Решение № 679 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2008 г.

Решение № 679 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тодор Анастасов Попов от гр. Велико Търново против решение № 122 от 22.04.2008 г. по АД № 85 по описа за 2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2 от 14.01.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 171 от АПК, неправилно прилагане на административно- производствените правила по чл. 1, ал. 5, чл. 2, ал. 2, 4 и 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и на чл. 162, ал. 1 от АПК, необоснованост и нарушения на чл. 68, ал.4 и чл. 94, ал. 1 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е решение № 2 от 14.01.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 1055 от 5.10.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Тодор Анастасов Попов от гр. Велико Търново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО, считано от датата на прекратяване на осигуряването 5.03.2007 г. При навършена 65-годишна възраст лицето притежава 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен, но сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1-3. Зачетеният осигурителен стаж е с продължителност 31 г. 02 м. 23 дни и сборът по чл. 68, ал. 1 - 3 е достигнал 96 при изискум 100. С постановеното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като неправилно е приел за недоказан осигурителния стаж на жалбоподателя за времето от 26.09.2001 г. до 11.02.2007 г., през което той е останал без работа поради уволнение, признато за незаконно с решение от 8.04.2003 г. по гр. дело № 1861 по описа за 2001 г. на Великотърновския районен съд, оставено в сила с решение № 197 от 22.06.2006 г. по В. гр. д. № 500/2003 г. на Великотърновския окръжен съд. В нарушение на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда и чл. 5 ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж първоинстанционният съд е приел, че спорният период не следва да бъде зачетен за осигурителен стаж поради липса на вписвания в трудовата книжка, удостоверяващи наличие на трудово или осигурително правоотношение между жалбоподателя Попов и "Хлебо- производство и сладкарство" - Велико Търново за времето след 26.09.2001 г. Разпоредбата на чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда приравнява на трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Признатото за незаконно по установения ред уволнение е обстоятелство, което на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж подлежи на вписване в трудовата книжка от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. В разглеждания случай от приложеното в административната преписка (л. 57) извлечение от трудова книжка се установява извършено вписване от работодателя, заверено с подписите на управителя на дружеството и гл. счетоводител, с посочване на цитираните съдебни решения, които също са приложени в преписката. Съобразно изискването по чл. 2, ал. 5 от наредбата вписването на незаконното уволнение е оформено като корекция на неправилно предишно вписване. По безспорен начин са установени началната дата на уволнението и датата на възстановяване на работа, за която е представено допълнително споразумение към трудовия договор. След като фактът на незаконното уволнение на работника (служителя) е установен с преписи на влезлите в сила съдебни решения и с вписване на обстоятелството в трудовата книжка, времето от 26.09.2001 г. до 11.02.2007 г., през което лицето по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е останало без работа поради уволнението, се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. За периодите до 31.12.2003 г., през които касаторът е бил осигуряван, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и получения за периода осигурителен доход, ако този доход е по-малък. Административният орган незаконосъобразно е отказал да зачете времето на незаконното уволнение за осигурителен стаж по съображение, че не е било представено удостоверение обр. УП-3 от осигурителя. Наличните документи към датата на издаване на разпореждането са били достатъчни, за да се зачете осигурителен стаж за времето на незаконното уволнение, а съгласно мотивите на административното решение 14.01.2008 г. изисканите от осигурителя удостоверения са били представени на 13.12.2007 г. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материално- правната норма на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и подлежат на отмяна. Неоснователни са оплакванията на касатора Попов за неправилно определена начална дата на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от прекратяването. Лицето е придобило право на пенсия на 7.01.2007 г., но със заявлението за отпускането й № 12154 от 25.04.2007 г. е представило заповед за прекратяване на трудовия му договор, респективно на осигурителното му правоотношение, на датата 5.03.2007 г. Законът не допуска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при непрекратено осигуряване, а в настоящия случай към датата на придобиване на правото 7.01.2007 г. касаторът е подлежал на осигуряване за пенсия при условията на чл. 9, ал. 5 от КСО, а от 11.02.2007 г. до 5.03.2007 г. - на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Административната преписка следва да бъде изпратена на ръководителя на пенсионното осигуряване за ново решаване на въпроса по същество и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно дадените с настоящето решение указания за определяне на осигурителния стаж на заявителя Попов. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от КСО, Върховният административен съд, шесто отделение,