Решение № 16020 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2011 г.

Решение № 16020 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 173 от 04.04.2011 г., постановено по адм. д. № 46/2011 г. Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Калина Бойкова Порожанова-Ангелова от гр. Плевен срещу заповед № СП02-М-3179/19.11.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" при Община гр. Плевен, с която й е отказана еднократна помощ за деца по чл. 8в от ЗСПД. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Калина Бойкова Порожанова-Ангелова с оплакване, че е неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде удовлетворена молбата за получаване на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на дирекция "Социално подпомагане" при Община гр. Плевен, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Плевенския административен съд за обосновано и правилно. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първата инстанция е заповед № СП02-М-3179/19.11.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" при Община гр. Плевен, с която на Калина Ангелова е отказана еднократна помощ за деца по чл. 8в от ЗСПД. Съгласно текста на тази норма, в сила от 01.01.2009 г., майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. За да отхвърли жалбата на Калина Ангелова, съдът е приел, че жалбоподателката, в качеството си на специализант, няма статут на редовен студент или докторант, освен това, получава трудово възнаграждение за положен труд, поради което не може да се ползва от правата, дадени на тези категории лица с разпоредбата на чл. 8в ЗСПД. Настоящата инстанция счита правните изводи за обосновани, постановени в съответствие с материалния закон. За да бъде стимулирано раждането и отглеждането на деца от майки-студентки, учащи в редовна форма на обучение, законодателят е предвидил парично подпомагане, изразяващо се в еднократно изплащане на суми, които се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година - ал. 2 на чл. 8в от ЗСПД. В практиката бе прието, че със същите права се ползват и докторантите, с оглед статута им по чл. 66 - 74 от Закона за висшето образование (ЗВО). Жалбоподателката по настоящото дело е специализант по медицинска специалност, редовна форма на обучение, в Медицински университет гр. Плевен. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗВО, във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти. В ал. 2 е дадено законово определение за "студент" - този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", според ал. 3 "докторант" е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор". В ал. 4 е отразено, че "специализант" е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност. Административен съд гр. Плевен е анализирал характеристичните особености на тези групи обучаващи се. Основната отличителна черта на студентите и докторантите е, че при обучението си те придобиват по-висока образователна или научна степен. При специализантите не се променя образователната степен, а се разширяват познанията в полученото образование, в случая "лекар", като се обогатяват и квалифицират познанията в конкретна област - в случая "Акушерство и гинекология". Различно е присъствието на трите групи обучаващи се във ВУЗ-овете в страната при организацията и управлението на дейността на учебните заведения. Студентите и докторантите имат уредени изискванията за приемане във висшите учебни заведения, техни представители представляват интересите на обучаващите се в студентския съвет и в общото събрание на висшето училище. Специализантите не излъчват представители в органите на висшето училище. Първата група обучаващи се имат право на стипендии, докато специализантите нямат това право. Макар законодателят да не е обвързал получаването на еднократната парична помощ по чл. 8в от ЗСПД с определен размер на доходи на майката, предполага се, че специализантите осъществяват трудова дейност по придобитото образование. В тази връзка, законодателят е отредил специални норми, уреждащи статута на трудово-правните и осигурителните отношения на специализантите, върху които е акцентирал и АС-Плевен. Според чл. 180, ал. 4 от Закона за здравето (в сила от 31.07.2010 г.), времето, през което специализантите се обучават за придобиване на специалност въз основа на договор за обучение и се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване, се зачита за трудов стаж. Цитираната норма от КСО гласи, че специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, следва да бъдат задължително осигурени на това основание. Касационната жалбоподателка не оспорва установените от съда факти: въз основа Договор за обучение за придобиване на специалност за клинична ординатура № А 0003/22.10.2008 г., Книжка на специализиращия, Заповед № 838/28.05.2008 г. за зачисляване, Заповед № 1436/03.10.2008 г. на Ректора на МУ - Плевен и Удостоверение Изх. № 73/23.02.2011 г. на МУ - Плевен, Калина Ангелова е зачислена като редовен специализант по "Акушерство и гинекология" в МУ - Плевен, за клинична ординатура, на място, финансирано от държавата, считано от 15.06.2008 г. с база за обучение - УМБАЛ - Плевен, като МУ - Плевен заплаща на специализантката възнаграждение в размер на 440 лв. и съответните законови осигурителни вноски. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът недопустимо и неправилно разделя учащите се майки на студентки, специализантки и докторантки. Както бе пояснено по-горе, това разделение е направено от законодателя в ЗВО, ЗЗ и КСО, а от нормите на закона произтича различието в признатите им социални права. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,