Решение № 14660 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2008 г.

Решение № 14660 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мария Петрова Рашкова против решение по адм. д. № 3477/2004 г. по описа на СГС. В хода на съдебното производство жалбоподателката е починала, като вместо нея е конституирана Красимира Рашкова Пеевска. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Конкретни касационни оплаквания в жалбата не са развити. В съдебно заседания пълномощникът иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Иска възможност за представяне на подробна защита, в която заявява, че не му е указано да конкретизира жалбата. Призовката е връчена на Мария Рашкова за делото пред СГС, която призовка е получена от лице с психични отклонения и същата не е връчила призовката на жалбоподателката, поради това делото не е попълнено с доказателства. Поддържа становището на представителя на Върховната административна прокуратура. Ответната страна областният управител на област София и Столична община не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото решението е незаконосъобразно и необосновано. Съдът не е изпълнил задължителни указания на касационната инстанция за правилното прилагане на материалния закон. Съдът е трябвало да назначи служебно съдебно-техническа експертиза относно идентичността на имота, каквото задължение има по чл. 171 от АПК. Съдът не е обсъдил възможността за прилагане и на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ и доколко има отчуждаване не по установения от закона ред, което е важно за правилното прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, III отделение, обсъжда само посочените в жалбата основания, като предвид ал. 2 има задължения служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Тъй като с касационната жалба не е наведен довод за нарушения на съда на процесуалните норми, наведеният в съдебно заседание довод в този смисъл е извън срока по чл. 211 от АПК и касационната инстанция не следва да го обсъжда. 1. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е необосновано. Правните изводи са развити въз основа на ангажираните от жалбоподателката доказателства, чиято е тежестта на доказване в настоящото съдебно производство, което пред първоинстанционния съд се е развило по жалба от 16.03.1999 г. и предвид § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, е по реда на Закона за административното производство (отм.). Неправилно представителят на Върховната административна прокуратура се позовава на АПК, чийто Дял III е в сила от 1.03.2007 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ имат право на обезщетение собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Жалбоподателката е поискала в административното производство обезщетение за отчужден по чл. 11 от ЗОЕГПНС имот, представляващ нива от 650 кв. м в местността "Чифлика" Драгалевско землище, пл. № 360. Областният управител е отказал признаване на обезщетение, като се е мотивирал, че имот пл. № 360 попада в Зоопарка, а няма яснота кои са отчуждените от жалбоподателката имоти. С решение № 8392/18.10.2004 г. по адм. д. № 4678/2004 г. по описа на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС и за изследване на предпоставките на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ за имот в Зоопарка. И при новото разглеждане на делото не са ангажирани от жалбоподателката доказателства, с които да се установи, че отчужденият имот по ЗОЕГПНС от наследодателката Славка Димитрова Петрова, представляващ 1/16 ид. ч. от празно дворно място от пет декара, находящо се между ул. "Плачковица, ул. "Галичица" и ул. "Теодоси Търновски, кв. "Лозенец", София е идентичен с посочения в заявлението имот пл. № 360, който попада изцяло в терена на Зоопарка. Така с АДС № 3107/17.10.1949 г. само е установено, че от Славка Петрова е отчужден имот 1/16 ид. ч. от дворно място от 5 дка, т. е. 312, 5 кв. м, по закон, който е посочен в чл. 1 от ЗВСОНИ. Представеният контролен лист по преписка № 2874а/1948 г. за отчуждени по ЗОЕГПНС идеални части от празни дворни места и ниви и ливади) които не са и описани като местоположение (също не доказва право на обезщетяване. Жалбоподателката не доказва второто кумулативно условие на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, че отчужден по ЗОЕГПНС имот не може да се върне реално и поради това е налице право на обезщетение. Установяването, че е извършено отчуждаване по закон и начин посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, не е достатъчно, за да възникне право на обезщетение. Като е отхвърлил жалбата и при новото разглеждане на спора, първоинстанционният съд е постановил като краен резултат правилно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение