Решение № 1895 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 12401 от 19.07.2024 г. по адм. д. 11452/2023 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД, ЕИК 175258670, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" 49а, вх. А, представлявано от управителя Н. К., против решение РЗМ-5800-1669/32-592525/16.10.2023 г. на директора на ТД Митница София в Агенция "Митници". Срещу съдебния акт на АССГ е подадена касационна жалба от "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД, представлявано от управителя Н. К., чрез адв. А.Георгиев от Адвокатско дружество "Георгиев, Иванов, Александрова и Калистратов". В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решението на директора на ТД Митница София. Поддържа се искане за отправяне на преюдициално запитване с посочени в същото въпроси. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Й. Иванов. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на ТД Митница София, чрез юрк. Алексиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РЗМ-5800-1669/32-592525/16.10.2023 г. на директора на ТД Митница София в Агенция "Митници", издадено на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, чл. 48, чл. 57, чл. 77, § 1, б. а и §2 и §3, чл. 87 и чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013. С административния акт по МД с MRN 23BG005808113771R22/17.02.2023 г. е променен кодът по Тарик от 7210708091 на 7210708011; "Код на държавата на произход" от "EU European Community", на "TR Турция"и е определена ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25%. С решението е определен размер на публични вземания за мито 12 765, 46 лева и ДДС 2 553, 09 лева, като е посочено, че "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД е задълженото лице за възникналите допълнително публични държавни вземания за допълнително (защитно) мито, в размер на 12 765, 46 лева, заедно с дължимите лихви, и ДДС 2 553, 09 лева, като е усвоено предоставеното обезпечение от 15 318, 55 лв. за погасяване на възникналото митническо задължение по процесната МД. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 17.02.2023 г. в Митническо бюро София - Изток е приета МД с MRN 23BG005808113771R22/17.02.2023 г., с която от името на "Технопанел" ЕАД е декларирало за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" стоки, внесени от Турция, както следва: Стока 1 - три колета "плосковалцовани продукти от нелегирана стомана, с широчина 600 mm или повече, боядисани, покрити с пластмаси: боядисана галванизирана ламарина на рулони", с бруто тегло 20890 кг и нето тегло 20740 кг., с декларирани елементи от данни /ЕД/: ЕД 6/14 "Код на стоката по Комбинираната номенклатура" 72107080 91; ЕД 5/15 "Код на държавата на произход" - EU European Community"; ЕД 4/11 "Обща фактурна стойност" 26 107 Евро и държава на изпращане - Република Турция. Пред митническите органи са представени: търговска фактура FYA2023000000124/140223; сертификат за движение EUR1 - К0692566; декларация за износ на стоки - 23341200ЕХ00053973; анализен сертификат - тест - сертификати от 18.01.2023 г., изготвени в Нидерландия; пътна товарителница ЧМР - 14.02.2023; опаковъчен лист - 14.02.2023 г. Като продавач и изпращач е посочено регистрирано в Република Турция дружество TATA STEEL ISTANBUL METAL с деклариран произход "EU". Приложени са анализни сертификати от Tata Steel Ijmuiden BV - Нидерландия, в качеството на производител. Приложена е износна митническа декларации с режим "3151" и за държава на произход - код "003", който съответства на Нидерландия. Във връзка с активиран рисков профил е извършена физическа проверка на паркинга на МБ София Изток, при която проверяващите органи са установили, че върху стоките има наличен етикет с надпис, че е произведена в Република Турция. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена митническа проверка (ПИМП) 23BG005800X274822/22.02.2023 г. За целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по чл. 195 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. с писмо рег. 32-66261/17.02.2023 г. от "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД е изискано обезпечение за защитно мито в размер на 25 %, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/159 в размер на 15 318,55 лв. Обезпечението е представено и заведено в регистър на ТД Митница София с GRN 23BG005800X274822/22.02.2023 г. С писмо рег. 32-66240/17.02.2023 г. от "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД са изискани допълнителни документи във връзка с осъществения внос. С писмо рег. 32-72265/22.02.2023 г. от дружеството са представени допълнителна информация и документи, свързани с вноса на декларираната стока. Получените документи са препратени в Отдел "Митническа дейност" при ТД "Митница София" за становище. Със служебна бележка рег. 32-107080/20.03.2023 г. началникът на отдела изразява становище за некоректност на тарифния код по Тарик и по отношение на декларирания произход на стоката. С решението си административният орган е отхвърлил за процесната стока декларирания код на стоката код по Тарик 7210708091, определил е нов код по Тарик 7210708011. С решението си административният орган е задължил "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД да заплати допълнително защитно мито в размер на 12 765, 46 лева и ДДС 2 553, 09 лева, заедно с дължимите лихви. Административен съд София-град е отхвърлил оспорването. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон, определил е предмета на спора, разрешил е същия като е възприел изводите и установяванията на фактите съобразно решението на митническата администрация. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд се е позовал на чл. 12 §2 от Протокол 1 от 24.02.2009 г., приет с Решение 1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумение между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, и е определил процесните стоки като стоки без произход . За да достигне до тези изводи АССГ е приел, че е налице различно описание на стоката и код по Тарик, внесена в Република Турция от Европейския съюз и тази изнесена от Република Турция за Република България, поради което не е доказано по задоволителен начин, че върнатите стоки са същите като тези, които са били изнесени от общността към Република Турция. В мотивите на административния съд са изложени и мотиви по отношение на правилното тарифно класиране на стоките по МД и правилното определяне размера на защитното мито и ДДС спрямо тези стоки. Крайният извод на първоинстанционния съд е за неоснователност на жалбата на "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД против решение РЗМ-5800-1669/32-592525/16.10.2023 г. на директора на ТД Митница София. Решение е валидно, допустимо и правилно. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС (по въпроси и мотиви, посочени в молба от 05.12.2024 г. от касационния жалбоподател). Съгласно разпоредбите на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/159, произходът на всеки продукт, за който се прилагат защитни мерки по силата на регламента, се определя в съответствие с действащите в Европейския съюз разпоредби относно непреференциалния произход. Прилагането на разпоредбата на чл. 2 от Регламент (ЕС) 2019/159 не се обвързва с чл. 57 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, тъй като защитните мерки не се считат за специални непреференциални разпоредби при внос, поради което представянето на сертификат за произход по образец в Приложение 22-14 от РИ не е необходимо. Съгласно чл. 12 от Решение 1/2009 г., условията за придобиване на произход трябва да бъдат изпълнени без прекъсване в Съюза или в Република Турция, поради което когато стоки с произход, изнесени от Съюза, се върнат, тези стоки трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен начин митническите органи начин, че: а/върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени; и б/ не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа. В този смисъл, така както е формулирано искането, то се явява неотносимо, тоест ненужно, с оглед правилното решаване на делото. По тези причини то следва да се остави без уважение. В допълнение, поставените въпроси от процесуалния представител на касационния жалбоподател не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в резултат на осъществения им анализ е установил релевантната фактическа обстановка, извеждайки кореспондиращи правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение поради наличието направени изводи от съдебния състав, които са бланкетни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно АССГ приема, че при съпоставяне на митническата декларация с допълнително представените документи, са установени несъответствия като различно описание на стоката и код по Тарик, внесена в Република Турция и тази, изнесена за Република България. Налице са несъответствия на датата на издаване на анализните сертификати от европейския доставчик и датата на внос в Република Турция. Основано на фактите по делото е изводът на решаващия съд, че внесените стоки в Република Турция не могат да се идентифицират като същите, изнесени от Република Турция. С други думи, не се доказва по задоволителен за митническите органи начин, че върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени от Съюза съгласно условията, посочени в чл. 12 от Решение 1/2009 г., както и че не са претърпели операции освен необходимите за запазването им в добро състояние. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон. Както вече беше посочено, съгласно чл. 12 от Решение 1/2009 г., условията за придобиване на произход трябва да бъдат изпълнени без прекъсване в Съюза или в Република Турция, поради което когато стоки с произход, изнесени от Съюза, се върнат, тези стоки трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен начин митническите органи начин, че: а/върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени; и б/ не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа. От "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД не са предоставени достатъчно документи за проследяване на движението на стоките и еднозначно определяне на техния непреференциален произход. В хипотезата, че стоки с произход ЕС се изнесени за република Турция и впоследствие са връщат в ЕС, тези стоки се считат за стоки без произход, съгласно посочените по-горе разпоредби, поради което сертификатите за движение EUR.1, издадено от турските митнически органи за тези стоки, не могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифни преференции, предвидени в Споразумение между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция за търговията с продукти, включени в Договора за въглища и стомана. Съгласно чл.243, §4 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013, когато се констатира, че декларираният непреференциален произход не е правилен, произходът който трябва да се вземе предвид за целите на § 5, б. а) се установява въз основа на доказателството от декларатора, или ако то не е достатъчно или удостоверително въз основа на наличната информация. В този смисъл поради обстоятелството, че стоките, изнесени извън митническата територия на Съюза и върнати обратно се считат за стоки без произход, законосъобразно е отхвърлен декларирания европейски непреференциален произход на стоките, допуснати за свободно обращение от "ТЕХНОПАНЕЛ" ЕАД и въз основа на държавата на изпращане е определен произход на стоката Република Турция. Изложената от касационния жалбоподател практика на СЕС (Решение по дело С-613/12, Решение по дело С-409/10, Решение по дело С-442 и др. ) е неотносима към настоящия правен спор. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Агенция "Митници" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждане на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанции в размер на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение