Решение № 13952 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 390/2016 г.

Решение № 13952 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 390/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2430 от 2.12.2015 г., постановено по адм. д. № 353/2015 г. Административен съд - П. е отменил решение № РД-15 от 21.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., потвърждаващо разпореждане № 5307144910 ПР-1486 от 25.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., с което на С. С. Л. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № МП-36926 от 29.05.2014 г. Изпратил е административната преписка на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П. за ново произнасяне по заявление вх. № МП-36926 от 29.05.2014 г., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Срещу това решение е подадена процесната касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. С. Л. не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а атакуваното съдебно решение счита за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Със заявление с вх. № МП-36926 от 29.05.2014 г., подадено до директора на ТП на НОИ - П. С. Л. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови своя отказ, административният орган е приел, че лицето към датата на подаване на заявлението е навършило 60 години 10 месеца и 15 дни и има зачетен осигурителен стаж от редовно оформените документи - 32 г. 09 м. 01 дни, при изискуем за пенсиониране по чл. 68 от КСО стаж от 34 години и 08 месеца. Установил е при проверка на представените със заявлението документи, че записите в трудовата книжка № 2313/30.09.1970 г. относно трудовия стаж, положен при "РСВ" АД - С. за периода от 2.09.1978 г. до 31.01.1982 г., не е надлежно оформен, поради което са изискани документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Жалбоподателката е представила УП-3 № 154 от 22.07.2014 г., издадено от "РСВ" АД - С., в което е посочено, че Л. е работила на длъжностите "работник кухня" и "пиколо" през следните периоди: 1.03.1976 г. - 21.09.1976 г. - 06 м. и 20 д.; 2.09.1978 г. - 10.09.1978 г. - 08 дни; 9.03.1979 г. - 31.12.1981 г. - 02 г. 09 м. 22 д. В посоченото УП-3 № 154/22.07.2014 г. е отразено, че анулира заверката в трудова книжка № 2313/30.09.1970 г. В. Л. е представила ново УП-3 № 175/02.09.2014 г. от "РСВ" АД - С., в което като трудов стаж на заявителката са посочени следните периоди - 2.09.1978 г. - 10.09.1978 г. - 08 дни и 4.01.1979 г. - 31.12.1981 г. - 02 г. 11 м. 27 д., като изрично е посочено, че се анулират данните в УП-3-154/22.07.2014 г. и заверката в трудова книжка № 2313/30.09.1970 г. Предвид така подадените данни от заявителката от ТП на НОИ - П. са поискали информация от осигурителя за действително положения от Л. трудов стаж. В тази връзка "РСВ" АД - С. са издали ново УП-3 № 184/08.09.2014 г. с оформен осигурителен стаж само за периода от 1.03.1976 г. до 21.09.1976 г., както и удостоверение № 185 от същата дата сочещо, че не са открити изплащани трудови възнаграждения за периода от 21.09.1976 г. до 23.09.1977 г. за С. Л., поради което се анулира заверката в трудова книжка № 2313/30.09.1970 г. Жалбоподателката в административното производство е била уведомена, че може да упражни правото си по чл. 9а, ал. 2 от КСО и да заплати недостигащия й осигурителен стаж, който за осигурителен стаж от 1 г. 10 м. и 29 д. възлиза на 1716.93 лв. С. Л. е заплатила сума в размер на 745.11 лв. по съображения, че административният орган неправилно не й е зачел целия трудов стаж за периода от 27.02.1976 г. до 23.09.1977 г., тъй като той е оформен редовно в трудовата книжка и се налага заплащане на осигурителни вноски, които реално са внесени. Директорът на ТП на НОИ - П. не е приел възраженията на заявителката в подадената до него жалба срещу разпореждане № 5307144910 ПР-1486 от 25.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., че архива на "РСВ" АД - С. е унищожен при пожар, поради което по-горестоящият административен орган е признал за осигурителен стаж периодите от 1.03.1976 г. до 21.09.1976 г., от 2.09.1978 г. до 10.09.1978 г. и от 04.01.1979 г. до 31.12.1981 г., като е отчел, че Л. е внесла сума за закупуване на осигурителен стаж само за 9 м. и 29 дни, поради което е оставил жалбата й без уважение. За да отмени оспорените административни актове, първоинстанционният съд е изложил правни доводи, че не е оборена обвързващата доказателствена сила на официалния удостоверителен документ - трудова книжка по отношение на трудовия стаж за периода от 27.02.1976 г. до 23.09.1977 г., поради което отразените в нея обстоятелства е следвало да бъдат приети за установени по смисъла на чл. 347 от КТ. Видно от представените преписи от стр. 12 и стр. 13 от трудова книжка № 2313/30.09.1970 г. на С. Л., лицето е положило труд в ДСП "ЖП РСВ", кл. П. от 1 г. 6 м. и 26 д. Този период от време, освен с цифри е изписан и словом. Под записания период от време има положени подписи на длъжностни лица: на касиер, на гл. счетоводител и директор, както и е поставен печатът на предприятието. Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а съгласно чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Настоящата инстанция счита за неоснователни касационните доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. На основание ал. 2, чл. 40 от същата наредба, документът се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В действителност има ненадлежно оформен трудов стаж в трудовата книжка на С. Л., но той е по отношение на периода от 2.09.1978 г. до 31.01.1982 г., поради което административният орган е следвало да вземе предвид информацията, подадена от осигурителя в представените от заявителката удостоверения УП-3 само по отношение на този ненадлежно оформен в трудова книжка № 2313/30.09.1970 г. стаж. Въз основа на представените от осигурителя данни за положен труд в СО "БДЖ" СП "РСВ" административният орган е зачел стажа от 2.09.1978 г. до 10.09.1978 г. и от 4.01.1979 г. до 31.12.1981 г., но не е зачел надлежно оформения в трудовата книжка стаж от 22.09.1976 г. до 23.09.1977 г., който е в размер на 1 г., и предвид закупения осигурителен стаж от Л., административният орган е следвало да включи и този стаж и да прецени сумата, която следва да се заплати по чл. 9а, ал. 2 от КСО. Ответницата в настоящото съдебно-административно производство е удостоверила положения от нея трудов стаж, с официален документ - трудова книжка, както законодателят е предвидил в НПОС. П. безспорен начин Л. е доказала, че през спорния период от 27.02.1976 г. до 23.09.1977 г. е работила в ДСП "ЖП РСВ", кл. П.. Трудовата книжка не е била оспорена по реда на чл. 193 от ГПК от административния орган, поради което има задължителна доказателствена сила. Ако касационният жалбоподател счита, че тя е неистински документ или е с невярно съдържание, следвало е да я оспори по реда на чл. 193 от ГПК в производството пред Административен съд - П.. Същата е изготвена от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установената форма и ред, касаеща периода от 27.02.1976 г. до 23.09.1977 г. С оглед на това, съставлява годно доказателство за положения от Л. трудов стаж. Като официален свидетелстващ документ, той притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, и фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Доказателствената тежест, обаче да се обори неговата доказателствена сила на основание чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК пада върху административния орган. Изложените оплаквания в касационната жалба са неоснователни, а постановеното решение на Административен съд - П. е правилно и законосъобразно. В съответствие с данните по делото, съдът е върнал преписката на пенсионния орган за съобразяване на материалноправните предпоставки на чл. 68, ал. 1 - 3 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за отпускане на заявения вид пенсия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,