Решение № 9463 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2018 г.

Решение № 9463 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Г." ООД в несъстоятелност със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "М. клонче" № 2 и съдебен адрес: гр. С., ул. "Л. С." №..., ет. ..., подадена чрез синдика Г. Г. М., против решение № 6862 от 20.11.2017 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3426/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против /РА/ № Р-22002215009719-091-001/7.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 310/27.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 544 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Сочат се от касатора две съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отказ на съда да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК до постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/ по т. д. № 3401/2014 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ и отказ да бъде уважено допустимо доказателствено искане, заявено с молба от 26.06.2017 г., да бъде задължен ответникът да представи поисканите писмени доказателства. Във връзка с твърдяната неправилност на изводите на съда за законосъобразност на РА в жалбата са изложени съображения за неправилна преценка на допуснатите в ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в ненадлежното връчване на заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ и на ревизионния доклад /РД/ и в отказ да се спре ревизионното производство, както и несъобразяване на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, според която непредявените в производството по несъстоятелност вземания, каквито са процесните, се погасяват. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете съдебни производства в общ размер 75 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Тъй като с касационната жалба е оспорено изцяло първоинстанционното решение, в проведеното на 5.06.2018 г. открито съдебно заседание синдикът Миленов е заявил, че иска отмяната му във всички негови части, вкл. в частта му за разноските, поради което не поддържа подадената до АССГ молба на 6.12.2017 г. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решението му № 6862 от 20.11.2017 г. по адм. д. № 3426/2017 г. в частта му за разноските. Освен това синдикът е заявил, че потвърждава всички, извършени от него процесуални действия в периода, в който производството по несъстоятелност е било спряно, включително подаването на касационната жалба и получаването на съобщението за решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Венева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 15 431 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22002215009719-091-001/7.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 310/27.02.2017 г. на директора на Дирекция " ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Г." ООД в несъстоятелност са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 1 427 646.20 лв. и лихви - 540 455.13 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 и т. 5 ЗДДС и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, упражнено в данъчните периоди от м. октомври 2010 г. до м. февруари 2015 г. чрез подадените справки-декларации по ЗДДС, описани в т. 4 от РД. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Правилно е приел административният съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в писмена форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора за това, че отказът на първостепенният съд да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК до постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 2 по т. д. № 3401/2014 г. по описа на СГС, ТО е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и доводът му, че на същото основание е следвало да бъде спряно ревизионното производство от органа, който го е възложил. Определенията на първоинстанционния съд, с които се спира производството, са от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е допустимо оспорването им с частна жалба от страните, за които са неблагоприятни /виж т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, чиито разрешения запазват актуалността си и при действието на ГПК от 2007 г./. Определението, с което се отказва спиране на производството, не подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета АПК, тъй като не е преграждащо развитието на производството, нито е обжалваемо на основание изрична законова норма. Ако същото не бъде отменено от постановилия го съд по реда на чл. 253 ГПК, то неговата законосъобразност може и следва да бъде преценена от касационната инстанция при проверката на оспореното решение по чл. 218, ал. 1 АПК с твърдения от страна на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, каквито са налице в случая. Жалбоподателят "Г." ООД в несъстоятелност е поискал от АССГ да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК във връзка с решение № 324/14.02.2017 г. на СГС, с което на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ е спряно производството по т. д. № 3401/2014 г. до постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяването му. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Следователно, относима към въпроса за законосъобразността на определението, с което производството се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, респ. на определението, с което е отказано спирането на същото правно основание, е преценката за това налице ли е преюдициалност между висящия процес по спора, по който е образувано т. д. № 3401/2014 г. по описа на СГС и спора по административно дело № адм. д. № 3426/2017 г. по описа на АССГ. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за правилното разрешаване на спора по спряното производство. От решението на СГС по реда на чл. 232, ал. 2 ТЗ, с което може да се допусне възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, ако са изпълнени регламентираните в този законов текст предпоставки, не е обусловено правилното разрешаване на спора, с който е сезиран АССГ, а именно преценка за законосъобразност на РА, установяващ данъчни задължения на дружеството в несъстоятелност. Предпоставките за спиране на производството са изчерпателно регламентирани в чл. 229, ал. 1 ГПК и към тях не спада наличието на спряно по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност на страна по делото /виж определение № 400 от 10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 5465/2014 г. на ВКС, ГС, II Г. О./ С оглед изложеното правилно АССГ е отказал да спре производството по адм. д. № 3426/2017 г., приемайки, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 229, ал. 1 ГПК, вкл. тази по т. 4. С решение № 1884/18.11.2015 г. СГС е спрял на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ производството по т. д. № 3401/2014 г. Производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ с решение № 2061/25.11.2016 г. на СГС. С молба от 7.12.2015 г. "Г." ООД в несъстоятелност чрез синдика Миленов е поискало спиране на ревизионното производство за периода, в който е спряно производството по несъстоятелност, на основание чл. 34, ал. 1 ДОПК. Основанията за спиране на ревизионното производство са изчерпателно изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 - т. 5 и ал. 2 ДОПК - заболяване на лице, чието участие е наложително; образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му; смърт на законен представител на лицето до учредяване на настойничество или попечителство; подадена молба от субекта - еднократно за срок, не по-дълъг от три месеца; други обстоятелства, посочени в закон, установени данни за извършено престъпление, които са от значение за изхода му до приключване на наказателното производство. Спряното по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност на ревизираното дружество не е сред изрично регламентираните в чл. 34 ДОПК основания за спиране на ревизионното производство, поради което отказът да бъде спряно не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както е приел АССГ. Следва да се посочи, че в ДОПК, който е приложим в случая, за разлика от ГПК, съществуват правни норми /чл. 34, ал. 4 и ал. 5/, регламентиращи, че непроизнасянето в 7-дневен срок от постъпването на искане за спиране от лицето, страна в производството, се смята за мълчалив отказ и както заповедта на органа, възложил ревизията, за спиране, така и отказът му да бъде спряно производството, включително мълчаливият отказ по ал. 4, подлежат на обжалване в 14-дневен срок от връчване на заповедта, съответно от изтичане на срока за произнасяне пред административния съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът. Дружеството не е упражнило правото си на обжалване на мълчаливия отказ по чл. 34, ал. 4 ДОПК. Настоящата касационна инстанция преценява като правилен изводът на съда, че не са допуснати в ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила при връчване на ЗВР № Р-22002215009719-020-001/27.11.2015 г. и искането за представяне на доказателства и писмени обяснения /ИПДПО/ № Р-22002215009719-040-001/18.02.2016 г. по реда на чл. 32 ДОПК, както и връчването на 26.09.2016 г. на РД на Г. М. в качеството му на синдик. Според касатора в периода от постановяването на решение № 1884/18.11.2015 г. СГС, с което на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ производството по т. д. № 3401/2014 г. е спряно, до постановяването на решение № 2061/25.11.2016 г. на СГС, с което производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, се прекратяват правомощията на назначения синдик и той няма право да представлява обявеното в несъстоятелност дружество. Позовава се на определение № 613 от 4.10.2013 г. по гр. д. № 4291/2013 г. на ВКС, ГК, III Г. О. в посочения смисъл. Поради това, според него в посочения период от време връчването на документи на синдика в качеството му на представляващ "Г." ООД в несъстоятелност в ревизионното производство е нередовно. Нередовно е и връчването на документи на управителите и представляващи дружеството - П. Д. Г. и М. Г. Г., тъй като с решение № 1811 от 6.11.2015 г. на СГС по т. д. № 3401/2014 г., с което "Г." ООД е обявено в несъстоятелност, са прекратени правомощията на органите на юридическото лице. Именно поради това с молба от 7.12.2015 г. е уведомил органите по приходите, че ревизираното дружество няма законни представители, а с молба от 11.04.2016 г. синдикът е поискал от тях да не му изпращат книжа във връзка с ревизионното производство. С оглед заявеното от синдика, че няма да приема книжа в качеството му на представляващ ревизираното дружество "Г." ООД в несъстоятелност в ревизионното производство и неоткриването на управителите П. Д. Г. и М. Г. Г. на адреса за кореспонденция в гр. С., ул. "М. клонче" № 2 при двете посещения през 7 дни, удостоверено с изготвените протоколи, в изпълнение изискванията на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, както и неоткриването на същите на постоянния им и настоящ адрес - гр. С., ул. "Плачковски манастир" № 18, вх. ..., ет. ..., ап. ..., вкл. със съдействието на органите на първо РУ-СДВР, които са установили, че апартаментът е продаден и в него живеят Е. С. и П. С., органите по приходите са връчили ЗВР и ИПДПО по реда на чл. 32 ДОПК. Независимо от заявения от синдика отказ да получава книжа от името на дружеството, той е бил уведомен за издаването на ЗВР. Повдигнатият пред първостепенния съд спорен въпрос е за това дали връчването на ЗВР и ИПДПО по реда на чл. 32 ДОПК и уведомяването на синдика, съответно връчването на РД на синдика, който според приетото в определение № 613 от 4.10.2013 г. по гр. д. № 4291/2013 г. на ВКС, ГК, III Г. О. е с прекратени правомощия за процесуално представителство на обявеното в несъстоятелност дружество, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на оспорения РА. Освен това, дружеството в несъстоятелност като жалбоподател в производството пред АССГ, образувано по подадената чрез синдика жалба на 24.03.2017 г., е представлявано от синдика, а с решение № 324/14.02.2017 г. на СГС на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ е спряно производството по т. д. № 3401/2014 г. Същото е възобновено с решение на СГС по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ № 330/15.02.2018 г. Именно в тази връзка касаторът твърди, че производството по делото е следвало да бъде спряно, за да може жалбоподателят да се представлява от него надлежно. Възраженията на ответника по касация са за това, че няма изрична правна норма, регламентираща прекратяване правомощията на синдика за процесуално представителство на дружеството в несъстоятелност в ревизионното производство, респ. в съдебното производство, а решенията на ВКС и ВАС, освен тълкувателните по аргумент на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, не са задължителни за органите на съдебната власт и за органите, които издават административни актове. Осъщественото в съдебното производство процесуално представителство на страната от лице без представителна власт не е порок, обуславящ недопустимост на съдебното решение, за която съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно. Преценката на посоченото обстоятелство се свежда до това съставлява ли то съществено процесуално нарушение като касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК и респ. съществено процесуално нарушение, допуснато в производството по издаването на оспорения административен акт, обуславящо неговата незаконосъобразност. За да е съществено допуснатото процесуално нарушение, е необходимо да се обоснове, че ако то не беше допуснато, то би се достигнало до различни фактически и/или правни изводи и различен резултат при разрешаването на правния спор. Безспорно, нарушеното право на страната на участие в административния и съдебния процес е съществено процесуално нарушение, както и нередовното призоваване, нередовното връчване на книжа и ненадлежното представителство, ако директно засягат правото й на защита и ако не бяха допуснати, тя би могла да ангажира доказателства и да направи доводи, които биха довели до постановяването на друг резултат. Относно процесуалното представителство от синдика в ревизионното производство следва да се вземе предвид фактът, че ревизията е повторна в рамките на ревизионното производство. Първата ревизия е образувана със ЗВР № Р-2222121500215002141-020-01/31.03.2015 г., връчена на 14.04.2015 г., т. е. преди откриването на производството по несъстоятелност с решение № 756/7.05.2015 г. на СГС. З. със ЗВР на ревизираното дружество редовно е връчено на 14.04.2015 г. ИПДПО. По искане на К. Г. от името на дружеството е удължен срокът за представяне на поисканите документи. Въпреки дадените обяснения, че документите са приготвени и ще бъдат представени в рамките на удължения срок, това не е направено. С РА № Р-2222121500215002141-091-001/11.08.2015 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 624 570.37 лв. на основание чл. 71, т. 1 и т. 5 ЗДДС, поради непредставянето от дружеството на фактурите, по които е упражнило това право, включвайки ги в дневниците си за покупките и в подадените СД, и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради непредставянето на доказателства за реалното осъществяване на доставките. Срещу