Решение № 10212 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2012 г.

Решение № 10212 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Джевин Хабиб Хабиб, лично и като законен представител на малолетното си дете Хавал Джуан Исмаил, гражданка на Сирия, против решение № 3586 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 4725/2012 г. на Административния съд - София-град като неправилно, поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 87 ЗУБ, съдът е отхвърлил оспорването на чуждата гражданка на административно решение № 278/20.04.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на нея и на малолетното й дете. Съдът е изложил съображения, че в обжалваното решение председателят на Държавна агенция за бежанците е изпълнил указанията на АССГ, дадени с решението по адм. дело № 6746/2011 г. да прецени актуалната ситуация в Сирия и е подложил на подробен анализ актуалното развитие на насилието в тази страна, данните за опасност от гражданска война, засегнатите групи лица, териториалното разпространение на конфликта, наличието на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 15, § "в" от Директива 2004/83/ЕО и тълкуването, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С 465/2009 г. на Съда, съобразил е и състоянието на административното производството спрямо съпруга на молителката. Оттук е извел извода, че възражението за нищожност на административният акт е неоснователно. Същото е становището на съда и относно оспорването от страна на жалбоподателката на изводите на ответника за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Решението е правилно, като съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Изводите на съда се обосновани и в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства, относими за правния спор, сочещи на липсата на основанията за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът подробно е обсъдил изявленията на чужденката и мотивите й да иска хуманитарен статут. Основният довод на жалбоподателката против правилността на обжалваното съдебно решение, касае приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут поради реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. От бежанската история на жалбоподателката обаче не се установява основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и липса на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ, от където се обосновава направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки на чл. 9 от закона за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в съдебния акт не е направен обстоен анализ на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Решаващият съд не само, че задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но и е съобразил тълкуването на чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване. Обосновано с информацията относно състоянието на сигурността в провинция Ал-Хасака - Сирия, съдържаща се в справка от 09.03.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", АССГ е приел, че не е налице заплаха за молителката и малолетното й дете поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Съдът правилно е подкрепил извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството й на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят, поради което обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,