Решение № 2578 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. И., от гр. Монтана, в качеството ѝ на майка и законен представител на детето Д. М. И. против решение 683/15.05.2024 г. по адм. дело 201/2024 г. на Административен съд Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Областна специализирана комисия при Регионална здравна инспекция Монтана не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 683/15.05.2024 г. по адм. дело 201/2024 г. Административен съд Монтана е отхвърлил оспорването по жалба на Е. М. И., от гр. Монтана, в качеството ѝ на майка и законен представител на детето Д. М. И. срещу протокол 7/28.03.2024 г. на Областна специализирана комисия при РЗИ Монтана, с който последната е решила, че детето подлежи на имунизации, съгласно Имунизационния календар на Република България, при спазване на изискванията на Наредба 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Република България. Решението е неправилно. Производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт протокол 7/28.03.2024 г. на Областна специализирана комисия при Регионална здравна инспекция Монтана е започнало по заявление вх. 94-682/25.03.2024 г. на Е. М. И., от гр. Монтана, с което е поискала отлагане на имунизации на детето ѝ Д. М. И. по медицински противопоказания, за срок по-дълъг от 3 месеца Административният орган е констатирал част от наличните заболявания на детето, поставената диагноза [диагноза] с проведено лечение през 2022 г., както и дадено предписание на 26.10.2023 г., от д-р Д. с препоръка поради честите [заличен текст] да се отложи ваксинация за 6 месеца, след което при пълно здраве да се започне с [заличен текст] (2 и 3 прием). Областната специализирана комисия при Регионална здравна инспекция Монтана е издала на 28.03.2024 г. оспорения пред административния съд индивидуален административен акт като конкретните мотиви във връзка с описаните в обстоятелстваната му част медицински документи на детето са изложени в едно единствено изречение: Детето подлежи на имунизации, съгласно Имунизационния календар на Република България, при спазване на изискванията на Наредба 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България . За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира изводите на съда за отсъствието на пороци по смисъла на чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК за необосновани. Административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е изложил конкретни мотиви досежно заявените основания за отлагане на имунизациите на детето Д. М. И.. Наред с горното не е съобразил и медицинските предписания на д-р Д. от 26.10.2023 г., чийто срок е изтичал месец след издаването на оспорения индивидуален административен акт. Родителите на детето не оспорват принципно необходимостта от поставяне на ваксини. Приложената медицинска документация сочи, че детето е получило при предходна ваксинация нежелана реакция, която е описана като възможна при поставяне на спорната ваксина. Експертите не установяват точната причина за получените [заличен текст] при имунизация с ваксина срещу [заличен текст], предвид на което тази липса на медицински аргументи дали отново не се излага на риск неговото здраве рефлектира не само върху точното прилагане на материалноправните разпоредби, но и досежно съобразяването на оспорения акт с целта на закона. Не са анализирани и данните за фамилна обремененост. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. По изложените съображения оспорването срещу индивидуалния административен акт е основателно и следва да бъде уважено. Предвид изхода на спора в тежест на РЗИ-Монтана следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателя разноски, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие и разписки за платени държавни такси пред двете инстанции) възлизат на сумата от 433,35 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение