Решение № 8568 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2009 г.

Решение № 8568 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Качара" ЕООД, гр. Сливен, срещу решение № 23/10.01.2009 г. по а. х. д. № 374/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2000288/14.11.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД - 10-43/1.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, с който на "Качара" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 356,74 лв. и са начислени лихви за забава 814,70 лв. за данъчните периоди м. 09.2006 и м. 10.2006 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му и отмяна на обжалвания РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че РА е издаден от материално компетентен орган и с него законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 10 356,74 лв. за данъчните периоди м. 09-10.2006 г. по фактури на "Исая" ЕООД за доставка на грозде на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Неправилна е преценката на съда относно материалната компетентност на издателя на РА. По делото е представен и приет като доказателство акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 812/11.05.2007 г. на орган по приходите на ТД, гр. Сливен. Същият е издаден след проверка на данъчните периоди от 27.07.2006 г. до 31.10.2006 г. по ЗДДС, извършено е прихващане с декларирания ДДС за възстановяване по справки-декларации с изискуеми публични задължения и са възстановени 3037,78 лв. Актът не е обжалван и е влязъл в сила. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от КРБ, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. В случаят ревизията е възложена от началник отдел "Контрол" при ТД Сливен, който със заповед № 288/15.10.2007 г. е определил и компетентният да издаде РА орган. Налице е ненадлежно определяне на издателя на РА за целия ревизиран период м. 09-10.2006 г. за задължения по ЗДДС (отм.), което води и до материална некомпетентност на издателя на РА и съответно нищожност на РА. Съдебното решение е неправилно - необосновано и противоречащо на цитираните материалноправни норми, свързани с материалната компетентност на РА. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се прогласява нищожността на РА. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение"