Решение № 6196 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 581/2010 г.

Решение № 6196 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 581/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението "София при ЦУ на НАП и на Рени Александрова Гайтанджиева от гр. София против Решение от 24.07.2009 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 1245 по описа за 2006 г. съответно в частта му, с която по жалба на Рени Александрова Гайтанджиева от гр. София, е отменен данъчен ревизионен акт/ДРА/ № 182/11.10.2005 г. на данъчен орган при ТДД София, мълчаливо потвърден от РДД София, в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер над 16 401,24 лв. главница и 8 173,52 лв. лихви за данъчни периоди 1999 г. - 2004 г. и в тази, с която жалбата на ревизираното лице в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =без основание съдът приел, че начинът за определяне на разходите на ревизираното лице за времето на престоя му в чужбина не следва да е по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/; =неправилно съдът признал на ревизираното лице сумата от 80 000 лв., дадени в заем през 2001 г., при положение, че договорът за това е с недостоверна към 2001 г. дата. Удостоверяването от страна на заемодателя през 2005 г. на даването на парите през 2001 г. е с оглед на ревизията, няма доказателства за реалното предаване на паричната сума към 2001 г. съответно за транслативния ефект на реалния договор за паричен заем. Неправилно е прието, че липсата на регистрация на договора по Валутния закон /поради качеството на заемодателя на чуждестранно лице/ не влече нищожност на договора; =не са изложени мотиви относно размера на данъчните основи за всяка една от ревизираните години, като съдът се е позовал директно на сумите, посочени от вещото лице в заключенията му. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против ДРА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В жалбата на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =необоснован извод за липса на спестени средства в периода 1989-1995 г., които покриват размера на извършените през ревизирания период разходи. Обратното било доказано категорично със свидетелските показания, а получените от жалбоподателката бакшиши за дейността й като певица са необлагаем доход. Средствата не били съхранявани в банки поради несигурността на банковата система; =неправилно съдът не приел основание за данъчно облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. б/ ЗОДФЛ (отм.) = без основание съдът игнорирал представените доказателства за фактическо съжителство на ревизираното лице с Борис Пилософ и доказаните декларирани доходи на последния; =решението е неправилно и в частта за разноските като присъдените на ревизираното лице разноски не съответстват на уважената част на жалбата. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на ДРА в посочената част както и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил посоченият ДРА, с който на ревизираното лице за периоди 1999-2004 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 139 121,23 лв. главница и съответни лихви поради несъответствие на установените за периодите разходи с доказаните приходи. Не е било спорно, че ревизираното лице не е подавало данъчни декларации за доходите си като физическо лице по ЗОДФЛ/ отм/ за ревизираните периоди, а направените от него разходи не съответстват на декларирани приходи. 1.По жалбата на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателката не е доказала наличието на спестени парични средства в периода 1989-1998 г., които да са послужили за извършените през ревизираните периоди разходи. Правилно съдът е приел, че свидетелски показания са недопустими за доказване на доходи в процесния размер, още повече че липсват доказателства тези средства да са свързани с направените в последствие разходи. Обосновани са мотивите, че получените в периода 1991,1992, 1993 и 1995 г. доходи като придобити четири години преди първия ревизиран период, също не могат да послужат като оправдание на извършените по-късно разходи. Липсва основание за намаляване на данъчната основа на ревизираното лице по чл. 22, ал. 1, т. 1 б. б/ ЗОДФЛ (отм.) . Само обстоятелството, че професията на ревизираното лице е "певица" не правят подлежащите на облагане недекларирани приходи такива от "творческа дейност". Това би било така ако жалбоподателката беше подала данъчна декларация за тези доходи и при определяне на данъчната основа по тази декларация би могла да ползва посоченото намаление на данъчната основа. Не е доказана причинна връзка между декларираните от физическо лице, фактически съжителстващо с ревизираното лице, доходи и направените от жалбоподателката разходи в ревизираните периоди Неоправдано е оплакването за неправилност на решението в частта за разноските, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие към пълномощното на адв. Елена Балева е вписана сума 15 000 лв. адв. хонорар, но няма отбелязване хонорарът да е действително внесен. 2.По жалбата на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП. Правилно съдът е приел, че при определяне на данъчната основа на жалбоподателката веднъж са взети предвид разходите за издръжка на лицата по методиката на НСИ за целите ревизирани години, а втори път са отчетени разходи по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ за времето, през което лицето е било в чужбина. Съгласно чл. 1 на Наредбата, с нея се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Няма никакви основания да се приеме, че жалбоподателката е пребивавала в чужбина служебно и направените от нея разходи следва да се оценяват по методиката на посочения подзаконов нормативен акт. Така за един и същ период от време са начислени разходи в различен размер - веднъж по методиката на НСИ, втори път, без основание, по посочената Наредба. При ревизията e представен договор за паричен заем в размер на 80 000 лв., съдържащ клауза за предаване на сумата при подписване на договора, в полза на ревизираното лице от заемодател чуждестранното лице Андреас Пердиос. Ревизиращите органи са приели, че доколкото сделката не е регистрирана по Валутния закон, тя е нищожна и не може да послужи като оправдание на извършените през 2001 г. и след това разходи. Съдът с основание е приел, че нарушението на разпоредбите на Валутния закон от страните по сделката е основание за административно-наказателна отговорност, но не и основание за нищожност на сделката. Пак при ревизията е представена нотариално заверена декларация на заемодателя, с която потвърждава даването на заема. Доколкото достоверността на датата на договора от 2001 г. не е оспорена пред първоинстанционния съд /а също и в ревизионния акт/, това не може да се направи едва с касационната жалба. Затова съдът правилно е приел, че даването на посочената парична сума в заем е доказано и това е основание за коригиране на определените при ревизията данъчни основи за 2001-2004 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на мотиви при определяне на коригираните данъчни основани, след като те са определени в два варианта с неоспорено заключение на вещо лице. Претенцията на този касатор за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради присъждането на такова от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение