Решение № 16463 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2019 г.

Решение № 16463 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юнивас" ЕООД, седалище гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Ангелов, против Решение № 207/08.05.2019 г. по адм. дело № 40/2019 г. на Административен съд – Враца. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административният орган не е дал възможност на собствениците да участват в проведеното административно производство и е издал оспорената заповед без мотиви, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените норми и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Иска обжалваното решение като издадено в противоречие със съдебната практика да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което да отмени заповедта на Зам. кмета на Община Мездра. В с. з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от упълномощения процесуален представител, който поддържа оплакванията по касационната жалба. Ответникът - Зам. кмет на Община Мездра, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на "Юнивас" ЕООД за обявяване нищожност на Заповед № 416/10.09.2010 г. на Кмета на община Мездра, с което на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА, чл. 134, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ, в обхват УПИ I-692, УПИ II-1807 и УПИ IV-692, кв. 50 Б по плана на гр. Мездра, за разделяне на УПИ IV-692 на два урегулирани имота с обособяване на УПИ IV-692 и УПИ V-692, и е предвидено застрояване съгласно графичната част на проекта. За да отхвърли жалбата съдът е извел изводи, че не са налице основания за обявяване нищожност на оспорената заповед. Съдът е приел, че оспорената заповед на Кмета на Община Мездра е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК. Обосновал е изводи, че за да е налице нищожността на един административен акт, същия следва да е издаден при съществено нарушение на законовите изисквания за неговата валидност, например от некомпетентен орган, при неспазена форма, както и ако е издаден без каквото и да е законово основание, които хипотези в случая не са налице. Соченото от оспорващия основание за нищожност - неучастието му в административното производство и неуведомяване за изработения проект, според съда не е такова, което обосновава нищожност, а евентуално незаконосъобразност, което е преклудирано с изтичане на срока за оспорване на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, относно изработените от съдебната практика критерии за нищожност на един административен акт, които в случая спрямо оспорения акт не са налице. Основанията за нищожност се припокриват с основанията за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 1-5 АПК, с тази разлика, че при нищожността допуснатите от органа нарушения трябва да са особено съществени, при грубо погазване на разписания от закона ред за издаването му, при липса на компетентност на органа-издател, липса на форма, както и отсъствие на каквито и да са правни основания за издаване на такъв акт, с такова съдържание. В случая решаващият съд е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формата. Специалният закон ЗУТ допуска одобряването на проекти за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Без значение за настоящото производство е доколко това основание за изменение на ПУП е приложимо за настоящия случай. Правилното приложение на материалния закон е въпрос на законосъобразност на акта, която в случая е преклудирана с изтичане на срока за обжалването му, а не е въпрос на нищожност. Така стои въпросът и с твърдяното от касатора основание за нищожност, поради твърдяното за изработения проект за изменение на ПУП, засягащо собствения му имот. Това оплакване е относимо към спазване на административно-производствените правила от страна на органа при издаване на акта, което е основание за незаконосъобразност, а не за нищожност на акта, която незаконосъобразност обаче е преклудирана, по причини, посочени по-горе, възприети и от съда. Освен изложеното, към момента на издаване на акта жалбоподателят не е бил собственик на процесния имот, или заинтересовано лице в административното производство. Според представените по делото документи за собственост, той придобива това качество едва през 2017 г., а заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ е издадена през 2010 г. от който момент са минали години и към който момент имота е бил собственост на други лице по чието искане е започнало административното производство. От гореизложеното следват изводи, че касаторът не е доказал наличие на основания за нищожност на оспорения акт, поради което и жалбата му правилно е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, въпреки своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, с оглед на факта че ответната страна не представя доказателства, че е представлявана от юрисконсулт в касационното производство, не следва да се присъждат разноски в нейна полза. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,