Решение № 6444 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2010 г.

Решение № 6444 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Синтекс" ЕООД, гр. Бургас с управител Емил Иванов, подадена против решение № 245 от 20.10.2010 г., постановено от Ямболския административен съд, четвърти състав, по адм. д. № 238/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя оспорената заповед за изземване не незаконосъобразна, тъй като съдът не е съобразил представеното по делото споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на процесната заповед като неправилна и постановена в нарушение на материалния закон, като претендира присъждане на направените поделото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол оспорва касационната жалба с писмено становище, с което пледира за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, поради липса на допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните норми. Позоваването на сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ не доказва правното основание за ползване на процесния имот, защото то урежда само съвместната обработка на земеделските земи с цел създаване на масив и не урежда правоотношенията между страните. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 245 от 20.10.2010 г. е отхвърлена жалбата на "Синтекс" ЕООД, гр. Бургас против заповед № РД - 12- 2341 - 84/23.07.2010 г. на директора на ОД"Земеделие" - Ямбол, с която е разпоредено да се изземе от същото дружество земя от ДПФ, представляваща част в размер на 10,000 дка. от имот № 084005 - пасище с храсти с площ 53,067 дка., IV категория по КВС на землището на с. Крумово, община Тунджа, обл. Ямбол и жалбоподателят е осъден за заплащане на разноските по делото. За да достигне до този резултат Ямболският административен съд е приел, че атакуваната заповед е валидна - издадена от компетентен орган с кръга на неговите правомощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за наличие на споразумение, сключено по реда на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е извел заключение, че то не съставлява основание за да се приеме, че имотът се ползва правомерно от "Синтекс" ЕООД. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото са представени безспорни доказателства, че процесният имот се ползва без правно основание в хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, съгласно която при неправомерно ползване на земи от ДПФ, заповедта за изземване се издава от директора на Областна дирекция "Земеделие". В конкретния случай обжалваният административен акт е издаден от оправомощения от закона орган при спазване на предвидената процедура с назначаване на комисия за проверка със заповед № РД - 12 - 1429 - 58/11.05.2010 г. и констативен протокол № 1 - 22 от 27.05.2010 г., в писмена форма и с мотивиране на материално-правните основания. В тежест на жалбоподателя е било да докаже правоизключващото си възражение, че не са налице кумулативните предпоставки за издаване на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ. По отношение на позоваването на сключено едногодишно споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ от 30.10.2009 г., съдът правилно е преценил, че то не може да обоснове правното основание за ползване на процесния имот, защото същото урежда единствено съвместната обработка на земеделските земи с цел създаване на масив, но не урежда правоотношенията между страните и в това споразумение Министерството на земеделието и храните не участва. В мотивите на атакуваното решение обосновано е обсъдена хипотезата на чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ и липсата в случая на договор за наем или за аренда, както и на условията за едногодишно ползване посочени в нея. По делото не са ангажирани доказателства, които да водят до извод, че е налице твърдяното несъответствие на обжалваната заповед на директора на ОД "Земеделие" гр. Ямбол с установеното фактическо положение, поради което същата правилно е потвърдена от съда като законосъобразен административен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, следва да се остави без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение