Решение № 10404 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2009 г.

Решение № 10404 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Констатирано е също така, че неправомерно през м. 05.2005 г. ревизираният субект е упражнил правото се на данъчен кредит в размер на 519, 80 лв. по ф. № 20... 97/7.01.2004 г. Констатирано е, че неправомерно е упражнен данъчен кредит през м. 07.2005 г. в размер на 65, 32 лв. по ф. № 0... 2448:22.2007.2005 г. тъй като са нарушени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДДС (отм.) Установена е липса на стоки към 1.01.2005 г. в складовете на ревизирания субект на стойност 1 449, 43 лв. върху която е начислен ДДС в размер на 289, 89 лв. С така посочените суми са коригирани резултатите по СД по ЗДДС за месечните периоди и като краен резултат е определен дължимия ДДС съгласно по РА и лихвата върху него. По ЗОДФЛ, с РА данъчната основа за 2004 г. е определена като към отчетените с ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г. приходи от дейността в размер на 4 586 007 лв. са добавени неотчетените приходи в размер на 49 516, 78 лв. (за цялата година), погрешно отчетените като текущи разходи - 912, 03 лв. за компютри и приспособления за компютърна мрежа. Доходът от дейността на ЕТ за тази година е определен като от сбора на предходните суми, който е 4 636 436, 29 лв. е извадена декларираната сума за разход за дейността - 4 582 514 лв. и разликата е намалена със задължителните осигурителни вноски за 2004 г. в размер на 201, 12 лв. Определена е данъчна основа в размер на 53 721, 10 лв. върху която е определен като дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 14 890, 30 лв. като от този размер е приспаднат внесения от фирмата данък в размер на 383, 80 лв. С РД и РА е констатирано, че за 2004 г. не са внесени дължими авансови вноски, въз основа на което са определени лихви в размер на 55, 26 лв. При обжалването по административен ред, с решението на директора на дирекция ДОУИ" - гр. В. Търново, РА е потвърден, като е допълнено основанието за определяне на данъчните основи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Директорът на ДОУИ - В. Търново е приел наред с наличието на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и наличието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и /или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Констатирано е, че през 2004 г. данъчният субект е закупил 4 бр. товарни автомобила и 1бр. мотокар на обща стойност 10 888, 67 лв. при деклариран доход 3 496 лв. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА като е приел, че са налице както хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК по която жалбоподателят не е спорил, така и спорната хипотеза на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. За да обоснове този извод, съдът е счел, че неправилното отчитане на приходите от транспортни услуги и неправилното отчитане на амбалажа са достатъчно основание да се приеме, че воденото от ревизираното лице счетоводство не е давало възможност за установяване на основата за данъчно облагане. По съществото на спора, съдът е преценил като законосъобразно определени допълнителните задължения по ЗОДФЛ и ЗДДС, тъй като за неотчетените приходи, органите по приходите са работили по данни от самото ревизирано лице, като е прието, че не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно истинността на фактическите констатации в РА. Съдът не кредитирал представените по делото счетоводни документи с аргумента, че те са неавтентични, а така също и съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя била основала заключенията си именно върху тези документи. Настоящата съдебна инстанция преценява като обоснован и правилен изводът на съда, че са били налице основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Констатациите на органите по приходите относно нередовността на осчетоводяванията на част от стопанските операции (с амбалажа и транспортните услуги) се потвърждават от експертизата, събрана по делото. Също така жалбоподателят не е опровергал констатацията и извода за направени в по-голям размер разходи през 2004 г. от получените приходи. Така посочените обстоятелства осъществяват хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 7 от ДОПК при наличието на всяка една от които, органът по приходите имат правомощието да определят данъчната основа за съответните данъци по реда на ал. 2 от посочения член. Неоснователен обаче според настоящия съдебен състав на касационната инстанция е изводът на административния съд за неоснователност на жалбата срещу РА по същество. Първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите, които в хипотезата на извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК и по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК имали презумптивна доказателствена сила не са оборени. В конкретния случай обаче по констатациите на органите по приходите не е бил налице спор. Спорът е относно обосноваността на изводите, направени въз основа на тези констатации. Въз основа на констатациите в РА, органите по приходите са формирали извод за наличие на укрити приходи от ревизирания субект, който са обосновали с разликата между установената от тях търговска надценка за продаваните стоки през периода и декларираната по-висока търговска надценка за периода от ревизирания субект. Съдът не е изложил мотиви по обосноваността именно на този извод на органите по приходите за наличие на укрити приходи, респективно за неотчетена търговска надценка. Именно заради необосноваността на тези изводи, първоначалния РА е отменен и с решение № 134/5.03.2007 г. на директор на ДОУИ - В. Търново е разпоредено извършването на нова ревизия. Обстоятелството, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 е ирелевантно към изискването за обоснованост на изводите на органите по приходите в издаваните от тях РА. Административният съд не е изложил съображения въз основа на кои фактически обстоятелства, посочени в РД и РА може да се направи обосновано предположение, че са налице реализирани сделки от ревизирания субект, резултатът от които не е намерил отражение в счетоводството му. По тези съображения, настоящата инстанция преценява като немотивирано решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизирания субект срещу РА относно определения допълнително данък по ЗОДФЛ за 2004 г. и допълнително ДДС за ревизирания период въз основа на определения като недеклариран приход от дейността му. Административният съд е констатирал в решението си, че в облагаемата основа по ЗОДФЛ и ЗДДС са включени и други суми, на други основания но не е коментирал законосъобразността на РА в тези части. В тази връзка следва да се приеме, че решението на административния съд е немотивирано и в частта, в която се отхвърля жалбата срещу РА относно включването в облагаемата данъчна основа по ЗОДФЛ на разхода за компютър и приспособления към него, а така също и допълнителното определяне на ДДС в резултат на установената липса и непризнатия данъчен кредит по фактури №№ 0... 2448/22.07.2005 г. и 20...97 от 7.01.2004 г. Липсата на мотиви е съществено съдопроизводствено нарушение, което препятства и преценката на касационната инстанция относно правилността на постановеното решение, а така също и ефективното право на защита на страните по делото. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд