Решение № 7514 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2018 г.

Решение № 7514 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от С. Г., с адрес в [населено място], срещу решения № 2069/05.12.2017 г. и № 1100/04.06.2018 г. по адм. дело № 2571/2017 г. на Административен съд - Бургас. С решение № 2069/05.12.2017 г. е отхвърлена жалбата му против решение № 2336/01.09.2017 г. на кмета на община Бургас, а с решение № 1100/04.06.2018 г. е допълнено решение № 2069/05.12.2017 г. като е оставена без разглеждане жалбата на Г. против писмо с рег. № 94 - 01 - 26698/6/25.08.2017 г. на и. д. секретар на община Бургас. Касаторът поддържа в касационните си жалби, че решенията са неправилни - необосновани, материалноправно незаконосъобразни, постановени при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяна им, отмяна на обжалваното решение на кмета и писмо на и. д. секретар, задължаване на кмета или друго упълномощено лице да предостави исканата информация и присъждане на разноски по делото. Ответниците по касационната жалба - кметът на община Бургас и секретар на община Бургас в писмен отговор и писмен отговор искат оставяне на двете решения в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на община Бургас. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови решение № 2069/05.12.2017 г., АС е приел за установено, че Г. е поискал ( в заявление и в последващо уточнение) от кмета на община Бургас искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението за лицето В. Д., [дата на раждане] за родствени връзки по произход биологичен, без наследствени връзки), съдържащо данни за роднините по произход по права и съребрена линия до шеста степен включително или евентуално за лицето В. Д. ( В.) със същите данни за родство спрямо В. Д., включително и под формата на достъп до лични данни по реда на Закона за защита на личните данни ( ЗЗЛД). Предвид уточнението на искането В. В. е запитана писмено от изпълняващия длъжността секретар на община Бургас, дали същата дава съгласие на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД за предоставяне на Г. на поисканите от него лични данни за нея и роднините й до шеста степен включително. С писмо, постъпило в общината на 29.08.2017 г. В. е изразила категорично несъгласие да бъдат предоставени на Г. поисканите от него лични данни. Към заявлението на Г. е било приложено и съдебно решение на Апелативен съд - Бургас, с което е допуснато на Г. да бъде предоставена информация за биологичния му произход чрез издаване на препис от съдебното решение и допускане на осиновяване и акта му за раждане, съставен преди осиновяването, за които по делото има данни, че са му предоставени и от които е видно, че В. Д. е майка по произход на В. Д., като последният впоследствие е осиновен (пълно осиновяване) и е получил имената С. Г. При така установените факти кметът на община Бургас е постановил по заявлението на Г. оспореното пред АС решение, с което е отказано предоставянето на лични данни - справка за родствени връзки по произход за лицето на В. Д., роден в [населено място], от В. Д. (понастоящем В.) от [населено място], както и отказва предоставянето на лични данни - справка за родствените връзки (роднини) по произход за В. В. АС е изложил мотиви, че оспореното решение на администратора на лични данни в частта относно отказа да се предоставят лични данни за В. Д. ( рожденото име на Г.) е законосъобразен и не противоречи на чл. 26 ЗЗЛД, тъй като актът за раждане на Г. вече е предоставен и съответно рожденните му имена, дата на раждане и имена на майка по произход. Отказът за предоставяне на лични данни чрез справка за роднините на В. В. е съобразен с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, регламентиращ в кои случаи е допустима обработката на данни на трето лице. Не е налице нито една от хипотезите по този законов текст - и в частност на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД - а именно съгласие на лицето, чието данни се обработват - в случая В. Не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД, допускаща обработването на личните данни, за да се защитят живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните, тъй като подобна обработка би била допустима за защита живота и здравето на В. - тъй като тя е лицето, за което се отнасят данните, а не за защита на живота и здравето на поискалия обработката Г. Решението е правилно. Обосновани са доводите на съда, че на Г. са предоставени личните му данни в пределите по решението на Апелативен съд Бургас, които изрично са очертан в диспозитива - акт за раждане и съдебно решение за допускане на осиновяване. Освен това административният орган е посочил в отказа си, че след допускане осиновяването и съставяне на новия акт за раждане В. Д. е заличен от регистрите за гражданското състояние и няма друга непредоставена информация, съдържаща се в регистрите, която да бъде предоставена на Г., които доводи кореспондират с нормата на чл. 54 СК от 1968 г. (отм.); , която е била приложимата норма по време към момента на допускане на осиновяването. АС правилно е приложил и нормата на чл. 4, ал. 1 (отм.); ЗЗЛД, която е приложимата норма към момента на постановяване на отказа за предоставяне на лични данни на В. и изводът му, че не са били налице основания за обработване на нейните лични данни, кореспондира с заявеното от нея писмено несъгласие същите да бъдат обработени и съдържанието на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. За да постанови решение № 1100/04.06.2018 г., АС е изложил мотиви, че оспореното писмо на и. д. секретар няма характер на подлежащ на оспорване акт, поради което жалбата срещу него е недопустима. Решението е правилно. Писмото е с уведомителен характер и няма характер нито на решение на администратор на лични данни, нито на отказ за издаване на индивидуален административен акт или отказ за издаване на документ. Предвид изложеното и двете обжалвани решения следва да бъдат оставени в сила като правилни. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На община Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение