Решение № 10826 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2019 г.

Решение № 10826 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Виа Джетс" ООД, гр. П., ЕИК *********, против решение № 2775 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3333/2018 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-16001618120299-004-001 от 24.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., поправен с Решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване (РПАПВ) с №П-16001618138032-134-001 от 26.07.2018 г., потвърден с Решение № 562 от 28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. П.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че не са изпълнени изискванията на Търговския закон за извършване на прихващане между насрещни права на длъжника и кредитора, които са специални спрямо ДОПК в производството по несъстоятелност. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П., чрез гл. юриск. Цв. Дамянова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за прихващане или възстановяване №П-16001618120299-004-001 от 24.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., поправен с Решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване (РПАПВ) с №П-16001618138032-134-001 от 26.07.2018 г., потвърден с Решение № 562 от 28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. П., с който е прихваната сумата от общо 11 987, 34 лв., ведно със законната лихва върху същата в размер от 1 811, 57 лв., представляваща недължимо внесен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с изискуеми публични задължения по изпълнително дело № 16150008572 по описа на ТД- П. на НАП за 2015 г. Административният съд е приел, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният акт съответства на материалноправните разпоредби, като е анализирал относимите норми на Търговския закон, в отговор и на възраженията на дружеството. От данните по делото се установява, че "Виа Джетс" ООД е в несъстоятелност, обявена с решение № 402 от 26.08.2013 г. по дело № 431 по описа на Окръжен съд-П. за 2013 г. На дружеството е издаден ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004379-091-001 от 27.01.2017 г., който с решение № 2134 от 01.12.2017 г. на Административен съд-П. частично е отменен, а именно в частта на допълнително начисления данък по ЗДДС в общ размер от 44 450,53 лв. и лихви върху тази сума в общ размер от 29 297, 34 лв., потвърдено от касационната инстанция с решение № 7115 от 30.05.2018 г. Ревизионният акт, в останалата му част, а именно в частта с която е за периода м. февруари 2011 г. по 3 бр. фактури, издадени от "Мавро Къмпани България" ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 360 000 лева с прилежаща лихва е потвърден и поради необжалването му е влязъл в сила. В резултат на частичната отмяна на РА, след справка от приходните органи е установено, че по данъчно-осигурителната сметка на дружеството е налична недължимо внесена сума по посочения РА в размер от 11 987, 34 лв., подлежаща на възстановяване, представляваща /допълнително начислен ДДС за периода от месец януари до месец юни 2010 г., като от съда е прието, че не е съществувало задължение за дружеството да начислява ДДС за периода м. 01-м. 06. 2010 г. във връзка с доставки на "SAS UNI AIR ENTERPRISE", поради това че не са осъществени доставки и по съображения за нулева ставка по чл. 31, т. 3 ЗДДС-доставки свързани с поддръжка на въздухоплавателно средство/. В полза на "Виа Джетс" ООД е възникнало вземане в размер на 11 987, 34 лв. и законни лихви в размер от 1 811, 57 лв. Същевременно, по данни от публичен изпълнител, е установено, че дружеството има задължения в общ размер от 779 607, 48 лв., от които 471 203, 07 лв. главница и 308 404, 41 лв. лихви, за които е образувано изпълнително дело № 16150008572 по описа на ТД на НАП П. за 2015 г. Във връзка с така установеното е издаден оспорения АПВ. Настоящата инстанция споделя изводите на съда за законосъобразност на обжалвания АПВ и извършеното с него прихващане. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на предпоставките по чл. 645, ал. 1 ТЗ за прихващане. Видно от решение за поправка на АПВ, с оспорения акт е прихваната подлежащата на възстановяване сума по ревизионен акт № Р-16001615004379-091-001 от 27.01.2017 г. в размер на 11 987, 34 лв. и лихви 1 811, 57 лв. с главницата по посочения РА в размер на 394 959 лв., т. е и двете насрещни задължения имат един и същи източник. Задължението на НАП е възникнало в резултат на частичната отмяна на издадения на "Виа Джетс" ООД ревизионен акт, по който е възникнало и задължението на дружеството, включено в образуваното изпълнително дело и с което е извършено прихващането. Неправилно касаторът счита, че само вземането на НАП е съществувало преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е за периода 01.02.2011 г. - 28.02.2011 г. Задължението на дружеството – главницата по РА в размер на 394 959, 77 лв., с която е прихваната сумата за възстановяване - произтича от непризнато право на приспадане на данъчен кредит и допълнително начислен във връзка с това ДДС, установен по вид и размер за първи път с РА. От изложеното по-горе става ясно, че нито едно от двете вземания, съответно задължения, не са съществували преди издаването на РА на 27.01.2017 г. Не се споделят възраженията на касатора и за непредяваване на вземанията в срок. Правилно съдът е посочил, че обективно е невъзможно прихванатите задължения да бъдат предявени в срока по чл. чл. 685, ал. 1 от ТЗ, тъй като към датата на съдебното решение от 26.08.2013 г. за откриване на производството по несъстоятелност задължения не са били установени, което е извършено по надлежния ред с издаване на РА на 27.01.2017 г. Анализът на разпоредбите на ТЗ потвърждава извода на съда, че непредявяването на вземането в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ няма преклудиращи и правопогасяващи спрямо правото последици. По аргумент от чл. 688, ал. 1 изр. последно ТЗ, след изтичане на предвидените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1, не могат да се предявяват само вземания, които са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. За останалите вземания, възникнали след тази дата, ал. 3 на чл. 688 ТЗ предвижда съставяне на допълнителен списък. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 639, ал. 1 ТЗ, която също признава правото на удовлетворяване на кредиторите, чиито вземания са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и във вр. с чл. 722, ал. 1 предвижда конкретен ред за това. В случая, спорното вземане на НАП е възникнало с издаване на РА на 27.01.2017 г., след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на "Виа Джетс" ООД на 26.08.2013 г. Поради изложеното, настоящата инстанция счита, че са изпълнени предпоставките на чл. 645, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 125 ДОПК и извършеното прихващане е в съответствие с материалния закон. Относно оплакването на касатора, че приходните органи не са предявили вземането си и не са присъединен кредитор в производството по несъстоятелност, настоящата инстанция съобрази предвиденото в тази насока в чл. 164, ал. 4 ДОПК, която следва да се тълкува във връзка с чл. 687, ал. 2 ТЗ. От анализа на посочените разпоредби следва, че когато публичното вземане е установеното с влязъл в сила акт, синдикът го вписва служебно в списъка на предявените вземания, без да е необходимо изрично да се предявява, в съответствие и с чл. 164, ал. 3 ДОПК. Достатъчно е ревизионният акт да е връчен на синдика, което в случая не е спорно, за да възникне за него задължението по чл. 687, ал. 2 ТЗ да включи установеното публично вземане в списъка на предявените вземания. По изложените съображения решението на Административен съд-П. като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 944 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение