Решение № 7222 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14535/2017 г.

Решение № 7222 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14535/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. против решение № 277/27.10.2017 г., постановено по адм. д. 241/2017 г. по описа на Административен съд-П. (АС-П.), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД № 46/06.04.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-П.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществени нарушения на материалното право и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде обявена за нищожна оспорената заповед, евентуално да бъде отменена като незаконосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - П. (ОДБХ-П.), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 277/27.10.2017 г., постановено по адм. д. 241/2017 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на С. В. срещу Заповед РД № 46/06.04.2017 г. на директора на ОДБХ-П., с която е поставена под карантина площ от 521, 3 дка, в землището на с. Ц. и на с. С., общ. Т. и склада, ползван през 2016 г. за съхранение на картофите в стопанския двор на гр. Т., земеделската техника, машините и превозните средства, съдовете и всички предмети, включително опаковките, които са били в контакт с картофите до обеззаразяването им под официалния контрол на фитосанитарните инспектори. На карантинната площ е забранено отглеждането на картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis за срок от три години, следващи годината на установяване на вредителя. Административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства АС-П. е приел за установено, че не са налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване на нищожността на оспорената пред него заповед. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) когато установеният карантинен вредител присъства и е ограничено разпространен на територията на страната, мерките по ал. 1 (включително поставяне под карантина на растения, растителни продукти и други обекти) се прилагат със заповед на директора на съответната ОДБХ. Оспорената заповед за поставяне под карантина на площи на територията на община Т. е издадена от директора на ОДБХ-П., който се явява е предметно и териториално компетентен административен орган. Заповедта е подписана от д-р В. М., който към 06.04.2017 г. замества титуляра на длъжността д-р Е. Д.. Заместването е въз основа на представена по делото Заповед № РД-11-690/31.03.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните поради отсъствие по здравословни причини на заемащия длъжността. Следователно доводите в жалбата, възпроизведени и в касационната жалба, за нищожност на оспорената заповед са неоснователни доколкото не кореспондират със събраните по делото доказателства и възможността за упражняване на правомощия по заместване, която се различава от делегиране на правомощия. В обжалваното съдебно решение изводът за компетентност на издателя на оспорения акт е обоснован с позоваване на доказателствата, въз основа на които е формиран, поради което се явява неоснователно оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение и допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводи на страна по делото. В съответствие с данните от административната преписка и установената съдебна практика, включително задължителното Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Върховния съд, е изводът на АС-П., че са налице фактически и правни основания за издаване на оспорената пред него заповед. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че по делото не са ясни мотивите на административния орган за определяне на площта от 521, 3 дка като заразена. От съдържащите се в преписката инспекционни доклади, предписания за извършване на растително-карантинни мероприятия и писма на Централна лаборатория по карантина на растенията се установя наличието зараза от пръстеновидно гниене по картофите с причинител бактерията Clavibacter michiganensis и то конкретно върху площите, описани в оспорената заповед. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетото по делото заключение на съдебна експертиза. В касационната жалба се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение като в обжалваното съдебно решение на стр. 2, абзаци 3, 5 и 8 и стр. 3, абзац 3, се приема, че е установена буферна зона каквато мярка не е определяна с оспорената заповед. Изразът "буферна зона" е използван от решаващият съд при описание съдържанието на събраните по делото доказателства и само веднъж при обосноваване на компетентността на издателя на акта, което не представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователно е оплакването, че не са обсъдени показанията на свидетелката Е. Г. относно обстоятелството, че С. Н. е земеделски производител и търговец, което предполага възможност заразените картофи да произхождат и от други площи, а не само от посочените в оспорената заповед. Обстоятелството за наличие на зараза е приета за установена от АС-П. въз основа на множество доказателства, поради което липсата на подробно обсъждане на свидетелските показания, които само са споменати, не е възможно да се разглежда като съществено процесуално нарушение довело до необоснованост на формираните фактически и правни изводи. Другите двама свидетели не е са издатели на оспорената заповед и не са налице процесуални пречки за допускането им до разпит като техните показания също са преценявани съобразно всички останали събрани по делото доказателства. Обсъждането на доказателствата по делото не включва задължително тяхното възпроизвеждане в мотивите на съдебното решение, а е необходимо да е ясна приетата за установена фактическа обстановка по спора. Обжалваното съдебно решение отговаря на тези изисквания на закона към неговото съдържание. Приетата за установена фактическа обстановка е ясна и направените въз основа на нея правни изводи са обосновани и в съответствие със закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е не е направила разноски, не е представлявана в открито съдебно заседание от юрисконсулт и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,