Решение № 12014 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2009 г.

Решение № 12014 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на община Сандански срещу решение № 1230 от 07.01.2009 г. постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 692/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Мария Пандова Здравчева, с приложени по делото писмени бележки, е релевирала доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № АБ-102 от 23.04.2008 г. издадена от кмета на община Сандански. С оспорения административен акт, издаден на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, са определени като изцяло застроени имоти № 3291 и № 3292 от кадастрален план на Воден синдикат (1937 г.) с обща площ от 7486, 00кв. м., попадащи в поземлен имот с пл. № 2891 по действащият кадастрален план на гр. Сандански. С обжалваното решение е отменена изцяло оспорената заповед и по същество на спора съдът е определил като незастроена част от имота с площ от 2886 кв. м. За останалата част до 7486, 00 кв. м. не е формирана воля на съда по съществото на спора. За да приеме, че част от имота е свободна от застрояване, решаващият съд е приел, че върху част от терена е построена в груб строеж обществена сграда - детски балнеосанаториум. Това застрояване заема площ от 1347кв. м. Прилежащата площ към сградите е 3254кв. м. По възражението на ответната община, че прилежащият терен следва да бъде определен при нормативите на чл. 43 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съдът е приел, че това не може да бъде сторено, тъй като на вещото лице не е предоставен одобрен проект за сградата, от който да се установи предвидения брой на легла. При съобразяване на заключението на приетата експертиза, съдът е определил част от имота като незастроена. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Основния въпрос в производството по оспорване на заповед издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който следва изясни съда касае площта от имота, която е заета от застрояване, включително и прилежащия терен към постройката, определен при спазване на нормативите за устройство на територията. В случая е установено, че застрояването е с обществена сграда - детски балнеосанаториум. Приложимите норми за определяне на прилежащия терен са тези регламентирани с разпоредбата на чл. 43 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Общественото застрояване, извършено върху терена е за лечебно заведение за болнична помощ, предвидено в разпоредбата на чл. 9 от ЗЛЗ . При това положение съдът е следвало да определи прилежащия терен именно съобразявайки спецификата на застрояването. В заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството - т. 1.8.1, б. "б" изрично е предвидено, че застроената част следва да се определи при спазване на специфичните изисквания за устройство на територии за обществено обслужване. Тези изисквания са предвидени в Глава единадесета на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът не е установил тези специфични законови изисквания, а се е задоволил да приеме, че няма доказателства за предвидения брой на леглата, поради което не прилага норматива предвиден в чл. 43 от Наредба № 7. Неизясняването на този основен въпрос се дължи и на некоректно поставената задача на вещото лица. В случая съдът е следвало да задължи вещото лице да извърши проверка при инвеститора на обекта - Министерство на здравеопазването. Освен това съдът не е съобразил и представеното писмо от МНЗ изх. № х-796 от 25.10.1983 г. Съобразно това писмо проектната крайна мощност на детския балнеосанаториум е 580 легла. При такава леглова база съобразно изявление на вещото лице в съдебно заседание няма да остане свободна от застрояване площ. Този факт изобщо не е обсъждан от съда. Съдът не е проявил активност за изясняване на релевантен за спора въпрос, поради което е постановил и незаконосъобразно решение, с което е определил свободна от застрояване площ по неприложим норматив за определяне на прилежащ терен към основното застрояване. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила - чл. 9, ал. 3 и ал. 4, чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Допуснатите от съда процесуални нарушения налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, която след като извърши проверка на инвестиционните проекти при инвеститора на обекта да даде заключение относно това има ли свободна от застрояване площ при спазване на норматива за прилежащ терен, предвиден в разпоредбата на чл. 43 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение