Решение № 13465 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс(АПК) . Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГДЖСОБТ) София - МВР чрез главен юрк. Хаджиева, срещу решение 2322/01.07.2024г. постановено по адм. дело 293/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена негова Заповед 484з-1095/07.03.2024 г. за временно преназначаване на осн. чл. 165 ал.1 ЗМВР поради служебна необходимост за срок от една година на служителя И. В. Д. на изпълнителска длъжност полицейски инспектор VІ степен в сектор Патрулно-постова дейност и масови мероприятия - Благоевград на Зонално жандармерийско управление София към Дирекция Жандармерия при ГД Жандармерия, специални операции и борба с тероризма- МВР. Със същото решение Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма на МВР е осъдена да заплати на И. В. Д. сумата 760 (седемстотин и шестдесет) лева разноски по делото, представляващи 10 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че заповедта не е надлежно мотивирана съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Излага подробни съображения, че заповедта е законосъобразен административен акт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация И. В. Д., чрез адв. Божилска оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. С молба от 10.10.2024 г. е направено искане на основание чл.159, т.3 АПК за прекратяване на производството, с оглед оттегляне на оспорения административен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган Директора на ГД ЖСОБТ. Заповедта е писмена, но изискванията за форма не са спазени с оглед липсата на мотиви за преназначаването поради служебна необходимост. От самата заповед и от другите документи по преписката не става ясно въз основа на какво органът е приел, че е налице служебна необходимост от преназначаване на държавен служител, а е посочено само, че в сектора длъжността е вакантна, което затруднява ежедневните дейности в сектора, а професионалната подготовка на състава е разпокъсана и неефективна. Така посоченото не може да доведе до извод, че заповедта е мотивирана. Липсата на мотиви, според практика на съда прави акта незаконосъобразен. Съдът е приел, че оспорената заповед не е издадена в съответствие с изискванията за мотивиране на акта - да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Липсват каквито и да е мотиви по отношение на срока на преназначаването. От представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че безспорно длъжността е била вакантна, но това обстоятелство не е достатъчно да мотивира временното преместване на служителя, без неговото съгласие. Изложил е доводи, че доколкото длъжността е вакантна от цяла година, конкурсът за заемане на същата е обявен не веднага, срокът за провеждането му е удължен, но към датата на издаване на заповедта същият конкурс е пред приключване видно от протокола за крайно класиране, срокът за обжалване на резултатите от конкурса е изтекъл на 08.03.2024 г. (един ден след издаване на заповедта). От справката на л.60-61 е видно, че класираният на първо място кандидат ще бъде преназначен след успешно завършване на курс за повишаване на професионалната квалификация, който курс ще продължи до 19.07.2024 г. При така установеното е направил извод, че наличието на вакантна длъжност в една структура не може да се приеме за служебна необходимост. Съдът е посочил, че назначаването на един служител няма как да подобри професионалната подготовка на състава, която според заповедта е разпокъсана и неефективна. В структурата, където е извършено преназначаването, са налице 31 щатни бройки, като само една е вакантна към датата на преназначаване. В заключение съдът е приел, че издаването на заповедта за временно преназначаване при липсата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на § 1 т. 23 ДР на ЗМВР я правят незаконосъобразна и подлежаща на отмяна. Решението е правилно. Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното искане от ответника по касация за прекратяване на производството поради оттегляне на акта, с оглед издадената Заповед 484з-4242/26.08.2024 г. на Директора на ГД ЖСОБТ, с която е прекратено временното преназначаване. В случая не се касае за оттегляне на оспорения акт, тъй като той е произвел правното си действие, а за отделен административен акт, с който е прекратено временното преназначаване на И. В. Д.. В този смисъл, новоиздадената Заповед 484з-4242/26.08.2024 г. на Директора на ГД ЖСОБТ не представлява оттегляне и основание за прекратяване по чл.159,т.3 АПК, тъй като с нея е преустановено действието за вбъдеще, а не от датата на издаване на обжалваната заповед. Съдът е установил правилно фактите, събрал e относимите за спора доказателства и като ги е обсъдил е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в предвидената от закона писмена форма, но същата е издадена в нарушение на изискването за мотивираност на акта. Изложените в касационната жалба съображения за обратното са неоснователни. Разпоредбата на чл.165, ал.1 ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост чл.165, ал.2 ЗМВР. Както правилно е приел съда разпоредбата на чл. 165 ал.2 ЗМВР не е посочена като правно основание за издаването на заповедта. От материалите по делото е видно, че запознаване с предложението и съгласие на служителя не е налице. Не се изисква съгласие на служителя, само в случаите на мотивирана служебна необходимост по смисъла на §1 т.23 ДР на ЗМВР, каквато мотивировка изцяло липсва както в заповедта, така и в предхождащите я предложения, описани в същата. Легална дефиниция на понятието "служебна необходимост" е дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не съответстват на посочените по - горе предпоставки и не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Целта на нормата на чл. 165 ЗМВР е да се осигури кадрова обезпеченост на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на извънредни ситуации, изчерпателно посочени в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Следва да бъде посочено, че от представените в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства е видно, че длъжността е вакантна от 27.02.2023 г. и конкурсът за заемане на същата е обявен не веднага, поради което органът е разполагал с достатъчно време да предприеме други подходящи мерки за преодоляване на кадровия дефицит в ОДМВР-Благоевград като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл.165, ал.2 от ЗМВР не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. С оглед изложеното и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана поради което следва да му бъдат присъдени такива в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение