Решение № 3085 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е подадена от Н. И. Н., чрез адв. М. Стоянова, против решение 3965 от 15.06.2023 г., постановено по адм. дело 10102/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 с изх. 02-220-6500/7169#9 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Подробни мотиви в подкрепа на доводите са изложени е касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Втората касационна жалба е подадена от Н. И. Н., чрез адв. М. Стоянова, против решение 713 от 31.01.2024 г. постановено по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в диспозитива на решение 3965 от 15.06.2023 г. по адм. дело 10102/2022 г., изразяваща се в посочване на конкретните намаления по заявените за финансиране схеми и мерки. Касаторът счита, че решение 713 от 31.01.2024 г. е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска неговата отмяна. Излага доводи, че непосочването в основаното решение на конкретните отказани суми не представлява ОФГ. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), оспорва касационната жалба по основното решение в писмен отговор и писмена молба. Иска оспореното решение 3965 от 15.06.2023 г. да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска присъждане на извършени разноски за депозит за възнаграждение на вещото лице. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/7169#9 от 23.06.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019, с което са извършени намаления по подаденото от Н. И. Н. заявление за подпомагане с УИН 22/090519/93742 в общ размер на 14 006,00 лв. по схеми и мерки, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) намаление 4 840,71 лв.; Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление 58,98 лв.; Схема за млади земеделски стопани (МЗС) намаление 2 918,70 лв.; Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) намаление 1 260,05 лв.; Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2) намаление 28,16 лв. и Мярка 12/Натура 200 намаление 4 899,40 лв. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото, че Н. Н. е подал заявление за подпомагане с УИН 22/090519/93742 на 30.04.2019 г. (редактирано със заявление от 29.05.2019 г.), чрез пълномощник, с което е заявил за подпомагане 46 парцела с код на култура 314000 - пасища и с обща площ от 139.75 ха по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, МЗС, ЗДП, Подмярка 13.2/НР2, Мярка 12/Натура 2000, както и Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ). Със заповед 392856 от 01.10.2019 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат при Областна дирекция Хасково към ДФЗ е назначена проверка на място. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад (предоставен на Н. Н.), съгласно който установената площ е в размер на 129,06 ха. Докладът е оспорен от земеделския стопанин пред административния орган. Във връзка с подадената жалба от Н. Н. е направена контролна проверка, чиито резултати са обективирани в доклад (предоставен на земеделския стопанин), съгласно който от декларираните за подпомагане площи 139,75 ха, като допустими за финансиране са установени 131,36 ха, а като недопустими 8,39 ха. Оспореният пред административния съд акт се явява втори по подаденото от Н. Н. заявление за подпомагане с УИН 22/090519/93742, тъй като първото Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/7169 от 05.08.2021 г. е отменено с влязло в сила решение 2351/11.04.2022 г. по адм. дело 8695/2021 г. по описа на АССГ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За издаването на оспорения административен акт административният орган се е позовал на резултатите от извършената втора проверка, като съответно е извършил намаления по подадените схеми и мерки с оглед на установения за финансиране общ размер на допустимите площи от 131,36 ха. Намаленията са вследствие на констатирани недопустими части от заявените за подпомагане площи поради навлязла горска растителност в парцела и/или големи групи дървета и храсти. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по искане на страните. Задачите, възложени на вещото лице, са да се направи справка за налични изображения в Google Earth и за налични ортофотоизображения към годината на извършваната проверка, да се сравнят с резултатите от проверката, след което да се даде отговор кои БЗС или части от тях са недопустими за подпомагане според административния орган и според вещото лице и на кое основания, както и да се направи съпоставка между заявените за подпомагане площи по подаденото заявление, като се посочи какво е процентното съотношение между декларираните и допустимите за подпомагане площи , според данни от проверката и данните, установени от вещото лице. В открито съдебно заседание, проведено на 30.03.2023 г., след изслушване на вещото лице от съда, към доказателствения материал по делото (представена и приета административна преписка) е прието депозираното заключение по СТЕ неоспорено от страните. С оглед на събраните по делото доказателства и при така установеното от правна и фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е валиден и законосъобразен административен акт, поради което е отхвърлил жалбата на Н. И. Н. като неоснователна. След разпореждане от 29.11.2023 г. на ВАС е постановено решение 713 от 31.01.2024 г. по адм. дело 10102/2022 г. в производство по чл. 175 АПК, в което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 3965 от 15.06.2023 г. по адм. дело 10102/2022 г. по описа на АССГ, като е посочил общата сума на направените намаления в размер на 14 006,00 лв., както и конкретните намаления по схеми и мерки: СЕПП, СПП, МЗС, ЗДП, Подмярка 13.2/НР2 и Мярка 12/Натура 2000, наложените финансови дисциплини по схеми СЕПП, СПП и ЗДП и наложената санкцията по реда на чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014) по схема СЕПП и Мярка 12/Натура 2000. Постановените съдебни решения са валидни и допустими - постановени в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорвания акт е неблагоприятен. Разгледани по същество оспорените съдебни решения са правилни, при следните съображения: Неоснователни са възраженията в първата касационна жалба против решение 3965 от 15.06.2023 г., постановено по адм. дело 10102/2022 г. по описа АССГ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа правилно установена фактическата обстановка е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, т. е. Наредба 2 от 26.03.2018 г., и когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил специалните изисквания, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4, т. е. Наредба 3 от 17.02.2015 г. Видно от съдържанието на оспорения административен акт извършените намаления са вследствие на направени проверки на място от страна на административния орган и констатирани недопустими части от площта на 12 парцела. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2 от 26.03.2018 г.) не са земеделски площи териториите, заети от гори. Допълнително, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от дървесна и храстовидна растителност. От доклада, в който се съдържат резултатите от втората проверка, извършена по заявлението на Н. Н., се установява, че части от площите на 12 парцела са изключени като недопустими за подпомагане, тъй като са заети с дървесна и храстовидна растителност, в резултат на което размерът на установените допустими за подпомагане площи е 131,36 ха. Процентното съотношение между установените допустими 131,26 ха, и недопустими площи 8,39ха, е 6,39%. При тези данни правилно ДФЗ е извършил намаленията по заявените схеми и мерки за подпомагане на земеделския стопанин. Констатациите от втората проверка, на база на които е издадено оспореното уведомително писмо, се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че извършените намаления на площта на 12 парцела е в резултат на констатирани причини за недопустимост от страна на ДФЗ, изразяващи се в дървесна и храстовидна растителност по границите на парцелите, поради което тези части са изключени от общата площ на тези парцели. Както бе посочено по-горе съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. земеделските площи или части от земеделски площи заети с дървесна и храстовидна растителност са трайно неподходящи за подпомагане. Вещото лице е потвърдило изводите на административния орган относно допустимите за подпомагане площи в размер на 131,36 ха и недопустими за подпомагане площи в размер на 8,39 ха. Следователно извършените намаления се явяват законосъобразни, като установени по размер и правни и фактически основания. По правилата на чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 по схема СЕПП и Мярка 12/Натура 2000 при процентно съотношение на наддекларираните площи в размер на 6,39 % (потвърдено и от заключението на вещото лице) е изчислен размер на санкционираната площ 12,585 ха, и е наложена административната санкция по посочените схема и мярка съгл. §3 от посочената разпоредба. Съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 а Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета за директни плащания към земеделски стопанин, надвишаващи 2000 EUR за календарна година се прилага корекция финансова дисциплина в размер на 1,432635 % за Кампания 2019, отнесен към сумата за оторизиране. Видно от Таблица 13 Размер на финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ и от поясненията под нея за ред 16 институтът на финансовата дисциплина е приложен за схеми СЕПП, СПП и ЗДП, като прегледно е изложен и начинът на изчисляване, от което следва извод за законосъобразност и на наложените суми за финансова дисциплина. Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че уведомителното писмо, предмет на контрол за законосъобразност на първа инстанция, не страда от пороците по чл. 146 АПК, а е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липсва на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправни разпоредби и целта на закона. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на първия обжалван пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила, като постановено при липса на наведените в първата касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са и възраженията във втората касационна жалба против решение 713 от 31.01.2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решение 3965 от 15.06.2023 г., постановено по адм. дело 10102/2022 г. по описа на АССГ. Допълнителното решение е постановено в производството по чл. 175 АПК след разпореждане от 29.11.2023 г. на Върховния административен съд и изрични указания за отстраняване на допусната ОФГ, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт с оглед определяне на материалния интерес по делото. С оглед изложеното се налага извод за правилност и на втория обжалван пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното второ решение не страда от наведените във втората касационна жалба, макар и изключително лаконични и препращащи, пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направено искане в срок на ответника по касация се дължат разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да се присъдят. Видно от данните по делото ответникът е предявил иск за допълване на решение 3965 в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С определение 9243 от 26.10.2023 г. по адм. дело 10102/2022 г. АССГ е приел, че предявеното искане за допълване на решение 3965 от 15.06.2023 г. в частта с разноските е недопустимо, тъй като по делото не е направено искане за присъждане, нито е представен списък по чл. 80 ГПК, в който да се иска присъждане на извършени разноски за депозит и възнаграждение на назначеното вещо лице. Въз основа на тези изводи съдът е оставил искането на ДФЗ за допълване на решение 3965 в частта за разноските без разглеждане. По делото липсват данни ответникът ДФЗ да се е възползвал от законовата възможност за обжалване на постановеното определение пред ВАС чрез подаване на частна жалба, като същото е влязло в сила. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,