Решение № 7380 от 5.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 5487/23.09.2022 г., постановено по адм. дело 5422/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което по обжалване от Сагита Инвестмънтс ЕООД гр. София е отменен РА Р -22221019002762 091 001/11.12.2019 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 651/23.04.2020 г. на директора на посочената дирекция за отказано право на данъчен кредит в размер на 47 160 692,14 лв. по фактура 1150171833/04.01.2019 г., издадена от Първа инвестиционна банка АД (ПИБ АД). Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 2 200 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че съдът в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК не е основал решението си върху приетите от него обстоятелства и върху закона, както и че съдът не е направил самостоятелен анализ на доказателствата, а е преценил като неотносими доказателствата, на които се е позовал ответника и е основал решението си само въз основа на доказателствата, на които се е основал оспорващия. Според касатора съдът е игнорирал правилата за доказване в процеса, незачитане на доказателствената сила, която законът придава на писмените доказателства и неправилно е определил правните и доказателствено релевантни за решаване на спора факти и игнориране на доказателства, указващи на наличие на злоупотреба с механизма на ДДС. Твърди се също, че при анализа на договора от страна на съда са изключени клаузите, което навежда до неяснота при изпълнението му, дори очевидна несигурност на изпълнението, както и клаузи, отличаващи се от обичайните уговорки, като например тази на чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора за финансов лизинг, съгласно която лизингополучателят ще плати втората лизингова вноска в рамките на два работни дни след като българската Национална агенция за приходите (НАП) е възстановила ефективно по банковата сметка на лизингополучателя пълния размер на дължимия ДДС, а също и, че погасителният план ще се коригира, за да отрази датата на изплащането на дължимия ДДС от НАП, т. е. погасителният план не е договорен между страните, а е предпоставен от възстановяването на ДДС по първата вноска, която е и единствената цел за сключване на договора. Относно приетите от съда съдебно технически и съдебно счетоводна експертиза касаторът излага оплакване, че с тях не се установяват със специални знания каквито и да било факти, свързани с действителното изпълнение на договора за финансов лизинг. Възразява се, че в съдебно заседание на 17.05.2022 г. са приети за първи път документи под опис, наименовани отчети с определени дати на 2021 г., подробно посочени в касационната жалба, като същите са без достоверна дата, а и не е имало твърдения от жалбоподателя пред първоинстанционния съд в проведените пет съдебни заседания за периода от 24.11.2020 г. до 08.03.2022 г. За тези доказателства касаторът твърди, че те по своето съдържание представляват подготвителни действия, изразяващи се в подробно и внимателно разглеждане на подходящ екип за разработване на генерален план, комуникация, координация, търсене на потенциални клиенти, все дейности, които не указвали каквито и да било договорни връзки на жалбоподателя с конкретни лица. Тези доказателства в касационната жалба се твърди, че са съставени единствено за целите на доказването и не променят действителното фактическо положение на фактурираните недвижими имоти такова, каквото било установено от ревизиращите органи. В касационната жалба пространно са описани фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията и пред първоинстанционния съд. Посочва се също така, че е налице съществено различие в имотите по Приложение 1/31.12.2018 г. и в измененото Приложение 1 към анекс 1, като към момента на сключване на договора имотите по Приложение 1 са 25 бр., а с анекса от 05.04.2019 г. са описани 22 бр. недвижими имоти, като разликите касаели площта и техния брой. Освен това според касатора няма данни тези имоти да са предадени на Сагита Инвестмънтс ЕООД, както и че изключените имоти от Приложение 1/31.12.2018 г. да са върнати на лизингодателя. Сочи се, че в предмета на договора за финансов лизинг е включено и ползване на недвижимите имоти, които ще бъдат построени след датата на сключването му, но и към настоящия момент липсва разрешение за строеж и архитектурен план, няма яснота какви обекти ще бъдат построени, как е определена предварително тяхната цена, която участва в лизинговите вноски. В тази връзка в касационната жалба се твърди, че върху част от поземлените имоти, предмет на договора за финансов лизинг съществуват сгради и обекти, собственост на лизингодателя, разрушаването на които предстои съгласно клаузите на същия договор. Касационният жалбоподател изтъква, че лизингодателят бил отдал под наем част от съществуващите сгради на трето лице АМС Имоти ЕООД, с което е възпрепятствано ползването на недвижимите имоти от ревизираното дружество. Посочено е от касатора, че за достъп до активите, част от имота е договорена друга цена извън вноските и в тази връзка те не могли да се квалифицират като данъчна основа за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, а и безпрепятственото ползване на лизинговата вещ на лизингодателя да извършва действия по подобрения, строеж на сгради и съоръжения за своя сметка. Разгледани са в касационната жалба и други клаузи от договора за финансов лизинг и е направен извод, че е налице злоупотреба с право и механизма на ДДС, поради което процесната фактура не документира реално осъществена облагаема доставка, е с невярно съдържание. Издаването на тази фактура според касатора и използването й от получателя за упражняване правото на данъчен кредит, е невярна. Позовава се на решение по дело С 285/09 на СЕС т. 49, както и аналогичното решение по дело С - 454/98, в които е прието, че общностното право не изключва възможността държавите членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства. Направен е извод в касационната жалба, че упражнявайки правото на данъчен кредит по т. нар. нередовна фактура ревизираното дружество се е стремяло към неправомерно облагодетелстване. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски по делото, представляващи държавна такса в размер на 4 500 лв. съгласно представено бюджетно нареждане и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 76 690 лв. за първата съдебна инстанция, а за касационната инстанция в размер на 397 614 лв.. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. В. Минкова и е представила списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Сагита Инвестмънтс ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. О. Хаджийски, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 ГПК, фактура и банков документ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени и да се потвърди като законосъобразен ревизионния акт. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сагита Инвестмънтс ЕООД срещу посочения по горе ревизионен акт, с което е отказано право на данъчен кредит в размер на 47 160 692,14 лв. по фактура 1150171833/04.01.2019 г., издадена от ПИБ АД първоинстанционният съд е приел, че този акт е незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат съдът е изложил мотиви, че ревизираното дружество законосъобразно е упражнило право на данъчен кредит по процесната фактура за финансов лизинг на недвижими имоти, намиращи се в района на бившия комбинат Кремиковци АД. Съдът се е позовал на чл. 68 и чл. 69, ал.1 ЗДДС и е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало за получателя по договора за финансов лизинг предвид, че притежава данъчен документ, издаден по реда на ЗДДС и притежава изискуемите се реквизити. В хипотезата, при която договорът за лизинг на актив предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на актива на лизингополучателя, сделката се приравнява на придобиване на дълготраен актив и именно това било предвидено и в процесния договор за финансов лизинг на недвижимите имоти. Затова според съда е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, която приравнява на доставка на стока, когато фактически предоставена стока по лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне на собствеността върху него. В решението са изложени мотиви, че обстоятелството, че в договора за лизинг не е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, е постигнато изрично съглашение за собствеността, което се разкривало от клаузите на чл. 52 чл. 58 от процесния договор. Съдът е посочил в съдебния си акт, че фактът на извършената доставка предаване на предмета на договора за финансов лизинг са недвижимите имоти с обща площ от 3444697 кв. м., се е осъществил. Съдът, анализирайки доказателствата по делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 20 ЗЗД като е тълкувал волята на страните е приел, че с приемо предавателен протокол от 31.12.2018 г. ПИБ АД е предал на Сагита Инвестмънтс ЕООД процесните поземлени имоти, като изводите си съдът е базирал на съдържанието на договора за финансов лизинг и част 2 от Приложение 1 към договора. За твърдяното от приходните органи разминаване при индивидуализацията на имотите, съдържаща се в Приложение 1 към договора и сключения по късно анекс от 05.04.2019 г., съдът е приел за неоснователни твърденията на приходните органи, че допълнителното споразумение е изменило предмета на договора със задна дата. Съдът е възприел изцяло доводите на ревизираното дружество, че с анекса се е целяло отстраняване на фактическа грешка при описанието на площите на отделните имоти. Съдът се е позовал и на съдебно техническата експертиза и от нея е извел извод, че площта на имотите съвпада и със счетоводните операции, извършени от ПИБ АД и Сагита Инвестмънтс ЕООД, като банката била отписала от своето счетоводство недвижимите имоти с обща квадратура 3 444 697 кв.м., а дружеството е записало в своето счетоводство същите имоти и ги е осчетоводило като дълготрайни материални активи (ДМА). Според съда счетоводните операции са още едно потвърждение за действителната моля на страните. Липсата на разрешение за строеж и архитектурен план, както и неяснотата на обектите, които ще бъдат построени съдът е приел, че не трябва до води до отказ от правото на данъчен кредит. Този извод съдът е обосновал с представения бизнес план за развитие на индустриален парк проект Кремиковци и предвид извършеното плащане от дружеството на лизингова вноска за периода 31.12.2018 г. 30.01.2019 г в размер на 10 500 000 евро по банков път, е налице намерение за извършване на икономическа дейност по смисъла на чл. 9, §1 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с осъществената доставка. Съдът се е позовал и на съдебна практика на СЕС и на ВАС и крайният му извод е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и затова го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС приравнява на доставка на стока и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост на стоката. В същата разпоредба се приема, че тя се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Съгласно чл. 342, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване на лизингополучателя вещ срещу възнаграждение. Съществуват два вида лизинг финансов и оперативен лизинг. При финансовия лизинг вещта се предоставя, като при изтичането на срока на договора, лизингополучателят придобива собствеността на съответната вещ. При договор за оперативен лизинг или т.нар. експлоатационен, той се приравнява на наемен договор за определен срок на ползване на лизинговата вещ, като след изтичането на определения срок, вещта се връща на лизингодателя, като и при него е възможна опция за прехвърляне правото на собственост. Затова той се различава от договора за финансов лизинг, който предвижда, че след заплащане на всички лизингови вноски, вещта се придобива в собственост на лизингополучателя. При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя, докато при финансовия той е за лизингополучателя. В процесния случай с договор от 31.12.2018 г. е прието ПИБ АД, като лизингодател да предостави на Сагита Инвестмънтс ЕООД лизингополучател недвижими имоти, находящи се в района на бившия комбинат Кремиковци АД с обща площ от 3 444 697 кв.м. Този договор по своята същност представлява договор за финансов лизинг, тъй като страните по него са уговорили в края на срока на договора, собствеността върху имотите да се прехвърли на лизингополучателя, след изплащане на лизинговите вноски. Между страните по делото не е формиран спор, че видът на процесния договор за лизинг е финансов. Ревизията, извършена на лизингополучателя Сагита Инвестмънтс ЕООД е само за ДДС за период от 04.06.2018 г. до 31.03.2019 г. Изрично в ревизионния акт е отразено, че предмет на спора е отказаното право на данъчен кредит по издадената от ПИБ АД на Сагита Инвестмънтс ЕООД фактура 1150171833/04.01.2019 г. в размер на 47 160 692,14 лв. върху данъчна основа от 235 803 460,67 лв. Срокът на лизинга е определен от 31.12.2018 г. до 05.12.2058 г., т.е. за 40 години. Основанието, на което е приспаднат от лизингополучателя данъчният кредит е разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т.3 ЗДДС, която приравнява фактическото предоставяне на лизингова вещ при договор за финансов лизинг на възмездна доставка на стока. По делото е представен приемателно предавателен протокол от 31.12.2018 г., с който се предават, респ. приемат посочените недвижими имоти, индивидуализирани в Приложение 1 В договора за лизинг има и клауза ползване на имотите от лизингополучателя, които ще бъдат построени след сключване на този договор. Установено е също така, че част от процесните имоти, които са по лизинговия договор, лизингодателят е отдал под наем на трето лице АМС Имоти ЕООД, чийто собственик е ПИБ АД., но договорът за финансов лизинг от 31.12.2018 г. има за предмет само поземлените имоти в района на бившия комбинат Кремиковци, но не и намиращите се върху тях сгради. Поради тази причина приходните органи неоснователно и в ревизионния акт и в хода на съдебното и касационното производство изтъкват доводи и възражения относно изпълнението на договора за лизинг и отдаването под наем на сгради на трети лица, което не е относимо към правото на данъчен кредит. Последният е законосъобразно упражнен, когато получателят по една възмездна доставка установи по безспорен начин реалното осъществяване на доставката, в случая доставката по договора за финансов лизинг. Пред първостепенния съд е бил налице и спор относно самото предаване/приемане на лизинговата вещ недвижимите (поземлени) имоти в района на Кремиковци. В тази връзка правилно съдът е обсъдил доказателствата по делото, касателно представения в ревизионното производство протокол за приемане и предаване на имотите във формата на Приложение 3, както е указано в чл. 31 от договора от 31.12.2018 г. От назначените от съда съдебно технически експертизи и съдебно счетоводна експертиза е установено, че площта на предоставените на лизингополучателя поземлени имоти и тази, посочена в договора за финансов лизинг и в издадената фактура, по която е приспаднато правото на данъчен кредит - 3444697 кв.м. Вещите лица по посочените експертизи, правилно кредитирани от решаващия съд са установили посочената площ съвпада и със счетоводните операции, извършени от страните по договора. Наистина в Приложение 1 към договора са описани 25 бр. имоти, Приложение 3 представлява приемателно предавателен протокол от 31.12.2018 г. и Анекс 1 от 05.04.2019 г. е направена промяна на Приложения 1 и 4. В тази връзка обосновани са изводите на съда, че не е налице твърдяната от приходните органи, че 22 бр. имоти фигурират и в Приложение 1 към договора и в Анекс 1 за изменението му, който по скоро детайлизира посочените приложения към договора за финансов лизинг. Разликата около 1% между Приложение 1 и Анекс 1 в площта според експертите е допустима разлика по чл. 18 и чл. 19 от Наредба РД 02 2- -5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър. Освен това по безспорен начин е установено от съдебно счетоводната експертиза, че именно посочената площ е отразена счетоводно и при лизингодателя чрез отписване на имотите като ДМО от своето счетоводство, и при лизингополучателя, при който същите имоти са заприходени като ДМА, което потвърждава изводите на съда, че на 31.12.2018 г. е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Установена е по делото собствеността на процесните имоти от ПИБ АД, който ги е придобил през 2015 г. от Елтрейд Къмпани ЕООД поради необслужван кредит. Установено е от съдебно счетоводната експертиза в първоинстанционното производство, че на 31.12.2018 г., че освен заприхождаване на имотите от лизингополучателя и отписването на същите от лизингодателя, на 31.12.2019 г. са осчетоводени начислените лихви по договора в счетоводството на Сагита Инвестмънтс ЕООД в размер на 8 051 969,98 лв. и отнасянето на тази сума към съответните счетоводни сметки дебит сметка 621 и кредит сметка 49630. Следва да се споделят направените изводи в обжалваното решение, че липсата на разрешения за строеж за построяване на нови сгради от лизингодателя не са относими към правото на данъчен кредит по процесната фактура от 04.01.2019 г. Към момента на издаването й и упражненото от лизингополучателя на правото на данъчен кредит, е било налице предаване и приемане от лизингодателя на лизингополучателя на поземлените имоти съгласно сключения договор за лизинг и именно това данъчно събитие, което е установено, че е възникнало, е основанието по чл. 6, ал. 2, т.3 ЗДДС да се приспадне от лизингополучателя на правото на данъчен кредит, което е всъщност и предмет на спора между страните по делото. След като са предадени имотите на лизингополучателя и същият ги е заприходил в своето счетоводство като ДМА, респ. лизингодателят ги е отписал като ДМА, както правилно е приел и първостепенния съд, ревизираното дружество е направило инвестиционни разходи с намерение да извършва икономическа дейност и по чл. 9, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и се счита за данъчнозадължено лице, поради което за него е налице право да приспадне незабавно данъчен кредит с оглед разпоредбата на чл. 167 и сл. от цитираната Директива и именно това е прието от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение по дело С 126/14 (Sveda), което е цитирано и от съда в обжалваното решение. В същия смисъл са и решения по дела С 118/11 и С 153/11 на СЕС. В тези решения изрично СЕС приема, че съгласно чл. 168, буква а) от Директивата, когато данъчнозадължено лице е придобило ДМА и го е включило в имуществото на предприятието си, има право да приспадане платения за придобиване на актива ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Относимостта на тези решения на СЕС правилно са цитирани и от първоинстанционния съд и те показват несъстоятелността на констатациите на ревизионния акт, поддържани от приходната администрация в двете съдебни производства, че по делото не било доказано изпълнението на договора за лизинг и неговата несъстоятелност. В случая правилно е прието в обжалваното решение, че е достатъчно наличието на намерение на данъчнозадълженото лице да извършва икономическа дейност с лизинговата вещ и това е свързано с процесната доставка, по която е приспаднат ДДС по нея като данъчен кредит, което е в синхрон с приетото в посочените по горе решения на СЕС. Представеният по делото бизнес план правилно съдът е приел, че с него се установява намерението за развитие на индустриален парк Проект Кремиковци, което също е индиция, че лизингополучателят ще развива икономическа дейност със заприходения в счетоводството си ДМА. Възраженията на приходните органи относно неспазване от страна на лизингодателя в гратисния период от 30 месеца, уговорен в чл. 1, § 14 и чл. 28 от договора да разруши съществуващите сгради, както и на отдаването под наем на част от тях, представляват действия на лизингодателя (доставчик по фактурата), за които лизингополучателя не