Решение № 6864 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14718/2010 г.

Решение № 6864 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14718/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1910/1.10.2010 г., постановено по адм. д. № 943/10 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 03003623/13.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 208/16.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта за установени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 01.01.2002 г. - 31.01.2002 г. и 01.02.2002 г. - 28.02.2002 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Недиком" ЕООД гр. Варна, не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията, дадени в Решение № 4373/6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 13888/2009 г. по описа на ВАС, първо А отделение, с което е отменено Решение № 1448/12.08.2009 г., по адм. дело № 1350/2008 г. по описа на Административен съд - Варна Предмет на разглеждане пред АС е бил Ревизионен акт № 03003623/13.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 208/16.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта относно определените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 01.01.2002 г. - 31.01.2002 г. и 01.02.2002 г. - 28.02.2002 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че ревизионното производство е започнало въз основа на ЗВР № 3623/18.12.2007 г., изменена впоследствие с 3 броя издадени от зам. директора на ТД на НАП, съобразно заповед № Д-45/08.02.2007 г. на директора на ТД на НАП-Варна. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. За данъчен период м. 01.2002 г. ДЗЛ претендира данъчен кредит в размер на 144,75 лв. и за данъчен период м. 02.2002 г. в размер на 8 397,35 лв. От съдържанието на обжалвания РД съдът е приел за установено, че данък в размер на 10,48 лв. за д. п. м. 01.2002 г. е прихванат от данъчен орган с ДАПВ № 1190/29.03.2002 г. от декларирания през д. п. м. 02.2002 г. данък за възстановяване в размер на 6 942,06 лв. Данък в размер на 727,82 лв. и лихва в размер на 10,48 лв. за д. п. м. 01.2002 г. са прихванати от данъчен орган с ДАПВ № 1190/29.03.2002 г. от декларирания през д. п. м. 02.2002 г. данък за възстановяване в размер на 6942,06 лв. Посоченият ДАПВ не е представен от ответника, въпреки дадените от съда указания, което процесуално поведение, въпреки проявената от него активност да изиска документа от органа, в чието подразделение на НАП се съхранява ДАПВ, съдът е приел, че не следва да влече неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. От правна страна съдът е приел, че РД по своята същност е официален документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, досежно съдържанието. Предвид наличието на влязъл в сила акт - ДАПВ, съобразно константната съдебна практика на Върховния административен съд по ДПК (отм.) и ДОПК, редът за изменение е само този по чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.), респективно аналогичната разпоредба на чл. 133 от ДОПК. В случая заповедите за възлагане на ревизия по чл. 112 и 113 от ДОПК, са издадени от заместник-директора на ТД на НАП-Варна, но не в качеството му на заместващ директора на ТД на НАП, а в качеството му на определено по заповед лице за възлагане извършване на ревизии, вместо териториалния директор по чл. 134, ал. 1 от ДОПК - в случаите, когато са налице вече определени задължения за данъци. В тези случай предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да определи със заповед компетентния да издаде РА орган е териториалният директор, тъй като той е органът, който е следвало да възложи ревизията по ДОПК, като липсва процесуална възможност за превъзлагане. Издателят на РА е определен със ЗОКО от зам. директор, който няма правомощието да го определи, поради което е налице материална некомпетентност на издателя на РА. При така установеното съдът е приел, че липсата на компетентност на издателя на акта е особено съществено порок, който във всеки един случай води до нищожност на издаденият административен акт. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Първият довод в жалбата е свързан с наличие на предпоставките на чл. 158, ал. 1 от ГПК, по отношение на ДАПВ № 1190/29.03.2002 г. Както правилно е приел съдът, ДАПВ № 1190/29.03.2002 г. и извършените въз основа на него прихващания на суми от декларирания данък за възстановяване са подробно посочени в обжалвания РД. Последният е официален документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, досежно съдържанието, представен е от ответника, като част от административната преписка и следва да се приеме, че отразява действителни факти относно издаването на ДАПВ за ревизираните периоди. Неоснователен е и втория довод за неправилност на решението, поради липса на идентичност между РА и ДАПВ № 1190/29.03.2002 г., тъй като с последния не са определени задължения за данъци. По делото е безспорно установено, че ревизията е възложена със заповед, преди изменение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. При ревизия извършена при действието на ДОПК, започнала със заповед за възлагането й, издадена преди изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., АПВ издадени при действието на ДОПК на общо основание са индивидуални административни актове пораждащи в случая права за прихващане на данъка. При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ревизионен акт, издаден при условията на чл. 133 от ДОПК и при спазване процедурата по чл. 134, ал. 4 от ДОПК. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано преди влизане в сила на посоченото изменение, законосъобразно съдът е приел, че следва да се приеме, че процедурата не е спазена, тъй като лицето издало ЗВР и ЗОКО не разполага с материална компетентност. Факта, че е заповедта е издадена от зам. Териториален директор не променя извода за липса на материална компетентност на органа издал обжалвания РА, тъй като видно от заповед № Д-45/08.02.2007 г., Директора на ТД на НАП гр. Варна е определил компетентни органи да възлагат извършване на ревизии по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Същото основание за възлагане на ревизията е посочено и в ЗВР, поради което не може да се приеме, че същата е по реда на чл. 133 от ДОПК. На следващо място както правилно е приел АС, правомощието на териториалния директор визирано в разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК не може да бъде възлагано на друго лице. В своите съдебни решения ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, поради което и предвид обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112-113 е издадена преди влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, не може да се приеме, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган. Като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение