Решение № 10949 от 30.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], представлявано от изпълнителния директор д-р Б. Миразчийски, против решение 541 от 27.04.2022г. по адм. дело 398/2022 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкции РД-25-220 от 16.02.2022 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна такса /РЗОК/ - Бургас, с която за три нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и (б. 350 от НРД МД 2020-2022 г., са наложени три отделни санкции "финансова неустойка", всяка в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от пациентите е изискано заплащане на медицински консумативи, а не на медицински изделия. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира разноски. Ответникът- директорът на РЗОК- Бургас чрез старши юрисконсулт Е. Йорданова изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че посочените изделия, за които е искано доплащане от пациентите, са включени в медицинската дейност и заплатени от НЗОК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД против Заповед за налагане на санкции РД-25-220 от 16.02.2022 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна такса /РЗОК/ - Бургас, с която за три нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и (б. 350 от НРД МД 2020-2022 г., на дружеството са наложени три отделни санкции "финансова неустойка", всяка в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022. Съдът е приел, че заповедта за налагане на санкции е валиден административен акт, като издадена от директора на РЗОК Бургас съобразно предоставената му от закона компетентност чл.74, ал.5 от ЗЗО, в изискуемата се писмена форма, с излагане на правни и фактически основания, подписана е от нейния издател. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата не е в противоречие с материалния закон. Приел е, че в случая се касае за медицински изделия, които са заплатени от НЗОК и неправилно е изискано заплащане от пациентите. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заповед РД-25-1755 от 03.12.2021 г. директорът на РЗОК Бургас е наредил да се извърши тематична медицинска проверка на "УМБАЛ Бургас" АД, с посочен срок и задачи. За констатациите от проверката е съставен Протокол 107 от 28.01.2022 г. По т.7 от същия е посочено за неправомерно изискано и извършено доплащане от ЗОЛ С. Попова, хоспитализирана за периода от 16.10.2021 г. до 22.10.2021 г. с История на заболяване /И3/ 19672 по КП 218 [заличен текст] в размер общо на 340 лева, за вложени медицински изделия [заличен текст] и 2 броя медицинско изделие [заличен текст], квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г. Видно от протокола, при проверката е установено, че пациентката е платила сумата от 2655. 00 лева съгласно фактура 0000124449/18.10.2021 г., искане до болничната аптека за отпускане на медицински изделия и "Формуляр за вложено медицинско изделие, стойността на което се заплаща извън цената на КП", която включва сума в размер на 2315. 00 лв. - доплащане за вложено медицинско изделие [заличен текст] с код НЗОК МО 5053010000014, което се заплаща от НЗОК, извън цената на клиничната пътека; сума в размер на 210 лева вложено медицинско изделие [заличен текст] с номенклатурен 1179 и сума в размер на 130 лева за вложени 2 броя медицинско изделие [заличен текст] с номенклатурен 1180. По т.8 от Протокол 107 от 28.01.2022 г. е посочено неправомерно изискано и извършено доплащане от ЗОЛ Щ. Кисова, хоспитализирана за периода от 21.10.2021 г. до 27.10.2021 г. с История на заболяване /И3/ 20079 по КП 218 [заличен текст] в размер общо на 340 лева за вложени медицински изделия [заличен текст] и 2 броя медицинско изделие [заличен текст], квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г. Видно от протокола, при проверката е установено, че пациентката е платила сумата от 3760 лева съгласно фактура 0000124525/22.10.2021 г., искане до болничната аптека за отпускане на медицински изделия и "Формуляр за вложено медицинско изделие, стойността на което се заплаща извън цената на КП", която включва сума в размер на 3420. 00 лв. - доплащане за вложено медицинско изделие [заличен текст] с код НЗОК МО 5053010000014, което се заплаща от НЗОК, извън цената на клиничната пътека; сума в размер на 210 лева вложено медицинско изделие [заличен текст] с номенклатурен 1179 и сума в размер на 130 лева за вложени 2 броя медицинско изделие [заличен текст] с номенклатурен 1180. По т.9 от Протокол 107 от 28.01.2022 г. е посочено неправомерно изискано и извършено доплащане от ЗОЛ К. Николова, хоспитализирана за периода от 11.10.2021 г. до 25.10.2021 г. с История на заболяване /И3/ 19345 по КП 218 [заличен текст] в размер общо на 340 лева за вложени скъпоструващи консумативи [заличен текст] и 2 броя медицинско изделие [заличен текст], квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г. Видно от протокола, при проверката е установено, че пациентката е платила сумата от 2655 лева съгласно фактура 0000124436/13.10.2021 г., искане до болничната аптека за отпускане на медицински изделия и "Формуляр за вложено медицинско изделие, стойността на което се заплаща извън цената на КП", която включва сума в размер на 2315. 00 лв. - доплащане за вложено медицинско изделие [заличен текст] с код НЗОК МО 5053010000014, което се заплаща от НЗОК, извън цената на клиничната пътека; сума в размер на 210 лева вложено медицинско изделие [заличен текст] с номенклатурен 1179 и сума в размер на 130 лева за вложени 2 броя медицинско изделие [заличен текст] с номенклатурен 1180. Протокол 107 от 28.01.2022 г. е връчен на представител на ИМП - обект на проверката, на 31.01.2022 г., като по делото липсват данни дружеството-жалбоподател да е подало възражение в 7-дневния срок по чл. 74, ал. 4 ЗЗО срещу констатациите за извършени нарушения. По повод констатираните нарушения е изготвен доклад вх. РД-25-17552/10.02.2022г. от контрольорите, извършили проверката, до директора на РЗОК Бургас. На 16.02.2022 г., въз основа на констатациите в Протокол 107 от 28.01.2022 г., директорът на РЗОК Бургас е издал на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 НРД МД 2020-2022, Заповед РД-25-220, с която на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД, за три нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г са наложени три отделни санкции "финансова неустойка", всяка в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, поради което изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, правилно е приел, че в случая се касае за изискано от пациентите плащане на медицински изделия, а не медицински консумативи. В ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022г. е посочено понятието медицинско изделие , а не думата консуматив . Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно легалната дефиниция, която се съдържа в нормата на § 1, т. 21 от Закона за медицинските изделия, медицинското изделие е инструмент, апарат, уред, софтуер, материал или друго изделие, използван самостоятелно или в комбинация, включително софтуер, предназначен от производителя да бъде използван специфично за диагностични и/или терапевтични цели и необходим за правилната му употреба, който не постига основното си действие по предназначение във или върху човешкото тяло по фармакологичен, имунологичен или метаболитен път, но може да се подпомага при своето действие от средства с такъв ефект, и който е предназначен от производителя да се прилага при хора с цел: а) диагностика, профилактика, наблюдение, лечение или облекчаване на заболявания; б) диагностика, наблюдение, лечение, облекчаване или компенсиране на травми или инвалидност; в) изследване, замяна или корекция на анатомична част или физиологичен процес; г) контрол върху процеса на забременяване. В смисъла, в който понятието медицински изделия е използвано в НРД като изделия, вложени в болничната медицинска помощ, понятието включва медицинските апарати, уреди и материали, които са нужни за определена диагностична или терапевтична медицинска дейност, които се изконсумират еднократно или за определено време и които се подменят, или т. нар. от жалбоподателя медицински "консумативи". Самият жалбоподател развива доводи в жалбата, че именно такова е естеството на консумативите за еднократно ползване [заличен текст] и [заличен текст] , които са част от лечението по ортопедични пътеки и за които е изискано плащане от пациентките. Ето защо, при описание на нарушението по т. 7 от Протокол 107 от 28.01.2022 г., контролните органи, а впоследствие - и директорът на РЗОК Бургас, са използвали понятието "консумативи", което е синоним на използваното от тях понятие "медицински изделия" при описанието на другите две нарушения. В ДЛА на клинична пътека 218 не е посочено, че медицинските изделия/консумативи [заличен текст] и [заличен текст] се заплащат от пациентите. [заличен текст] предстнавлява система за [заличен текст] и се използва за [заличен текст] и [заличен текст], за ревизия и почистване на [заличен текст]. [заличен текст] представлява изделие от моторни системи произведено от медицинска стомана. Неоснователно е оплакването, че това са спогаталени консумативи. Същите са включени в стойността на КП. Разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД МД за 2020-2022 г. въвежда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Ето защо жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 30, т. 5, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 350 от НРД МД за 2020-2022 г., което представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в този НРД, и е основание за налагане на финансова корекция по чл. 414, ал. 3 от НРД МД за 2020-2022 г. Съгласно чл. 414, ал. 3 от НРД МД за 2020-2022 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 100,00/сто/лева, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,