Решение № 8622 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15066/2013 г.

Решение № 8622 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15066/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Антонова, в качеството й на процесуален представител на Директора на ТД на НАП гр. София, срещу решение № 5969/03.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2720/13 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 74/25.02.2011 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - София-град потвърден с Решение № АУ-1/04.01.2013 г. на Директор на ТД на НАП - София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна на Виолета Кирилова Илиева, чрез пълномощника си адв. М. Мънчев в писмен отговор и становище по съществото на спора излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил № 74/25.02.2011 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - София-град потвърден с Решение № АУ-1/04.01,2013 г. на Директор на ТД на НАП-София- град, с който на Виолета Кирилова Илиева е определен данък за довнасяне върху доходите от наем в размер на 813.66 лева и лихва върху него, по подадена от нея декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. С оспорения АУЗД на Илиева, подала през 2009 г. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. с доходи по приложение IV, не е признато данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ като е прието, че няма валидно експертно решение и не са налице условия, при които може да се счете, че определената й група инвалидност е с пожизнен срок. Произнасянето на приходните органи е второ, след отмяна по съдебен ред на предходен АУЗД № 901550/21.07.2009 г., с който също не е признато данъчно облекчение. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна АССГ е приел, че с Експертно решение на ТЕЛК- Очна от 30.10.1991 г. на Кирилова е определена инвалидност трета група-пожизнено за болести на очната ябълка /атрофия булби/. С Експертно решение № 178/16.01.2001 г. на ТЕЛК- Обща гр. София на жалбоподателката е определена трайно "намалена работоспособност - 89,2% поради диабет, атрофия булби, състояние след полиомелит и срок на инвалидността до 01.01.2003 г. На 21.01.2009 г. Кирилова е подала Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, които е реализирала през 2008 г. от доходи от прехвърляне на имущество - 12 251.32 лева. На 20.10.2009 г. Виолета Кирилова е навършила 65 години. При така установеното от правна страна съдът е приел изводът на приходните органи за липса на предпоставка по чл. 18 ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение, а именно - влязло в сила решение на компетентен орган за определяне на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, е необоснован и незаконосъобразен. Решението е правилно. Развитите касационни оплаквания не са състоятелни. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон и е приложил същия към установените факти и обстоятелства по делото. Неправилно касаторът е счел, че в случая е приложим § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ. Приложим е § 3 ПЗР ЗЗ, в сила от 01.01.2005 г., аналогично възпроизведен и в § 10а ПЗР ЗДДФЛ, в сила от 01.07.2009 г., т. е. преди издаване на процесния административен акт. Според тази уредба лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. В случая на Илиева е определена такава степен на трайно намалена работоспособност и то в степените по чл. 18 ЗДДФЛ - 50 и над 50 на сто. С навършване от нейна страна на 65 годишна възраст през 2009 г. тази определена трайно намалена работоспособност се счита за пожизнено определена степен, тъй като при тълкуване на закона и в трайно установената съдебна практика се приема, че не е допустимо разширително тълкуване и няма залегнало нормативно изискване срокът на определената трайна намалена работоспособност да не е изтекъл към 31.12.2004 г. Ето защо цитираната уредба е приложима спрямо Илиева, макар и експертното й решение от 16.01.2001 г. да е с изтекъл срок на 01.01.2003 г., преди 31.12.2004 г. Правилно съдът е отчел също, че щом фикцията за пожизнено определена намалена работоспособност настъпва в годината, в която се декларира данъчното облекчение, то това обстоятелство е относимо и към предходните периоди и следва да бъде съобразено при определяне на данъчните задължения и прилагане на уредбата за данъчни облекчения, още повече, че се касае за необратимо здравословно състояние, установено още през 1991 г. По изложените съображения решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. Предвид крайния съдебен акт и с оглед изричната претенция на пълномощника на ответника по жалбата, ТД на НАП гр. София следва да заплати сумата от 500 лева, представляващи направени разноски по делото в касационната инстанция. С оглед на изложеното АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение