Решение № 1908 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2011 г.

Решение № 1908 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Варна, против решение № 1472/17.06.2011 г., постановено по адм. д. № 80/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - "Бългериан Пропърти Инвестмънт Тръст" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител - адв. Петров, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административният съд гр. Варна е отменил заповед № 208/7.10.2009 г. на директора на РИОСВ Варна, с която на "Бългериан Пропърти Инвестмънт Тръст" АД е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в спиране на започналото строителство в поземлени имоти № 83017.50.25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32, находящи се в землището на гр. Шабла, до издаване на краен административен акт по регламентираните в Глава VI на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) процедури относно инвестиционни предложения за изграждане на техническа инфраструктура. Обжалваното решение е необосновано и постановено при не правилно прилагане на материалния закон. От една страна - съдът е приел, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно предпоставките или наличието на извършени административни нарушения, свързани с опазване на околната среда или пък предотвратявани и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения, обосноваващи налагане на принудителната мярка на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС. Изводът на съда е, че не може да презумира кое от всички възможни административни нарушения във връзка с опазване на околната среда е имал предвид административният орган - което обуславя невъзможността да бъде осъществен контрол за законосъобразността на акта. От друга - констатацията на съда е, че сочените в заповедта и други правни основания - чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР - предвиждат конкретни фактически състави за прилагането им - но нито един от тях не е посочен в административния акт. Крайният извод на съда е, че вътрешното противоречие на оспорения акт, недостатъчността и нелогичността на изложените мотиви - налага отмяна на заповедта. От изложеното следва изводът на решаващия съд, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното решение, тъй като мотивите за издаване на административния акт, представляват фактическите основания за постановяването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК) липсата, на които означава, че същият е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. Оспореното решение, предмет на настоящата касационна проверка, е второ поред, след връщане при предходен касационен контрол, за ново разглеждане. Касационният съд в мотивите си /постановени с решение № 19/03.01.2011 г. по адм. дело № 8585/2010 г. на ВАС/ - е приел, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът не е обсъдил възраженията и доводите на страните и не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Сочи се също така, че не са обсъдени приложените по делото решения на административния орган за оттегляне на постановените административни актове, с които е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционните предложения в поземлени имоти № 83017.50.26, 28 и 32 по съображения, че инвеститорът е депозирал поетапно в РИОСВ Варна и други искания за преценяване на идентични инвестиционни намерения в съседни, граничещи по между си имоти в землището на гр. Шабла, поради което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 4 от ЗООС същите следва да се преценят кумулативно и в тяхната взаимовръзка. Не са обсъдени, при първото разглеждане на делото, представените разрешения за строеж в процесните имоти и същите не са съпоставени със становището, дадено от РИОСВ. Така например за имот № 83017.50.26 е дадено становище за инвестиционно предложение за изграждане на жилища за сезонно и постоянно обитаване, а разрешението за строеж за същия имот е дадено за инвестиционно предложение, за което липсва становище, респективно решение по оценка на въздействието върху околната среда за ваканционен комплекс с редови жилищни сгради с апартаменти, хотел и сгради за КОО, ПС, ТС, със застроена площ 15 101 кв. м, което обстоятелство сочи на хипотезата на т. 37, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС. Аналогични са и обстоятелствата при поземлени имоти № 83017.50.29, 30 и 31. Впоследствие главният архитект е вписал забележки в издадените разрешения за строеж по реда на чл. 154 от Закона за устройство на територията. За строежите, вписани в забележките към издадените разрешения за строеж - къщи за битово-административни нужди в осемте имота, са съставени протоколи за откриване на строителни площадки и определяне на строителна линия и ниво. Съдът не е обсъдил и заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. В първоначалното заключение вещото лице сочи, че за осемте имота са поискани становища и решения за преценка на необходимостта от ОВОС веднъж за хотелски комплекс на площ от 10 дка и втори път за жилищно строителство върху останала площ от всеки от имотите. В тази връзка липсват доказателства за произнасяне на административния орган по останалите 5 уведомления за изграждане на хотелски комплекси. Вещото лице е посочило, че в имотите липсва изградена инфраструктура, а в съдебно заседание по делото, проведено на 9.03.2010 г. изрично е заявило, че за техническата инфраструктура като отделен обект, възложителят не е уведомил РИОСВ. Съдът е възприел безкритично второто заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което издадените становища и решения за преценка на необходимостта от ОВОС се отнасят и за съпътстващата инфраструктура. Съдът не е взел предвид, че в дадените становища на административния орган не е обсъждан изобщо въпросът за съпътстващата инфраструктура на инвестиционните предложения, а по отношение на уведомленията за инвестиционните намерения за изграждане на хотелски комплекси, респективно ваканционни селища не са налице доказателства за произнасяне на административния орган и респективно решения за ОВОС. В мотивите си ВАС сочи, че при новото разглеждане на делото следва да бъде изяснен въпросът - дали инвестиционните предложения попадат в границите на защитена зона "Шабленски езерен комплекс", доколкото реализирането на инвестиционните намерения без наличие на решения по ОВОС и без оценка за съвместимост (ако имотите, в които се реализират същите, попадат и в защитена зона) са самостоятелно основание за налагане на принудителна административна мярка. Няма спор относно възприетата от съда фактическа обстановка, установена при новото разглеждане на делото. Издадените разрешения за строеж, подробно описани, не съответстват на описанието на инвестиционните предложения в уведомленията, адресирани до административния орган. След оттегляне на издадени от административния орган три решения да не се извършва ОВОС за част от поземлените имоти - липсва надлежно произнасяне от страна на РИОСВ. Прието е също така, че процесните имоти попадат в защитената зона "Шабленски езерен комплекс" и не са изключени от обхвата на защитената зона /т. 3 решение 52/2008 г. на МС на РБ, с което се изменя и допълва решение № 802/2007 г., ДВ, бр. 14/12.08.2008 г./, като предвид § 14, ал. 1 ЗИДЗБР - съвместимостта на инвестиционните предложения следва да се оцени с оглед предмета и целите на опазване на защитената зона. При тази установеност - неправилен е обаче изводът на съда, че наложените ПАМ - са незаконосъобразни, поради немотивираност и вътрешна противоречивост на заповедта, в която се съдържат. От съдържанието на всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, включително и административните актове, с които се оттеглят решенията за преценката да не се извършва ОВОС - се налага изводът, че продължаване на строителството в процесните имоти - без да са извършени процедурите по ОВОС /чл. 92, 93 и 95 ЗООС/ и по чл. 31 ЗБР /на основание, соченият по-горе § 14 ЗИД на ЗБР/ - е в нарушение на чл. 13 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/- което от своя страна в пълна степен покрива изискванията на чл. 122, ал. 2, т. 1 и чл. 123, ал. 1 ЗБР. С оглед изложеното, решението на АС - Варна следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на "Бългериан Пропърти Инвестмънт Тръст" АД, гр. Варна срещу административния акт бъде отхвърлена. Водим от горното, ВАС, трето отделение