Решение № 1421 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2009 г.

Решение № 1421 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК , вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Държавно ловно стопанство Преслав" ДП /държавно предприятие/, със седалище и адрес на управление гр. В. Преслав, ул. "Симеон Велики" № 10, представлявано от управителя Тодор Гичев Гичев, против Решение № 963 от 4.06.2009 г. на Варненския административен съд, първо отделение, по адм. д. № 265 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 270800204/21.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение № 705/18.12.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и в съответната му част за разноските.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното:

• неправилно прилагане на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) по отношение на доставката на преносим компютър по т. 1.2 от РА

• необоснован извод за липса на реални доставки на "сеч, разкройване и извоз до временен склад" от страна на "Хермес Продакшън" ООД по т. 1.4 и т. 3.3 от РА;

• по т. т. 2.3; 3.4; 4.3; 10.3; 11-8; 12.6 и 15.2 от РА е отказан данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и не е признат разход по фактури на доставчика "Преславлес" ЕАД, при извършване на насрещни проверки след прекратяване на регистрацията на доставчика и без да е проверен правоприемникът му.;

• аналогично - по т. 9.5 и т. 20.3 от РА доставчиците "Камчийска гора" ЕАД и "Пасаж" ЕООД са търсени на грешни адреси; не са извършени проверки в масивите на НАП по отношение на доставчика СД"Алиев, Яшаров и с-ие" по т. 23.3 от РА

• по т. 16.1 и т. 30.03 от РА е отказан ДК и не е признат разход по фактури на ЕТ "Кармен Савова" като без основание органът по приходите се е позовал на Наредба № 18/25.04.2003 г. за униформеното и работното облекло на работниците от НУГ и на липсата на кадрова обезпеченост у търговеца за извършване на доставките

• по т. т. 29.4; 30.1; 31.1; 32.1; 32.1 и 33.1 без основание е изследван кадровия и технически потенциал на доставчика ЕТ "Еврос-Евтимия Радкева"

• необосновано е решението и в частта относно т. 11.5 от РА относно закупени костюми и и отделни ловни дрехи. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част.

Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й, съдът съобрази следното:

Решението е съобразено с материалния закон, обосновано е на събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

• ревизираното лице не е доказало закупеният от него преносим компютър от "Топ видео" ЕООД да е използван, да се използва или че ще бъде използван за дейността на фирмата. Твърденията, че вещта е била предадена на Лесотехнически университет във връзка с обучение на персонал не са доказани и е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) по отношение на доставката на преносим компютър по т. 1.2 от РА. Този извод на съда е обоснован на събраните доказателства и е в съответствие с материалния закон.

• обоснован е изводът за липса на реални доставки на "сеч, разкройване и извоз до временен склад", "зърно" и "превоз на работници" от страна на "Хермес Продакшън" ООД по т. 1.4 и т. 3.3 от РА, при непредставяне на доказателства за транспортиране и предаване на предмета на доставките;

• оплакването за неправилен отказ на данъчен кредит по т. т. 2.3; 3.4; 4.3; 10.3; 11 - 8; 12.6 и 15.2 от РА по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) по фактури на доставчика "Преславлес" ЕАД, е за съществено нарушение на процесуалните правила по документиране на констатациите на РА. В съдебното производство, първоинстанционният съд, като съд по същество, е следвало да установи наличието на положителните факти, основаващи предпоставките за ползване на данъчен кредит от задълженото лице. Последното не е доказало посочените факти;

• по т. 9.5 и т. 20.3 от РА доставчиците "Камчийска гора" ЕАД, "Пасаж" ЕООД СД"Алиев и Яшаров и с-ие" по т. 23.3 от РА, не са представили изисканите им документи от значение за правото на данъчен кредит на получателя и последното е недоказано;

• по т. 16.1 и т. 30.03 от РА е отказан ДК и не е признат разход по фактури на ЕТ "Кармен Савова". На осн. чл. 64, ал. 5, т. 1 ЗДДС (отм.) Регистрираното лице има право на данъчен кредит за специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, които лицето е използвало, използва или ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание чл. 284 и 285 от глава тринадесета на Кодекса на труда. Чл. 284 от КТ предвижда специална Наредба на Министъра на труда и социалната политика за условията и реда за предоставяне на специално работно облекло. Не е доказано пред съда закупените облекла да са специално работно облекло по смисъла на Наредбата, а това е факт от хипотезата на нормата уреждаща правото на данъчен кредит в случая;

• по т. т. 29.4; 30.1; 31.1; 32.1; 32.1 и 33.1 с основание е изследван кадровият и технически потенциал на доставчика ЕТ "Еврос - Евтимия Радкева" за извършване на доставките "сеч и извоз на дърва. Доказано е, че предходен доставчик "Дени Топлина" ЕООД е получил авансова сума за доставки със същия предмет и че предходният доставчик има техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Предаване на материала и транспортирането му на ревизираното лице обаче, не са доказани както от предходния до прекия доставчик, така и от последния на ревизираното лице.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение