Решение № 11707 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Перси П. Ч. , [населено място], обл. Хасково, чрез пълномощник адв. Н. Стойчева, против решение 5467 от 29.05.2025г., постановено по адм. дело 345/2023г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посочения едноличен търговец против решение 26/311/00619/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8414#18 от 21.02.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че съдът не се е произнесъл по спорните въпроси, като не е изяснено кое действие е прието за нередност и кога тази нередност е прекратена. Счита, че не са били взети предвид представените по делото новооткрити доказателства, които са от съществено значение за едноличния търговец за доказване на реализирани приходи, в изпълнение на бизнес плана. Наред с това се поддържа, че решението за налагане на финансова корекция е издадено с правно основание чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г., като съдът не е отчел, че в чл. 46, ал. 3 от същата наредба са посочени лимитативно случаите, в които Разплащателната агенция може да претендира връщане на платени суми и неизпълнението на бизнес плана не е сред изброените. Сочи, че преценката на икономическата жизнеспособност на проекта на база реализирани приходи е следвало да бъде извършена за целия 10-годишен период, като всяко съкращаване водело до изкривяване на изчисленията. Намира, че съдът не е отчел възникналите правоотношения с лица по граждански договори, с които са изпълнени заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и произнасяне по същество с отмяна на акта за налагане на финансова корекция, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Колева, с писмена молба оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на ЕТ Перси П. Ч. против решение 26/311/00619/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8414#18 от 21.02.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба 30/11.08.2008г.), както и т. 8.1 във връзка с т. 4.12, 4.15, 4.17, б. д и 4.18 от договор 26/311/00619 от 03.10.2014г., както и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 385 265,86 лв. Финансовата корекция е определена в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 26/311/00619/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8414#18 от 21.02.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел от фактическа страна, че на 03.10.2014г. между Държавен фонд Земеделие и ЕТ Перси П. Ч. е сключен договор 26/311/00619/3 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на инвестицията: Център за селски туризъм в с. Брястово, общ. Минерални бани, обл. Хасково , по който е извършено окончателно плащане в размер на 385 265,86 лв. Въз основа на приобщените по делото доказателства е установено, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена в периода 18.06.2019г. - 25.06.2019 г. извънредна проверка на място и допълнителни административни проверки неизпълнение на задължения на ползвателя на помощта по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г. От представените при проверката счетоводни документи за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 2,04% от заложените приходи в бизнес плана, при заложени за 2016г. годишни приходи в размер на 130 000 лв., за 2017г. и 2018г. годишни приходи в размер на 316 000 лв. за всяка година. Така за 2016 г. са реализирани общо приходи 2287.16 лв. или 1.76% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за 2017 г. реализираните приходи са 8716.27 лв. или 2.76% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, а за 2018г. приходите са 4541.69 лв., което съставлява 1.44% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Видно от съдържанието на т.4.12 от договора - задължение за ползвателя на помощта е да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съгласно т.4.18 ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Според т.8.1 от договора, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По отношение на второто нарушение е установено неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри за устойчива заетост през проверените три пълни финансови години. За процесния период /2016г., 2017г. и 2018г./ при заложено в бизнес плана разкриване и запазване на 4 бр. работни места /1 бр. управленски и 3 бр. производствен персонал/ е установено, че изпълнението на бизнес плана за трите години представлява изпълнение на 75% от заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, респ. тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката, поради което е наложена санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора. При така установеното изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието от органа, че е налице нарушение на поети основни задължения по т.4.12 и т. 4.18 от Договор 26/311/00619 от 03.10.2014г., както и на чл. 46, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора (385 265,86 лв.) реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и времетраенето на нарушението е над една финансова година. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.12 и 4.18 от договор 26/311/00619 от 03.10.2014г. във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия", т. 9.1., буква г" от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 11.08.2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 19 263.29 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на ЕТ Перси П. Ч. е наложена окончателна финансова корекция в размер на 385 265,86лв. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила с несъществена разлика констатациите на административния орган, отразени в оспореното решение 2,18% средноаритметично изпълнение на заложените в бизнес плана приходи (при установено от органа изпълнение от 2,04%.) и 83,42 % средноаритметично изпълнение на параметрите по отношение на устойчива заетост (при установено от органа 75% изпълнение). Вещото лице е посочило, че дори да бъдат включени и приходите от релаксиращи процедури/басейн, то от подпомаганата дейност са били реализирани приходи, както следва: за 2016 г. в размер на 15 634, 25 лв.; за 2017 г. - в размер на 20 867, 90 лв.; за 2018 г. в размер на 20 866, 35 лв. Експертът е изчислил, съобразявайки заложените в бизнес плана приходи, че процентът на изпълнение за трите проверявани години е както следва: за 2016 г. 12, 03%; за 2017 г. 6, 60%; за 2018 г. 6, 60%, при което установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за трите пълни проверявани години е в размер на 8,41% от заложените приходи. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008г. Подробно са обсъдени и мотивирано отхвърлени всички доводи, релевирани и пред настоящата инстанция, касаещи изтекъл мониторингов период, давностни срокове, както и липсата на основания за налагане на финансова корекция. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2016г., 2017г. и 2018г./ е много под 20%. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 26/311/00619 от 03.10.2014г., според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, като последният следва да бъде спазван за срок от 5 години от сключването на договора. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е съобразил представените от едноличния търговец в хода на съдебното производство новооткрити доказателства 2 броя абонаментни договори за настаняване, както и впоследствие представените 23 бр. приходни касови ордери за извършени плащания по абонаментните договори. Съдът изрично е коментирал представените абонаментни договори, като се е позовал на заключението на вещото лице, че от счетоводна/икономическа гледна точка, тези доказателства не се отразяват на процентното изпълнение на бизнес плана за подпомаганата дейност за периода 2017г. и 2018г., тъй като за тях не са представени последващи счетоводни документи. Визирани 23 бр. приходни касови ордери, освен че са представени едва след гореизложените констатации от вещото лице, правилно не са взети предвид при изготвяне на експертизата, тъй като не е установено плащанията по тях да са намерили счетоводно отражение, поради което и твърдените приходи от тези плащания не попадат в дефиницията за приходи по смисъла на §1, т.1 от ДР на Правилата и не следва да бъдат взети предвид при изчисляване процента на изпълнение на финансовите показатели по одобрения бизнес план. Изводите на решаващия съд по този въпрос са подробни и задълбочени и се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост , а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи е дело на самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Правилни са изводите на АС Хасково, че нарушенията на договора са установени в рамките на петгодишния законов срок за мониторинг. Визираният срок касае извършването на проверки, проследяващи изпълнението на инвестицията и останалите договорни задължения от страна на ползвателя на помощта. Но този период няма отношение към упражняване във времето на правомощието на органа да извършва необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателя на помощта, и в случай че констатира нарушения да наложи съответните финансови корекции. Единственото ограничение спрямо органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включващо и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95, четиригодишен срок на давност, който в случая няма спор, че не е изтекъл. Неоснователно е и възражението, че неизпълнението на бизнес плана не е сред изброените в чл. 46, ал. 3 от Наредба 30 от 11.08.2008г. основания, на които РА може да претендира връщане на платени суми. Допуснатите от ползвателя нарушения на разпоредбите на Наредба 30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващо се в неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана, е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба 30/2008г. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008г.). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба 30/2008г. /чл. 16, ал. 2/. Икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на Наредба 30/2008г. е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В случая безспорно е установено, включително с помощта на приетата съдебно-икономическа експертиза, неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи за три последователни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, като изпълнението на приходите спрямо заложените в бизнес е под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, при което се дължи възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Следва да се посочи, че във всички случаи бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. Последователно е застъпено в съдебната практика разбирането, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Не е налице смесване на две различни хипотези, както твърди касаторът, тъй като основанието по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, на което се позовава, нито е посочено в решението за налагане на финансова корекция, нито е приложимо в случая. По делото не е спорно, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради предвидения в проекта Център за селски туризъм в с. Брястово, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Построяването на Центъра за селски туризъм не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 03.10.2019г. При това т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 30/2008г. С реализирането на много по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Неоснователен е доводът на касатора, че преценката на икономическата жизнеспособност на процесния проект е следвало да се извърши не само за проверените три години, а за целия 10-годишен период, както и че съкращаването на срока водело до изкривяване на изчисленията на приходите му. В Правилата изрично е предвидена възможност органът да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с три проверявани години. Административният орган е приложил коректно процентния показател за допуснатото нарушение, тъй като според т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над една финансова година /какъвто е настоящият случай/, се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. В случая безспорно е налице нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), след като е безспорно, че изплатената по договора финансова помощ е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др./. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че органът не е доказал, че е нанесена вреда или че има злоупотреба със средства на ЕС. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът не е отчел изпълнението на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост. Неизпълнението на показателите за устойчива заетост е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 5 % от платената субсидия, равняващи се на 19 263.29 лв. Следва да бъде съобразено, че дори да бъдат взети предвид сключените от ЕТ граждански договори, а не само регистрираните трудови договори между работодателя и работниците, с което да се приемат за изпълнени от ползвателя на помощта заложените параметри за устойчива заетост, то това не променя процента на наложената финансова корекция и подлежащата на възстановяване сума. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от установените нарушения, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, която в случая е именно 100 % от изплатената субсидия, възлизащи на 385 265,86 лв., тъй като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и това е продължило над една финансова година. С други думи, дори и да се приеме, че не е налице второто нарушение, касаещо параметрите за устойчива заетост, това не би променило крайната стойност на финансовата корекция, тъй като същата представлява най-големият определен размер на подлежащата за възстановяване помощ, в случая - 100%, за нарушението, свързано с неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение