Решение № 868 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 354 от 24.03.2022г., постановено по адм.д. 2547/21г. Административен съд Варна,ІV-ти състав, е отменил решение 32 345724/01.11.2021г. към MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници по жалба на Ей Ди Логистик България ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], [ЕИК], като е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 350лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница Варна, към Агенция Митници , чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. Сърбинска. В същата се правят оплаквания,че решението на Административен съд Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение директор на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници . Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Ей Ди Логистик България ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], [ЕИК], представлявано от управителя Д. Аврамова, чрез пълномощника си адв. С. Желязкова, взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отменил по жалба на Ей Ди Логистик България ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], офис 110, [ЕИК], представлявано от управителя Д. Аврамова, решение 32 345724/01.11.2021г. към MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна , с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока по MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021г., определена е митническа стойност на внасяната стока по 26 по MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021г. в размер на 3 216,69лв., разпоредено е да се коригира митническата декларация за стока 26 и са установени суми за досъбиране в размер на 466,89лв. ДДС, ведно с лихви за забава. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт. Описано е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуема писмена форма и мотивирано от фактическа и правна страна, но незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила относно изискванията за мотивираност на административните актове и неправилно приложение на материалния закон. Мотивите на административния съд в тази насока са твърде обстойни, за да бъдат излагани в настоящето изложение, като систематизирани се свеждат до следното: 1. На първо място са изложени мотиви относно значението на митническата стойност като отправна база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения, като са възпроизведена нормативно установената правна рамка. В тази насока съдът е дал пространно тълкуване на нормата на чл.70,§ 1 и §2 от Митническия кодекс, която установява принципното положение, че митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, която стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внасяната стока /цитирано е съответно решение на Съда на Европейския съюз. 2. Посочено е, че когато митническата стойност на внасяната стока не може да бъде определена по това правило, остойностяването се извършва по реда на чл.74 от Митническия кодекс при последователно прилагане на методите по чл.74,§2, букви от а до г до достигане на първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В допълнение е отразено, че макар при митническото остойностяване да има приоритет принципът по чл.70 за договорната стойност, нормата на чл.140,§1 от МК дава възможност на митническите органи при наличие на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане цена по чл.70,§1 от МК, да поискат от декларатора да представи допълнителна информация, и ако и след представяне на такава съмненията не отпаднат, то съгласно чл.140,§2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. 3. Посочено е, че в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на внасяните стоки. 4. Изложени са нарочни мотиви относно задължението, което вменява на митническия орган нормата на чл.22,§ 6 и 7 от Регламент 952/2013 преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Отбелязано е, че съответствие с процедурата по чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, лицата адресати на решение за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становище относно елементите, на които административния орган възнамерява да основе своето решение. Посочено е, че писмото по чл.22,§6, следва да посочва документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. 5. При така очертаната правна рамка и след анализ на фактите и доказателствата по делото,е изграден извод, че по преписката не са представени доказателства, обосноваващи съмнение у митническия орган, че декларираната цена не е реално платената. Посочено е още, че митническите органи неправилно са приложили чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, във вр. с чл.74,§ 2, б. б от МК и като не е приета декларираната договорна стойност на процесните стоки, а е определена нова такава по декларация на трето лице, административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд гр.Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по ч.209,т.3 АПК - допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват извършено нарушение при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл.70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл.74 от Регламент на база на която е определен размера на допълнителните задължения за мито и ДДС. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на Ей Ди Логистик България ООД, [ЕИК], е подадена митническа декларация за извършен внос под режим допускане на свободно обращение MRN 21BG002002056174R2/01.09.2021г.У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката по 10, 22 и 26, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. На основание на тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ 952/2013г. решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесените стоки. Направените оплаквания в касационната жалба по същество съставляват възпроизвеждане на решението на директора на ТД Митница Варна относно изчерпване на способите за определяне на пазарната стойност и пристъпване към определяне на същата по реда на чл.74,§2,б. б от регламента, и краен извод, че това решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е посочил също, че в оспорения митнически акт липсва обосновка на обстоятелството какво точно е породило основателното съмнение на митническия орган относно декларираната договорна стойност, за да се изключи методът по чл.70 като основание за определяне на митническите задължения. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт относно използваната информация за определяне на митническата стойност по реда на 74,§2, б. б от Регламента. Простото посочване на стойността на една сходна стока по митническа декларация на трето лице , без излагане на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се обоснове извод, че става въпрос за сходни стоки по смисъла на правната разпоредба, не може да бъде възприето като изпълнение на изискването на чл.59,ал.2,т.4 АПК за мотивиране на административния акт. Изложеното от първоинстанционния съд в тази насока е правилно и обосновано и се отнася както за оспорения митнически акт, така и относно изпълнението на задължението от страна на административния орган да информира задълженото лице относно документите, въз основа на които ще мотивира решението си, за да може задълженото лице да организира защитата си. А че органът е бил наясно с документите в тази насока, т.е. с митническата декларация, на база на която е определена новата митническа стойност, се установява от приложеното на л.19 23 от административната преписка становище на началник отдел Митническа стойност при ТД Митница Варна, където същата е посочена и използвана за определяне на дължимото по вноса обезпечение. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд гр.Варна не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила. На ответното по касация дружество не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата съдебна инстанция. Първо, съгласно чл.143,ал.1 във вр. с чл.228 АПК, разноски за адвокат се дължат за съответната инстанция, в случая за касационната такава. Второ, представеният на л.34 от настоящето дело договор за правна защита и съдействие не е подписан от адв.Желязкова. Трето, в договора е посочено, че дружеството заплаща хонорар в размер на 480лв. с ДДС след издаването на фактура. По делото няма представени доказателства за издадена фактура и извършено заплащане на хонорар. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,