Решение № 16926 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2013 г.

Решение № 16926 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 101/16.01.2013 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. д. № 1320 по описа за 2012 г. на този съд, в частта с което е отменен РА № 251102677/14.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 907/17.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП /настоящо наименование Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика", изм. ДВ, бр. 34 от 30.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); и по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2005 г. в размер над 291.76 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 203.70 лв.; за д. п. 2006 г. в размер над 151.13 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 85.44 лв.; за д. п. 2008 г. в размер над 1218.77 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 321.20 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Боряна Чернева Петрова, редовно призована не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна частично е отменил РА № 251102677/14.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 907/17.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП /настоящо наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", изм. ДВ, бр. 34 от 30.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); и по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2005 г. в размер над 291.76 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 203.70 лв.; за д. п. 2006 г. в размер над 151.13 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 85.44 лв.; за д. п. 2008 г. в размер над 1218.77 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 321.20 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Частичната отмяна на ревизионния акт първостепенният съд е обосновал с заключението на експертизата - грешки при формиране на паричния поток от органа по приходите, позовавайки се на т. 4.1 и 4.2 от експертизата. Тази част от заключението съставлява изготвен паричен поток, в който не са включени суми /изтеглени - внесени/ по банкови сметки и съответно неправилно включени суми /изтеглени - внесени/ по банкови сметки. В останалата част решението на АС Варна е влязло в сила като необжалвано. Решението е правилно. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Доводът на Д "ОУИ", че решението е издадено при липса на доказателства в преписката в подкрепа на мотивите е неоснователно. При правилно установени факти съдът е формулирал обосновани правни изводи за незаконосъобразност на определените с РА задължения, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); и по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2005 г. в размер над 291.76 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 203.70 лв.; за д. п. 2006 г. в размер над 151.13 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 85.44 лв.; за д. п. 2008 г. в размер над 1218.77 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 321.20 лв. Съображенията на съда за частична промяна на размера на определените задължения са обосновани с посочени в заключението на експертизата грешки при формиране на паричния поток от органа по приходите, позовавайки се на т. 4.1 и 4.2 от експертизата. Въз основа на тези суми е определена и данъчната основа за спорните години и съответно дължимия данък от лицето при констатираното основание на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - несъответствие между получени приходи и доходи и имущественото и финансово състояние. При съобразяване на горното и констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което първостепенния съд е кредитирал в т. 4.1, за допуснати грешки в изготвянето на паричния поток от органа по приходите - невключване на определени суми, изтеглени и внесени в брой по банковите сметки на ревизираното лице, както и неправилно включени суми от същото по тези сметки /подробно посочени в табличен вид от в. л. на л. 92-93 от делото, съдът кредитира изчислените от вещото лице задължения за данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.); и ЗДДФЛ в т. 4.2, за 2005 г., 2006 г. и 2008 г. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди и в тази си обжалвана част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,