Решение № 9819 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. Г. П. от гр. Варна за отмяна на влязло в сила определение 446 от 15.01.2024 г. по адм. д. 12052/2023 г., VІ отд. на ВАС и оставеното с него в сила определение 2687 от 02.10.2023 г. по адм. д. 1934/2023 г. на Административен съд Варна. С определение 2687 от 02.10.2023 г. по адм. д. 1934/2023 г. на Административен съд Варна е оставена без разглеждане жалба на Етажната собственост Чайка в сграда с административен адрес гр. Варна, [улица], представлявана от В. Г. П. с посочен адрес, чрез М. С. Г., против писмо с рег.РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023г. на директора на дирекция УСКОР - община Варна; оставена без разглеждане жалба от В. Г. П., против писмо с рег.РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023г. на директора на дирекция УСКОР - община Варна и е прекратено производството по делото. Молителят поддържа, че е налице основание за отмяна на определенията по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като съдебните актове се основават на служебна бележка УЧРАУ23000635ОД_001ОД/14.08.2023 г. от Кмета на район Одесос , в която неточно е посочено, че В. П. е председател на етажна собственост с административен адрес гр. Варна, [улица], [жк], като служебната бележка е отменена със служебна бележка УЧРАУ23000635ОД_002ОД_001ОД/02.02.2024 г. от Кмета на район Одесос , в която се издава в уверение на това, че В. Г. П. е вписан като Председател на управителния съвет на етажна собственост с административен адрес гр. Варна, [улица], [жк]. В представени по делото молба и писмени бележки излага подробни аргументи в подкрепа на искането си. Моли определенията да бъдат отменени и делото да бъде върнато на друг състав на Административен съд Варна за разглеждането му по същество, ведно с присъждане на разноските. Ответникът по молбата не изразява становище. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Етажна собственост Чайка в сграда с административен адрес гр. Варна, [улица], представлявана от В. Г. П., чрез М. С. Г., против отказ в писмо с рег. РД22008797ВН-005ВН/21.07.2023 г. на директора на дирекция УСКОР община Варна. С разпореждане 8111/30.09.2023 г. съдът е оставил производството без движение и е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности по жалбата, включително и да се представят доказателства /протокол от проведено общо събрание/, че е упълномощен председателя на етажната собственост да подава от името на собствениците /живущите/ жалба пред съда против отказа, съгласно изискванията на чл. 41 вр. чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС или да преподпишат жалбата и да се представят доказателства за наличие на правен интерес от оспорването. В уточняваща молба с.д. 12994/14.09.2023 г. от В. Г. П. подадена в качеството му на пълномощник на етажните собственици в ЕС "Чайка" в сграда с административен адрес гр. Варна, [улица], упълномощен с решение на ОС на ЕС от 20.04.2022 г. уточнява, че обжалва писмо с рег. РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023 г. на директора на дирекция УСКОР"- община Варна и отправя искане да бъде обявена нищожността му, в условията на евентуалност да бъде отменено и преписката върната на кмета на община Варна със задължителни указания, като излага множество аргументи. Посочено е, че в случай, че не се възприемат твърденията изрично отправя искане да бъде прието, че е жалбоподател в лично качество като физическо лице, за което представя справка за данни от Агенция по вписванията по партидата на имот и доказателства за платена държавна такса в размер на 10 лева. С определение 2687 от 02.10.2023 г. по адм. д. 1934/2023 г. на Административен съд - Варна е оставена без разглеждане жалба на Етажната собственост Чайка в сграда с административен адрес гр. Варна, [улица], представлявана от В. Г. П. с посочен адрес, чрез М. С. Г., против писмо с рег.РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023г. на директора на дирекция УСКОР - община Варна; оставена е без разглеждане жалба от В. Г. П., против писмо с рег.РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023г. на директора на дирекция УСКОР - община Варна и е прекратено производството по делото. Административен съд Варна е приел, че разпореждане на съда с 8111/30.09.2023 г. не е изпълнено в срока и към момента на постановяване на прекратителното определение от жалбоподателя Етажна собственост "Чайка" в сграда с административен адрес гр. Варна, [улица], представлявана от В. Г. П., против писмо с рег. РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023 г. на директора на дирекция "УСКОР" - община Варна, поради което на основание чл. 158 от АПК производството по жалбата е оставено без разглеждане, а производството в тази част и на това основание е прекратено. Съдът е приел и че жалбата от В. Г. П. като собственик в сграда находяща се в гр. Варна, [улица], против писмо с рег. РД22008797ВН_006ВН от 21.07.2023 г. на директора на дирекция "УСКОР"-община Варна е процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес и годен предмет за оспорване. За да достигне до извод за липса на правен интерес съдът е преценил, че жалбоподателят В. П. не е адресат на оспореното писмо, същото е адресирано до М. С. Г. във връзка с подадена от нея жалба с рег. РД22008797ВН_005ВН/27.06.2023 г., подписана от М. Г. в лично качество и при липса на доказателства за упълномощаването й от жалбоподателя П.. Съдът е приел също така, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт. С оспореното писмо се уведомява жалбоподателката за предприети действия по нейна жалба, както и са цитирани приложимите текстове на ЗЗШОС и Закона за здравето, както и компетентността на РЗИ и ОД на МВР, с оглед което съдът е счел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол, а има уведомителен и разяснителен характер и е издадено по повод на жалба и сигнал. Прието е също така, че не е налице и бездействие по чл. 256 от АПК, тъй като видно от приложените четиринадесет броя констативни протокола същите са съставяни в различни дни от месеца в различни заведения находящи се в гр. Варна, [адрес] т.е. са извършени фактически действия. Доколкото липсва жалба срещу акта за прекратяване на производството, респ. действия/бездействия на друг орган - РЗИ, на който е била изпратена преписката, съдът не дължи произнасяне. Съдът намира, че в случая не е формиран и мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК подлежащ на контрол за законосъобразност. Определението е обжалвано от В. П., като с определение 446 от 15.01.2024 г. по адм. д. 12052/2023 г., VІ отд. на ВАС е оставено в сила. Съдебният състав на ВАС е обсъдил формите и органите на управление на етажната собственост, съгласно Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, като е преценил, че тъй като в жалбата се посочва, че ЕС е представлявана от пълномощник, то това следва това да е председателят на на управителния съвет /УС/, но няма доказателства, че В. П. е председател на управителния съвет, няма протокол за избора му за такъв, няма доказателства, че е упълномощен от общото събрание на ЕС именно в качеството му на председател на управителния съвет да подаде жалбата, така както я е подал. Представеното доказателство протокол на общо събрание на което се упълномощава П. да представлява етажната собственост в съда не е достатъчно за процесуално представителство на П. нито да подаде жалба от името на всички етажни собственици, тъй като не е адвокат - чл. 32 ГПК, което е изискване за процесуално представителство, нито е в хипотезата на чл. 32, т. 5 ГПК. Представеното доказателство служебна бележка от Община Варна, в която е вписано уверение, че В. П. е председател на етажната собственост не установява, че е председател на управителен съвет на ЕС, а председател на етажна собственост няма като орган, посочен в ЗУЕС. Предвид посоченото съдебният състав на ВАС е приел, че П. не е доказал процесуална легитимация като председател на УС на ЕС, упълномощен от общото събрание да подаде жалба, не е доказал качество на адвокат да представлява етажни собственици, поради което няма право да подаде жалба от името на ЕС и на етажни собственици. Юридическата правоспособност не го легитимира в твърдяното процесуално качество, освен като физическо лице. Според ВАС правилни са и изводите на АС-Варна, че липсва правен интерес за П. като физическо лице да оспорва писмото, тъй като то не е адресирано до него. Няма упълномощаване от адресата на писмото П. да извършва някакви действия от името и за сметка на ЕС. На следващо място, съдът е приел, че то не носи белезите на административен акт, годен за обжалване. Поддържаните доводи за кореспонденция на ЕС или на собственици в ЕС с община Варна сочат на извод, че са подавани сигнали от ЕС до Общината, който процес се регулира от разпоредбите на чл. 119 - чл. 125 АПК, решенията на органите по които не подлежат на обжалване. Като прецени изложеното по-горе и в молбата за отмяна, съобразно посочените в нея основания, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Молбата е подадена от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК, при което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая първото предложение не е осъществено, но и твърдения в тази насока не се съдържат в молбата. Не е налице основанието за отмяна, предвидено и във втората хипотеза на цитираната по-горе норма, която се отнася за случаи, когато решението или прекратителното определение или разпореждане е обусловено от задължителната сила на съдебен акт или на административен акт по преюдициален въпрос. Отмяната на тези актове с обратна сила, се отразява на правилността на съдебния акт и е основание за неговата отмяна. Тази отмяна трябва да е настъпила след влизането в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска. В конкретния случай молителят се позовава на основанието по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК в хипотезата на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е отменен. В тази хипотеза установяването на посоченото основание следва да стане с отмяната на акта по надлежния ред. По делото липсват доказателства за оспорване на акт на държавно учреждение и за неговата отмяна по административен или по съдебен ред. Освен това, следва да се посочи, че по своето съдържание отменената служебна бележка УЧРАУ23000635ОД_001ОД/14.08.2023 г., както и на приложената към молбата за отмяна служебна бележка, на която молителят основава искането си за отмяна, нямат характер на индивидуален административен акт (както и на общ административен акт) и не подлежат на оспорване по съдебен ред по реда на АПК, като оспорването на съдържанието им може да бъде осъществено единствено по административен ред, съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК (както и в исково производство пред гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК). Издаването на служебна бележка от кмета на район Одесос при община Варна с различно съдържание, с която е отменена предходната служебна бележка, не попада в хипотезата на чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК. В случая не са налице и хипотезите на чл. 91 от АПК и на чл. 99 от АПК. Липсва и твърдяната от молителя хипотеза на поправка на очевидна фактическа грешка от органа, издал акта, по чл. 62, ал. 2 от АПК, но и при наличието на такава актът за поправка става част от поправения акт, от което следва, че е невъзможно да има за последица отмяната на същия на това основание. Съдебната практика вече е посочвала, че основанието по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК се отнася за случаите, когато съдебният акт, чиято отмяна се иска, е бил обусловен от задължителната сила на административния акт. В тази връзка следва да се вземе предвид, че макар и да е обсъдено в мотивите на влезлите в сила определения на АС-Варна и ВАС, обстоятелството, че жалбоподателят е посочен в отменената служебна бележка като председател на етажната собственост, а не като председател на УС на ЕС, касае само част от мотивите на съда. Съдът е достигнал до извод за липса на процесуална легитимация на П. да представлява етажната собственост чрез цялостен анализ на доказателствата по делото, при който е установена липса на доказателства, че В. П. е упълномощен от собствениците да представлява ЕС пред съда. Издадената нова служебна бележка от 02.02.2024 г. от Кмета на район Одесос не рефлектира върху този извод и не е относима към формираните изводи за липса на правен интерес за В. П. като физическо лице и за липса на годен за оспорване по съдебен ред административен акт. Извършената от съда преценка и направените изводи, относно тези обстоятелства, означава, че съдебните определения, чиято отмяна се иска, не са основани на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен и издаването на нова служебна бележка и отмяна на предходната не би променило решаващия правен извод за недопустимост на подадените пред Административен съд - Варна жалби. С оглед изложеното съдът приема, че не са налице изискванията на чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение 446 от 15.01.2024 г. по адм. д. 12052/2023 г., VІ отд. на ВАС и оставеното с него в сила определение 2687 от 2.10.2023 г. по адм. д. 1934/2023 г. на Административен съд Варна. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,