РА е подадена жалба по административен ред от синдика Миленов, в която се твърди, че при извършването на 14.08.2015 г. на действия по чл. 34, т. 1 ЗОЗ, изразяващи се в предаването на държането в полза на "Общинска банка" АД на недвижими имоти, собственост на "Г." ООД, находящи се в гр. С. на ул. "М. клонче" № 2, където се намира седалището и адресът на управление на дружеството, са намерени и предадени с протокол от същата дата от управителите Пламен и М. Г. на синдика документи, описани подробно в протокола по номера на класьорите, вкл. фактури с доставчик "Г." ООД, фактури с получател "Г." ООД, трудови договори, ГДД, РКО, вносни бележки, касова книга, оборотни ведомости, обществено осигуряване, счетоводни баланси за периода 2010 г. - 2012 г. С жалбата против РА е представен само протоколът от 14.08.2015 г. за предаването им. С решение № 1614/23.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. РА е отменен и преписката е върната на органа, издал ЗВР, с указания за извършване на нова ревизия, при която да се проверят изложените в жалбата твърдения. Описаните в протокола от 14.08.2015 г. документи, които според твърденията на синдика са му били предадени от Пламен и М. Г., не са представени от него нито при повторно проведената ревизия, нито в съдебното производство пред АССГ по обжалване на РА. Изложените факти дават основание да се приеме, че при първата ревизия на ревизираното дружество е осигурена възможност да представи всички документи, с които управителите му са твърдели, че разполага, за да защити правата си. Повторната ревизия е проведена с оглед твърденията именно на синдика в качеството му на представляващ дружеството в несъстоятелност, че разполага с фактурите и други писмени доказателства, за да му бъде предоставена възможност да ги представи. Поради това, участието на същото в административното производство не е нарушено, понеже не е било лишено от възможността да направи своите доводи и да представи доказателства в защита на своите законни права. Отделно от това, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 160, ал. 161, ал. 4 ДОПК, забраняваща отмяната на РА от съда и връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, кореспондираща с тази на ал. 1, задължаваща съда да постанови решение по съществото на спора. По същите съображения следва да се приеме, че осъщественото процесуално представителство от синдика в производството пред АССГ, не е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като при наличието на данни за това, че именно на синдика са предадени счетоводните документи, а би следвало това да се отнася и до търговските документи с оглед правомощието му по чл. 658, ал. 1, т. 4 ТЗ, то представлявайки жалбоподателя пред съда той е разполагал с процесуалната възможност да ги представи. Неангажирането на каквито и да било доказателства в съдебното производство налага извод за това, че дори и да беше представлявано от синдика в период, в който производството по несъстоятелност не е било спряно, или от особен представител, назначен от съда, то това не би довело да постановяване на различен резултат, противно на поддържаната от касатора теза. Не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила в ревизионното производство и на съдопроизводствените правила в производството пред първоинстанционния съд и с оглед направеното от синдика пред ВАС в проведеното открито съдебно заседание на 5.06.2018 г., към който момент той не е с прекратени правомощия за процесуално представителство, изрично потвърждаване всички извършени от него процесуални действия в периодите, в които производството по несъстоятелност е било спряно. Не представлява съществено процесуално нарушение и отказът на съда да задължи ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК да представи поисканите от жалбоподателя писмени доказателства. В молбата на жалбоподателя са изброени подадени декларации по ЗКПО, ЗДДФЛ и справки-декларации по ЗДДС, финансови отчети, дневници за покупки и продажби, информация за търговски и производствени обекти, декларации по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на изброените търговци, които би следвало да са издатели на фактурите, по които той е упражнил правото си на данъчен кредит. Както беше посочено по-горе, това право е отречено с РА на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, изискващ лицето, упражняващо право на данъчен кредит, да притежава данъчен документ /фактура/ с реквизитите по чл. 114 от същия закон. С оглед на това правилно е прието от съда, че дори и да бъдат представени от ответника изброените документи, те не могат да изпълнят условието, регламентирано в чл. 71, т. 1 ЗДДС, при наличието на което може да се признае претендираното от жалбоподателя право. Следователно, дори и да беше допуснато заявеното от него доказателствено искане по чл. 190, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, то това не би довело до постановяване на различен съдебен акт. Неоснователни са доводите на касатора, че с РА незаконосъобразно са установени погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ вземания, поради което неправилно административният съд го е потвърдил. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда погасяване на неупражнените права и на непредявените вземания в производството по несъстоятелност. Нормата систематично е в раздел II "Приключване на производството по несъстоятелност" и крайният акт на съда по чл. 735, ал. 1 ТЗ е за прекратяване на производството по несъстоятелност, а в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ и за заличаване на търговеца. Поради това неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяването на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ, т. е. самото пропускане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията не води автоматично до тяхното погасяване. В този смисъл е и решение № 9 от 6.06.2016 г. по т. д. № 3773/2014 г., ТК, I Т. О. на ВКС. В случая не само към датата на издаването на РА, но и към настоящия момент производството по несъстоятелност не е прекратено. Независимо от изложеното, следва да бъде съобразено, че редът за установяване и събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски е регламентиран в специален закон - ДОПК с оглед изричната формулировка на неговия чл. 1. Поради това, приложими по отношение данъчните вземания, каквито са процесните, са основанията за тяхното погасяване, установени с норма на този специален закон. По въпросът за приложимостта на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на непредявените в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания на НАП в производството по несъстоятелност Върховният административен съд се е произнесъл с решения № 5390 от 28.04.2017 г. по адм. д. № 2820/2016 г. и № 7202 от 8.06.2017 г. по адм. д. № 2377/2017 г. и е обосновал извод за това, че с оглед характера на вземанията като публични, те попадат в приложното поле на специалния закон - ДОПК. Според чл. 168 ДОПК тези вземания се погасяват: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Основанията за погасяване на публичните вземания по чл. 168, т. 6 и т. 7 ДОПК потвърждават съответствието им с чл. 739, ал. 1 ТЗ. В случая посочените основания за погасяване на вземанията не са налице и РА не е незаконосъобразен като такъв, установяващ погасени вземания. Правилно е приел АССГ, че ответникът по делото е доказал фактическите и правни основания за отказа на правото на данъчен кредит и задълженията за ДДС и лихви са установени с него в съответствие с приложимия материален закон. Ревизираното лице не е представило фактурите, във връзка с които е упражнило правото си на приспадане на данъка, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, поради което не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 ЗДДС за неговото признаване. В преписката са налични фактури, издадени от "С. 2005" ЕООД и "Ню п." ЕООД на "Г." ООД. Предмет на фактурите, издадени от "С. 2005" ЕООД, е "плащане по договор за СМР". Договорите, във връзка с които са издадени фактурите, не са представени. Тези фактури не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като строителните услуги не са индивидуализирани, а това е пречка да бъде установено реалното им предоставяне. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.), приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Такива документи не са представени по делото. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., P. T. SA, а именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Допълнителен аргумент за непризнаването на правото на данъчен кредит по тези фактури, както и по двете фактури, издадени от "Ню п." ЕООД, е този, че нито в РД, нито в РА, са посочени конкретно с номер и издател съдържащите се в преписката фактури като такива, по които е отказано правото на приспадане. Поради непредставянето на справките-декларации и дневниците за покупките на ревизираното дружество за данъчните периоди, в които са издадени наличните по делото фактури, е невъзможно да се установи дали именно по тези фактури е упражнено това право, съответно отречено с РА. Относно присъденото с оспореното първоинстанционно решение в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 544 лв. настоящата касационна инстанция намира за основателни доводите на касатора, че същото е определено незаконосъобразно в по-голям от дължимия размер. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, а когато ответника е данъчната администрация, вместо възнаграждение за адвокат й се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, т. е. определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая с оглед материалния интерес - 1 968.101.33 лв. юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата и същото е в размер на 15 434.30 лв. За разликата над 15 434.30 лв. до 41 544 лв. решението на АССГ в частта му за разноските следва да бъде отменено като неправилно. На ответника по касация с оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното съдебно производство в размера, в който е поискано от процесуалния му представител, а именно 15 431 лв. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение