Решение № 184 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2017 г.

Решение № 184 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по " жалба" вх. № 8222/9.11.2016 г., на И. Г. Д., след указания уточнена с молба вх. № 8675/23.11.2016 г. като молба за отмяна на решение № 153 от 21.03.2016 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 898/2015 г. нa основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради лишаване на молителя, който изтърпява наказание лишаване от свобода, от възможността да вземе участие в делото и ненадлежното му представляване. Молителят И. Г. Д. изтъква основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в хода на производството е изтърпявал наказание лишаване от свобода, което е форсмажорно обстоятелство. Така по независещи от него причини не е бил в състояние да изпълни разпорежданията на съда, част от които счита за незаконосъобразни. При въззивното обжалване от него е била изисквана държавна такса, от която е освободен. Не му е назначена поисканата безплатна правна помощ - служебен защитник в хода на производството, също така при обжалване на решението и постановените от съда преграждащи определения, поради което не е бил надлежно представляван . Ответникът по молбата "Банка ДСК"- ЕАД, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Няма нарушение на съдопроизводствени правила. Сам ищецът е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие за насроченото открито съдебно заседание на 17.03.2016 г. Процедурата по призоваване е редовна . С определение, влязло в сила, съдилищата са се произнесли по искането му за правна помощ и са го отхвърлили. Този отказ подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което не е основание за отмяна на по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съображения за неоснователност на молбата по същество се изтъкват и в съдебно заседание. Молбата е допусната до разглеждане по същество съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК с определение № 310 от 29.09.2017 г. по гр. дело № 1868/2017 г. на ВКС III г. о, след като е констатирано отстраняване на нейните нередовности. С определение № 282 от 25.07.2017 г. по ч. гр. д № 2867/2017 г. на ВКС молителят е освободен от внасяне на държавна такса в настоящето производство. Молбата е неоснователна по същество. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице, тъй като на първо място нарушение на процесуални правила във връзка с уведомяването и призоваването на молителя като ищец и страна по делото не са допуснати. Оплакванията от процесуалните действия на съда и доводите на молителя И. Г. Д. са за нарушения на съдопроизводствени правила при администриране на негова въззивна жалба срещу решение № 153 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 898/2015 г на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 31.08.2016г, поради връщане на тази въззивна жалба с влязло в сила разпореждане от 23.06.2016 г. Същите, освен че са несъстоятелни, нямат връзка и не са от естество да материализират предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на постановеното съдебно решение № 153 от 21.03.2016 г. на СРС, тъй като не засягат участието на страната по делото и процесуалните норми, съдържащи гаранциите за нейното участие и законосъобразно постановяване на съдебното решение. До постановяване на решението, чиято отмяна се иска, ищецът и понастоящем молител И. Г. Д. е отправял искания за "назначане на адвокат" в производства по обжалване на постановени определения по делото, предмет на самостоятелно развило се производство по обжалване. В становището си по хода на делото за насроченото за 17.03.2016 г. открито съдебно заседание искането е напомнено. Депозираното становище преди съдебното заседание, за което заседание ищецът е бил редовно призован, не е обуславяло други процесуални действия на съда по даване ход на делото, освен предприетите от Софийски окръжен съд. Искане за назначаване на особен представител на ищеца вече е било разгледано и отхвърлено по реда на Закона за правната помощ. Наличието на упражнен инстанционен контрол по отношение на определението на Софийски окръжен съд от 2.06.2015 г. за отказ да се назначи адвокат за особен представител на ищеца, потвърден с определение № 1933 по ч. гр. д № 2813/2015 г. на САС, влязло в сила, обуславят извода за ненадлежно изтъкване на отказа като основание и предпоставка за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Пребиваването на молителя в ЗО Кремиковци за изтърпяване наказание лишаване от свобода поначало и в конкретния случай не се явяват пречка за участие в делото. Режимът за изтърпяване на наказанието и законният ред гарантират възможността за упражняване на всички предвидени в закона процесуални права на ищеца при защита по граждански дела, включително лично явяване в съдебно заседание. В случая, след като е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание на 17.03.2016 г. молителят писмено, с декларация е заявил на съда, че няма да се яви лично, но че желае да бъде уведомяван лично на адреса в ОЗ Кремиковци, който е посочен. Освен че основание за отмяна се изтъква неотносимо и във връзка с администриращи действия на съда по постъпилите въззивни и частни жалби - последващи и самостоятелно развили се производства, които не засягат вече постановеното решение като подлежащо на отмяна, фактът на изтърпяване на наказание лишаване от свобода за ищеца не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице и хипотеза по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ ГПК за ненадлежно представителство тогава, когато назначаване на адвокат за особен представител по Закона за правната помощ е било поискано от страната и отказано от съда, не е било поскано своевмременно, или искането е надлежно. В тези случай изобщо не се стига до упражняване на процесуално представителство по смисъла на отменителното основание. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.