Решение № 340 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5754/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение28.04.2009 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението Пазарджишкия окръжен съд от 14.06.2007 г. по гр.д. № 266/2007.
Мотиви
Решение № 340 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5754/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Пазарджишкия окръжен съд от 14.06.2007 г. по гр.д. № 266/2007, с което е потвърдено решението на Пещерския районен съд от 22.01.2007 г.по гр.д. № 192/2005, с което е отхвърлен предявеният иск за възстановяване на нарушено владение по чл. 76 ЗС. Недоволни от решението са касаторите Р. С. И., Р. С. В., П. Г. К., Р. И. К. и Я. Г. К., коиирил Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно въззивният съд е приел, че те не са установили владение върху процесната част от имота, въпреки взетите мерки за трасирането му, и следователно владението им не е отнето нито по скрит, нито по насилствен начин. Според касаторите по делото е доказано, че ответникът е оградил процесната част от имота и е поставил денонощна охрана, което несъмнено показва установяването на неговото владение. Ответникът по жалбата "Р" О., Пловдив не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 28.12.1999 г. ответното дружество е закупило с нотариален акт 13 бр. бунгала, някои от които се намират в процесната част от имот, а с договор от 31.08.2000 г. от Националното управление на горите му е учредено възмездно право на ползване върху процесната част от имота. С решение на ОбСЗГ Батак от 12.08.2004 г. на истците е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху земеделски имот, съдържащ процесната част, като трасирането на имота е извършено по молба на истците от 4.11.2004 г. От 1.12.2004 г. ответникът взема мерки за охраняването на имота с въоръжена охрана и за ограждането му. Истците узнават за изградената оградана 6.12.2004 г. Искът е предявен на 5.05.2005 г. При така установените факти, съдът е приел, че ответникът е владял процесната част от имота. С трасирането на имота чрез поставянето на колчета и посещенията на имота ищците не са установили свое владение по начин, който да изключи вече съществуващото владение на ответника, поради което владение не им е отнето и не подлежи на възстановяване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че владелец на имота от 1999 съответно от 2000 г. е бил ответникът. Това е установено, както от документите, които удостоверяват правата на ответника като титуляр на право на собственост върху бунгалата и на вещното право на ползване върху земята, така и от разпита на свидетелите. Също правилно въззивният съд е приел, че трасирането на възстановения на истците имот не е установяване на владение, тъй като при трасирането на място ответникът нито е участвал чрез свой представител, нито е бил уведомен за това. Извършените фактически действия по трасирането нито нарушават съществувалото години наред владение на ответника, нито учредяват владение за истците. Като е взел мерки за охраняването на имота с въоръжена охрана и за ограждането му ответникът е действал в рамките на съществуващото свое владение като го е продължил чрез нови фактически действия. С това той не е смутил владение на истците, тъй като такова не е започвано. Не е без значение и обстоятелството, че поддържаните от истците две защитни тези са взаимно изключващи се. Владението може да бъде нарушено или по скрит начин (без знанието на владелеца), или по насилствен начин - пострадалият от насилие владелец няма как да не узнае за насилието, което търпи. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение