Решение № 12897 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД, чрез процесуалния му представител, срещу решение 288/05.04.2021 г., постановено по адм. дело 1170/2020 г. по описа на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол Софийска област (РДНСК СО), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЧЕЗ Разпределение България АД против заповед ДК-02-Сф-3/04.10.2020 г. на началника на РДНСК - СО, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Стълбовна линия мрежа ниско напрежение /Мр.НН/, състояща се от 7 бр. СТС /стоманени стълба/ и 2 бр. ел. табла за захранване на ПИ 58030.110.19 и ПИ 58030.94.51 в мах. Драганска, землище на гр. Правец, с възложител ЧЕЗ Разпределение България АД, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ - началника на РДНСК - СО, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от трета категория, какъвто е процесният, съгласно заповед за предоставяне на правомощия РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК. Спазено е изискването за писмена форма на акта, с посочени фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установената фактическа обстановка сочи към изграден строеж без строителни книжа, който по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 подлежи на премахване. Неоснователни са възраженията на дружеството, че не е собственик на констатираната стълбовидна линия, доколкото същото представлява съоръжение за присъединяване към електроразпределителната мрежа, като дружеството е единствен мрежови оператор в обособената територия. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, възпрепятстващо настоящата инстанция от извършване на проверка за спазване на материалния закон. Констатираната стълбовна линия мрежа ниско напрежение представлява съоръжение за присъединяване на обект /клиент/ към електроразпределителната мрежа на дружеството жалбоподател. Тази характеристика на изграденото го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За този строеж не са налице строителни книжа. Това го характеризира като незаконен строеж, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Решаващата инстанция не е изследвала момента на построяване на незаконния строеж във връзка с преценка за неговата търпимост. В постановения съдебен акт единствено се споменава приетата от административния орган 2013 г. за клон I и 2016 г. за клон II от обекта. Твърдението на жалбоподателя за построяване на съоръжението преди 1999 г. не е възприето поради липса на представени в тази насока доказателства, но не е обоснован извод на съда за изграждане на обекта в различен момент. В разглеждания аспект необосновано заповедта е приета за материално законосъобразна, без да се изследва приложението на разпоредбите за търпимост на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ незаконен строеж. В съдебната фаза съдът събира доказателства и служебно извършва преценка за търпимостта на наредения за премахване обект, която е пряко обвързана с резултата на правния спор, доколкото един незаконен строеж не би подлежал на премахване, ако е търпим. В тази връзка административният съд като инстанция по същество е следвало да установи момента на изграждане на строежа и дали същият е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, включително дали строежът съответства на ПУП, ако е съществувал такъв към момента на изграждане. След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Тъй като касационната инстанция не може да първи път да прави фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да направи дължимите фактически констатации и при преценката си за законосъобразността на обжалваната заповед да изследва момента на неговото изграждане и съответно приложимостта на нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,