Решение № 3995 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 198/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Белоградчик срещу Решение 1509 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Видин по адм. д. 464/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение РД-02-14-1392/14.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014 - 2020 г. за отказ за верификация.

В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдебното решение единствено възпроизвежда твърденията на административния орган, като съдът не е обсъдил в съвкупност представените с жалбата доказателства и съдържащите се в преписката. Това е довело до противоречие на изводите на съда с материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и касационната инстанция да върне делото за ново разглеждане. В случай че касационната инстанция установи, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска се да реши спора по същество и отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ръководителят на УО на ОПРР 2014 - 2020 г., чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай че другата страна претендира адвокатско възнаграждение над установените минимални размери.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на обжалване пред административния съд е Решение РД-02-14-1392/14.08.2024 г. на ръководителя на ръководителят на УО на ОПРР 2014 - 2020 г. за отказ за верификация на разходи в общ размер на 381 031,45 лв., както следва:

1. разходи в размер на 293 726,68 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) ВG16RFOР001-2.003-0012-С04;

2. разходи в размер на 77 034,13 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП;

3. разходи в размер на 1 766,77 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП;

4. разходи в размер на 953,85 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП;

5. разходи в размер на 0,05 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г.), във връзка с чл. 92 от Общите условия към АДБФП;

6. разходи в размер на 7 549,97 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), във връзка с чл. 8, ал. 2 от Постановление 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г.

Съдът е приел, че при извършена проверка на място за констатиране физическото състояние на обектите по проекта проверяващият екип е установил, че СМР на обект многофамилна жилищна сграда на [улица]не са приключили. Не са били завършени изцяло фасадата на сградата, дограмата не е била подменена изцяло, както и други съпътстващи дейности. Не е била представена строителна документация, както и документация за изпълнението на строителния и авторския надзор и в тази връзка не е било възможно да се направят измервания и да се изготви Приложение 10.5-5 Протокол за измерване.

Според съда тази констатация не е оборена. Безспорно е установено, че бенефициерът неправомерно е изплатил на изпълнителя разходи за СМР, които реално не са били извършени към момента на съставяне на ППИСМР 2/19.12.2023 г. Административният орган е анализирал всички факти и обстоятелства, имащи отношение по случая и правилно и законосъобразно е стигнал до заключението, че бенефициерът не е представил към техническия отчет документи, доказващи извършените СМР. Административният орган се е позовал на относими правни норми и е изложил ясни и недвусмислени мотиви, които изцяло съответстват на цялата фактическа обстановка по процедурата по одобрението на искането за плащане. Посочени са правни и фактически основания за издаването на отказа, като фактическите такива кореспондират както с установеното при извършената проверка по искането за окончателно плащане, така и с относимата правна уредба.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна съдът изцяло е възпроизвел констатациите на органа, а от правна страна мотивите на съда са бланкетни. Съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, нито доводите на жалбоподателя. Копирането на съдържанието на акта и то с множество технически грешки не представлява изпълнение на задължението на съда да изложи собствени мотиви, обосновали правния му извод. Съдът също така не е разграничил основанията за отказ на отделните групи разходи, като мотивите му касаят само липсата на реалност. Въпреки че административният акт се обжалва изцяло и съдът е формирал извод, че е законосъобразен в своята цялост, в диспозитива на решението е посочена само първата група разходи в размер на 293 726,68 лв.

Неизпълнението на задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото, да обсъди становищата и на двете страни и да изложи мотиви за всяка една от групите процесни разходи.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение