Решение № 52 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2018 г.

Решение № 52 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Чолаков, срещу Решение № 391 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 56/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, в осъдителната му част с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в обжалваната част и решаване на спора по същество. Ответникът И. Бабакархел – [гражданство], чрез процесуалния си представител адв. С. Симеонов, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не поддържа становището, изразено от пълномощника му. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по исковата молба на И. Бабакархел – [гражданство], против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени в периода от 25.11.2016 г. - 25.07.2017 г. по време на престоя му в Следствения арест гр. Хасково, вследствие на бездействията на длъжностните лица – служители на ареста да му осигурят: постоянен, денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода; минимални санитарно-хигиенни условия; достатъчна площ; достатъчно дневна светлина; нормално отопление и вентилация; почистващи препарати и материали за помещенията, както и периодични ДДД обработки и процедури в нарушение на изискванията на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧОС, които са му причинили чувство за малоценност и унижение, потиснатост, накърняване на човешкото му достойнство, срам, разстройство на психиката и физиката му, незащитеност, липса на апетит, отпадналост и дискомфорт, оценени от него на 10 000 лв. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от И. Бабакархел против ГДИН иск за сума в размер на 700 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни хигиенно-битови условия в Следствения арест гр. Хасково, като в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева e отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че в исковия период, в условията на Следствения арест гр. Хасково, ищецът е претърпял неимуществени вреди единствено в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), произтичащо от битовите условия в ареста, като е определил размера на дължимото обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и делото "Нешков и др. срещу България". Решението е валидно и допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон при обсъждане на размера на обезщетението. В мотивите си съдът изрично е посочил, че при преценката си е съобразил характера на действията на длъжностните лица на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания и периода на понасянето им, въз основа на които и на осн. чл. 52 ЗЗД е преценил, че справедливият паричен еквивалент на вредата следва да се определи на 700 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение