Решение № 5954 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Т. против решение 6109 от 18.10.2023 г., постановено по адм. д. 2312/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Дирекция Национална сигурност в Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния си представител, в постъпили след проведеното съдебно заседание писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Г. Т. срещу заповед 7855з-39/09.02.2022 г. на директора на Дирекция Вътрешна сигурност в МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши разузнавач в сектор 02 на отдел 03 при дирекция Вътрешна сигурност - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С решението Т. е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Констатира, че наведените възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни и недоказани, тъй като дисциплинарното производство е проведено в указания в заповедта четири месечен срок от датата на образуването му и същото е приключило със становище на Дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) на 20.12.2021 г. в съответствие с нормата на чл. 205, ал.6 ЗМВР. Съдът приема, че с представянето на становището от ДРО и запознаване с неговото съдържание, компетентният ДНО формира безпротиворечив извод за откриване на нарушението и неговия извършител чл. 195, ал.2 вр. с чл. 207, ал.12 ЗМВР. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения че служителят е извършил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт съдържа, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщените справки и становището, подробно са описани установените неправомерни действия от страна на Т. дните през които не се я явил на работа и за които няма представени болнични. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита жалбоподателя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед 7855з-360/30.08.2021 г., съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. ДРО извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. ДРО изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органа, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относими за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изводът на съда за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение от младши експерт Г. Т., което обуславя налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание - уволнение е в съответствие с материалния закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава необоснованост на съдебното решение. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което, съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са доводите, изложени от касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Неоснователни са доводите на касатора, че не е доказано по безспорен начин, че Т. не се е явил на работа на 04.11, 05.11 и 06.11.2020 г., като сочи, че съда не е установил непротиворечиво и ясно правнорелевантни за спора факти. Безспорно по делото е установено, че на посочените дати няма регистрирани влизания и излизания с персоналната карта за достъп на Т. през нито един от входовете на централната сграда на МВР. Съгласно чл.15, ал.4 от Инструкция 8121з-1415/20.11.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал.2, т.4 ЗМВР, пропусквателния режим в централната сграда на МВР се регламентира със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице и председателя на Държавна агенция Технически операции като за целта е издадена заповед 8121з-1070/04.09.2018 г. относно организиране на охраната, пропусквателния режим, контрола и вътрешния ред в обект на МВР Централна сграда на МВР. Съгласно тази заповед влизането и излизането от Централна сграда на МВР се осъществява чрез официалния и транспортния вход, денонощно, а през останалите входове от 06.00ч. до 20.00 ч.в работни дни, чрез изградена система за контрол на достъпа с индивидуална контактна карта за достъп. Съгласно цитираната инструкция чл. 17 без проверка в обекти на МВР се допускат единствено министърът на вътрешните работи, заместник-министрите, началникът на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, заместни-главния секретар на МВР, административния секретар и придружаващите ги лица. По тези съображения неоснователно е твърдението на Т., че на посочените дати е бил на работа, предвид, че няма данни същият да е влизал в сградата по установения за това ред, с оглед заеманата от него длъжност младши разузнавач в сектор 02 на отдел 03 при дирекция Вътрешна сигурност МВР, тъй като не попада в кръга на лицата, имащи право да влизат в обект на МВР централна сграда на МВР без проверка по установения ред. Неоснователно е твърдението на касатора, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.2 от Инструкцията, ръководния състав, включително ръководителите на структури, включително и техните шофьори не се чекират при преминаване през системата за контрол на достъпа до централната сграда на МВР. Както беше изложено по-горе без проверка влизат ръководителите на структури и техните заместници, но не и шофьорите им. По този начин с действията си Т. не е спазил предвиденият пропусквателен режим за влизане и излизане в сградата на МВР за да бъде отчетено неговото присъствие на работа. В касационната жалба се набляга, че същият е бил на работа на 06.11.2020 г., тъй като е присъствал на проведено награждаване. Дори да се приеме, че Т. е бил на въпросното награждаване това по никакъв начин не доказва, че е бил на работа в законоустановеното време на въпросния ден. Също така следва да се подчертае, че нормата на чл. 201, ал.1, т.5 предвижда неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, като по делото не е доказано, че на 04.11 и 05.11 служителят е имал уважителни причини за неявяването си на работа. Решението не е необосновано. Съдът не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно решаващият съд приема, че цитираното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР е извършено от младши експерт Г. Т.. По делото не са налице доказателства за уважителни причини относно неявяването на работа на служителя в периода от 04.11.2020 г. до 06.11.2020 г. Не се спори в процесния период да са издавани болнични листове за временна неработоспособност на Т., както и да е ползван законоустановен отпуск. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение от младши експерт Т., представляващо неявяване на работа в повече от два работни дни, поради което правилно е прекратено служебното му правоотношение като служител в МВР. Предвид изложеното и при липса на касационни основания за отмяна, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не е претендирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,