може да бъде държан отговорен. След като сградите не са предмет на договора за лизинг, то разпореждането с тях или бездействието на лизингодателя по отношение на тяхното разрушаване или липсата на строително разрешение за построяване на тяхно място на нови сгради, е извън обсега на доказване за законосъобразното упражняване на правото на приспадане на платения по фактурата от лизингополучателя ДДС като данъчен кредит. В тази връзка несъстоятелно е изявлението на процесуалния представител в хода на първоинстанционното съдебно производство, че предмет на спора между страните по делото е изпълнението на договора за лизинг, респ. неговата неизпълнимост поради необходимостта от извършване на бъдещи действия по Закона за устройство на територията от страна на ПИБ АД, с което се нарушавал и чл. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Обосновано първоинстанционният съд по повод на тези възражения на приходната администрация е приел, че съгласно чл. 2, ал. 4 ЗКИ когато е необходимо във връзка с осъществяването на дейността на съответната банка или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити, може да извършва и други дейности освен изброените в чл. 2, ал. 1 3 ЗКИ, свързани с дейността й като кредитна институция. От друга страна, позовавайки се на чл. 2, ал. 6 ЗКИ правилно съдът е посочил, че банката може да извършва и финансов лизинг, поради което не е налице твърдяното от касационния жалбоподател нарушение от страна на лизингодателя ПИБ АД на ЗКИ. Ревизионният акт, издаден на лизингополучателя е с предмет правото на данъчен кредит по процесната фактура от 04.01.2019 г., поради което неправилно касатора се опитва да въвежда друг предмет на делото относно изпълнението на договора за лизинг, който е договорен между страните по делото с дълъг срок от 40 години с оглед заявеното намерение на страните по договора за финансов лизинг за изграждане на индустриален парк. Относно оплакването в касационната жалба, че едва в съдебно заседание на 17.05.2022 г. Сагита Инвестмънтс ЕООД е представила за първи път документи под опис, наименовани отчети от 09.11.2020 г., 15.01.2021 г., 07.05.2021 г., 26.05.2021 г., 21.082021 г. и от 11.10.2021 г., наистина те нямат достоверна дата предвид представянето им пред първоинстанционния съд, а не в ревизионното производство, но същите не водят до незаконосъобразно приспадане на ДДС по процесната фактура като данъчен кредит на основание чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Финансирането на Сагита Инвестмънтс ЕООД със заемни средства от едноличния собственик на дружеството СРЕД Нидерландс БВ Нидерландия, а това дружество от своя страна е получило заем от SOCO MANAGEMENT GmbH- Австрия, като австрийското дружество притежава 50% от капитала на СРЕД Нидерландс БВ, не е основание да се счита за незаконосъобразно ползването на данъчен кредит по процесната фактура. Плащането на данъчната основа по доставката и на ДДС не са елементи от предпоставките за законосъобразно ползване на правото на приспадане на данъчен кредит, като за кредита е относимо само реалното осъществяване на доставката на стока, което в настоящия случай е безспорно доказано. Обезпечаването на изпълнението на финансовите задължения на ответника по касация чрез залог от 31.12.2018 г. върху вземанията на ревизираното дружество по сметките в размера на задълженията за целия срок на договора за финансов лизинг, сочено в касационната жалба означава, че договорът е сключен с оглед осъществяване на икономическа дейност върху поземлените имоти, предмет на същия договор, което е относимо и към ползването на процесното материално право на лизингополучателя. Представеното по делото споразумение за управление на проекта с ръководител Соравия България ЕООД - за управление на проекта с ръководител и Сагита Инвестмънтс ЕООД, като двете дружества са от една група, също не е относимо към законосъобразността на ползвания данъчен кредит. От това споразумение се установява за проведени срещи с потенциални инвеститори за развиване на проекта на групата Фолксваген за изграждането на завод в индустриалната зона на Кремиковци, София, което е доказателство за осъществяване на икономическа дейност или намерение за такава с лизинговата вещ - поземлени имоти в района на бившия комбинат Кремиковци АД с оглед цитираната по горе съдебна практика на СЕС. Именно въз основа на доказателствата и цитираните решения на СЕС за незабавно приспадане на данъчен кредит при условията на финансов лизинг, след като лизингополучателят е заприходил вещта като ДМА в предприятието си и е изразил намерението си за извършване на икономическа дейност с нея, първоинстанционният съд правилно е постановил обжалваното решение. С оглед изложеното по горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първостепенния съд като правилно постановено и при липса на сочените касационни основания за отмяна, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 12 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение