Решение № 8913 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 137/2016 г.

Решение № 8913 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 137/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД (с ново наименование "Е. Ю.", по-надолу в текста ЕВН ЕР), с ЕИК ********* срещу Решение № 2417 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1412 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. (АС - П.). С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2260,00 лв., произтичащи от направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на Наказателно постановление № НП-184 от 31.07.2014 г. (НП), издадено от председателя Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, ЕВН ЕР е осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Предвид изложеното в нея, поддържа се становище за постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се оспорва направения от първоинстанционния съд решаващ извод, че не е налице причинно следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт на председателя на КЕВР и претърпените от ЕВН ЕР имуществени вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на посоченото НП. Иска се отмяната на обжалваното решение, уважаване на предявения иск, присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции и на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се представлява. По делото е постъпила молба, в която се изразява становище по съществото на спора. Прави се позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Ответникът - КЕВР изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на подадената от ЕВН ЕР касационна жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - П. е разгледал предявения от ЕВН ЕР иск срещу КЕВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на ЕВН ЕР обезщетение заради претърпени имуществени вреди в размер на 2260,00 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2260,00 лв. по повод обжалване на НП № 184 от 31.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, сега КЕВР, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 346 от 2.12.2014 г., постановено по нахд № 900 по описа на Районен съд - Х. за 2014 г., оставено в сила с Решение № 56 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 32 по описа на Административен съд - Х. за 2015 г., е отменено НП № 184 от 31.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, сега КЕВР, с което на настоящия касационен жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 20000,00 лв. Посочено е в решението също така, че по делото са приети "...копия от договори относно изплащаното възнаграждение за адвокатска защита пред Районния съд и пред касационната инстанция в общ размер на 2260 лв." При така изложеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - П. е приел, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Изложил е съображения, че е налице отменен акт на администрацията (посоченото по-горе НП), както и вреда за ЕВН ЕР, представляваща заплатения хонорар за осъществената защита и представителство по делата, с което е била накърнена имуществената сфера на това дружество. Приел е обаче, че вредата не е пряка и непосредствена последица от отменения акт, тъй като договорът за правна защита и съдействие се сключва по съгласие на договарящите страни, адвокатската защита не е задължителна и в този смисъл вредата била в резултат на изразената воля ЕВН ЕР да бъде защитавано от адвокат. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявения иск. Решението е неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е приел различно от така възприетото в цитираното тълкувателно решение, а именно, че вредата, претърпяна от ЕВН ЕР в размер на платените разноски за адвокатска защита не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото НП, тъй като договорът за правна защита и съдействие се сключва по съгласие на договарящите страни, адвокатската защита не е задължителна и в този смисъл вредата била в резултат на изразената воля ЕВН ЕР да бъде защитавано от адвокат, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск само на това основание при допуснато нарушение на материалния закон, както основателно поддържа касационният жалбоподател. При това е разрешил спора без да обсъди и оцени представените по делото писмени доказателства, въз основа на които да извърши преценка досежно наличието на всяка от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата касационна инстанция няма правомощието да замести първоинстанционния съд в тази преценка като обсъди за първи път представените по делото доказателства, в това число за извършеното плащане на претендираните адвокатски възнаграждения и да направи въз основа на тях фактически изводи, доколкото този подход би лишил страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Наред с това, констатира се от настоящия състав, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е формирал фактически изводи на база приетите по делото доказателства. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите на решението, предмет на контрол, не се съдържа преценката на писмените доказателства и изложение на фактическите констатации, направени въз основа на тях (чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. По причина несъответствие на обжалваното решение с изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 172а, ал. 2 АПК, макар да е валидно и допустимо, то следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС - П., предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество при съобразяване на изложеното по - горе, след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не и да направи съответните правни изводи. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото като съобрази, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение