Решение № 13287 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2011 г.

Решение № 13287 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2725/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 75 от 18.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3256/2010 г. Административен съд гр. Варна е отменил Ревизионен акт № 1001411/28.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Добрич, потвърден с Решение № 685/08.09.2010 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна в частта му, с която в тежест на "Медицински център 1 - гр. Кубрат" ЕООД са установени задължения за осигурителни вноски по ДОО за периода 20.07.2004 г. - 27.06.2008 г. в размер на 3 761,03 лв. и лихви върху сумата в размер на 1 728,16 лв. Осъдил е дирекция "ОУИ" гр. Варна да заплати на "МЦ - 1 Кубрат" ЕООД гр. Кубрат сумата 550 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от и. д. директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - "Медицински център - 1" ЕООД гр. Кубрат се представлява от управителя и пълномощник, които оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а решението на съда за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Предмет на спора пред първата съдебна инстанция е бил Ревизионен акт № 1001411/28.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Добрич, потвърден с Решение № 685/8.09.2010 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна в частта му, с която в тежест на "Медицински център 1 - гр. Кубрат" ЕООД са установени задължения за осигурителни вноски по ДОО за периода 20.07.2004 г. - 27.06.2008 г. в размер на 3 761,03 лв. и лихви върху сумата в размер на 1 728,16 лв. Това задължение, според оспорения акт, представлява дължимите осигурителни вноски за сметка на дружеството, в качеството му на работодател на лицето Димитър Савов Косев за периода, през който е бил без работа поради незаконно уволнение. По делото е установено, че с влязло в сила решение № 53 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 24/2006 г. на Разградски окръжен съд, потвърдено с решение № 64/27.06.2008 г. по касационно гр. д. № 24/2007 г. на Апелативен съд гр. Варна е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на Димитър Савов Косев със заповед № 21 от 20.07.2004 г. като е уважен и предявеният осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за обезщетение в размер на 1908 лв. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и релевантните факти, но неправилно е тълкувал приложимостта на нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Според цитираната разпоредба - за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Разпоредбата на чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда приравнява на трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Признатото за незаконно по установения ред уволнение е обстоятелство, което на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж подлежи на вписване в трудовата книжка от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. След като фактът на незаконното уволнение на работника (служителя) е установен с преписи на влезлите в сила съдебни решения, времето, през което лицето по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е останало без работа поради уволнението, се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. В противоречие на установеното от закона правно положение, съдът е приел, че нормата не е приложима в конкретния случай, тъй като в решението по трудовия спор няма диспозитив за възстановяване на работа, освен това лицето било с ЕР на ТЕЛК инвалидизиране над 50 % през целия период от налагане на дисциплинарното уволнение до отмяната му. С отмяната на незаконното уволнение, трудово правоотношение между работодателя и работника се възстановява във вида, в който е съществувало преди датата на прекратяването му и не е обвързано с възможността, респ. невъзможността на лицето да изпълнява трудовите функции. Основателно е твърдението на касатора в тази връзка, че инвалидизирането на служителя с ЕР на ТЕЛК преди датата на уволнението, не е прекратило автоматично трудовото му правоотношение преди тази дата, както неправилно е прието от съда. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което делото бъде решено по същество. От изложените по-горе съображения се налага извод за законосъобразността на ревизионен акт № 1001411/28.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Добрич, потвърден с Решение № 685/08.09.2010 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна в частта му, с която в тежест на "Медицински център 1 - гр. Кубрат" ЕООД са установени задължения за осигурителни вноски по ДОО за периода 20.07.2004 г. - 27.06.2008 г. в размер на 3 761,03 лв. и лихви върху сумата в размер на 1 728,16 лв. Жалбата на дружеството като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което е направено искане с касационната жалба. Водим от горното е на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,