Решение № 2977 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез процесуален представител началник на отдел Правно нормативен Л. Дашева, против Решение 753/27.05.2022 г. по адм. дело 377/2022 г. на Административен съд (АС) Варна, с което по жалба на Агро - Бел 2001 ЕООД, с [ЕИК], и Райфайзен Лизинг България ЕООД, с [ЕИК], е отменено Решение 32-382339/29.11.2021 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, в частта му по т. 1, с която е отказано да се извърши промяна на данните Е.Д. 3/15 Вносител и Е.Д. 3/18 Декларатор по МД MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020 г. по искане за корекция с рег. 32-343180/23.11.2020 г., и преписката е върната на директора на ТД Митница Варна за ново произнасяне в отменената част при съблюдаване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение в полза на Агро-Бел 2001 ЕООД са присъдени разноски по делото в размер на 550,00 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът, базирайки твърденията си на представените по делото писмени доказателства, оспорва като неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че следва да се извърши исканата от Агро - Бел 2001 ЕООД и Райфайзен Лизинг България ЕООД промяна на данните Е.Д. 3/15 Вносител и Е.Д. 3/18 Декларатор в МД с MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г. Според касатора в МД е вписан действителният вносител/декларатор на данъка, като задължението му за заплащане на митните сборове е уговорено в представения тристранен договор за покупко-продажба от 09.09.2020г., сключен между Райфайзен Лизинг България ЕООД, Allround vegetable processing - Холандия и Агро - Бел 2001 ЕООД. Позовава се и на поименен коносамент :EDUMG153999 от 19.10.2020 г., в който като получател е вписан Агро-Бел 2001 ЕООД и който не е прехвърлен на Райфайзен Лизинг България ЕООД по правилата, установени за прехвърляне на вземания, съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса за търговско мореплаване, поради което липсват предпоставки за извършване на корекция на данните в митническата декларация. На следващо място касаторът отхвърля приетото от АС Варна, че предвид липсата на изрично упълномощаване, е налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 - чл. 62 от ЗЗД. В тази връзка посочва, че в европейското и национално законодателство има изрични разпоредби по отношение осъществяването на представителство пред митническите органи, като съгласно чл. 18, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. всяко лице може да определи свой митнически представител, а съгласно чл. 19, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено, но при всички случаи лицата, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители, или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, се счита, че действат от свое име и за своя сметка. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли жалбата на Агро - Бел 2001 ЕООД и Райфайзен Лизинг България ЕООД срещу решение на директора на ТД Митница - Варна. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни. Ответникът по касационната жалба Агро - Бел 2001 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община: Гулянци, област: Плевен, чрез процесуалния му представител - адв. Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Кей Би Си Лизинг България ЕООД (с предишно наименование Райфайзен Лизинг България ЕООД), с [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], [номер], чрез своя процесуален представител, юрисконсулт Пандохов, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било Решение 32-382339/29.11.2021 г. към МД MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, в частта му по т. 1, с която на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 48, чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ във връзка с чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС е отказано извършването на промяна на данните Е.Д. 3/15 Вносител и Е.Д. 3/18 Декларатор по МД MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020 г. по искане за корекция с рег. 32- 343180/23.11.2020 г. За да мотивира отказа си да извърши промяна в данните вносител и декларатор по МД, директорът на ТД Митница - Варна се позовал на легалното определение на понятието декларатор , дадено в чл. 5, т. 15 от Регламент (ЕС) 952/2013, както и на разпоредбата на чл. 77, т. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно която отговорен за заплащане на митническото задължение (длъжник) е деклараторът, който според данните от проверяваната МД е дружеството Агро - Бел 2001 ЕООД. Съобразено е и Приложение Г от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, Дял II, съгласно което в Е. Д. 3/15 Вносител се посочва страната, която изготвя или за чиято сметка се изготвя декларация за внос. Посочено е също така, че съгласно Бележките досежно изискванията за данните в Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, за купувач в митническата декларация следва да се посочи последният известен субект, на който са продадени стоките или който се е съгласил стоките да му бъдат продадени. Предвид изложеното според административния орган Агро - Бел 2001 ЕООД основателно е посочено в МД като декларатор/длъжник съгласно разпоредбата на чл. 77, т. 3 от Регламент 952/2013 на ЕС, като органът мотивира отказа си от извършване на корекция и с уговореното в представения тристранен договор за покупко-продажба от 09.09.2020 г. задължение за Агро - Бел 2001 ЕООД да заплати вносните мита, които към датата на издаване на решението са платени именно от посоченото дружество. Административният съд е приел, че решението на директора на ТД Митница - Варна е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че спорният по делото въпрос е: могат ли да бъдат извършвани корекции в МД за внос на стоки от трети страни, каквато в случая е Индия, в режим допускане за свободно обръщение и след вдигане на стоката. На този въпрос е даден положителен отговор, като на първо място решаващият съд е направил подробен анализ на относимите правни норми, включително и тези на ЕС. Според съда вносът е извършен във връзка със сключен тристранен договор от 09.09.2020 г., между Райфайзен Лизинг България ЕООД, Allround vegetable processing - Холандия и Агро - Бел 2001 ЕООД, според който нидерландското дружество е продавач на новото оборудване - поточна линия за преработка (сортиране) на картофи/лук, купувач на оборудването е Райфайзен Лизинг България ЕООД, който е и лизингодател на третото дружество - Агро-Бел 2001 ЕООД - лизингополучател съгласно Договор за финансов лизинг на оборудване с остатъчна стойност 014364-RF-056 от 08.09.2020 г. На първо място съдът е посочил, че непаривлно административния орган приема, че в тристранния договор от 09.09.2020 г. е уговорено задължение на Агро - Бел 2001 ЕООД за заплащане на вносните мита, при липса на такава клауза. Приел е, че в случая при изготвяне на МД MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г. е допусната грешка/неточност като в данните относно Декларатор/Вносител вместо действителния вносител Райфайзен Лизинг България ЕООД е посочен лизингополучателя Агро - Бел 2001 ЕООД, в резултат на което последното дружество е внесло и дължимия по вноса ДДС. Според съда доколкото лизингополучателят ползва стоката, която е предмет на лизинговия договор, но неин собственик до изплащане на последната лизингова вноска е лизингодателят - Райфайзен Лизинг България ЕООД, то в неговата правна сфера възникват всички задължения, свързани с вноса. Посоченото обстоятелство се потвърждавало и от констатациите на комисията, извършила проверката в рамките на последващия контрол по чл. 48 от Регламент 952/2013 на ЕС и чл. 84 от ЗМ, резултатите от която са обективирани в представения с административната преписка Доклад BG005800/2/14/09.06.2021 г. (32-192653/17.06.2021 г.), а също така кореспондира с Бележките досежно изискванията за данните в Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, според които за купувач в МД следва да се посочи последният известен субект, на който са продадени стоките или който се е съгласил стоките да му бъдат продадени. Според съда именно това тълкуване на приложимата правна уредба е мотивирало ответника в т. 2 от оспореното Решение, което не е предмет на спора, да допусне корекция на MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г., като в Е.Д. 3/26 Купувач да се чете Райфайзен Лизинг България ЕООД. На следващо място е посочено, че в разглеждания случай искането за корекция е подадено след като е разрешено вдигането на стоката по смисъла на чл. 173, ал. 2, б. в . Последното основание, обаче, според съда, се преодолява в следващата ал. 3, според която по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на МД, поправката на МД може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. В тази връзка съдът е посочил, че нито една от разпоредбите на Регламент 952/2013 на ЕС, на МКС или други разпоредби, свързани с митническото законодателство на Съюза, не забранява изрично данни от МД, каквато е информацията, свързана с личността на декларатора, да могат да бъдат променяни, ако това съответства на действителните факти, поради което да се счита обратното противоречи на приложимата правна регламентация, както на съюзното, така и на вътрешното право. Наред с изложеното, с оглед липсата на изрично упълномощаване и предвид изричната уговорка в чл. 5.1. от тристранния договор, че лизингополучателят ( Агро - Бел 2001 ЕООД) се задължава да получи оборудването от продавача ( Allround vegetable processing - Холандия) от името на купувача ( Райфайзен Лизинг България ЕООД), съдът е приел, че е налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 - чл. 62 от ЗЗД, като чрез съвместното подаване на искането е изпълнено условието на чл. 62 от ЗЗД и заинтересуваният е одобрил управлението на водената вместо него работа, поради което следва да се приложат правилата за пълномощието. Прието е също така, че доколкото искането за извършване на корекция досежно данните за Декларатор/Вносител е подадено от името на двете дружества - Агро-Бел 2001 ЕООД и Райфайзен Лизинг България ЕООД, то е безспорно, че и двете дружества желаят данните в МД да бъдат съобразени с действителните факти, като целта на поисканата корекция е не погрешно посоченият, а действителният вносител - Райфайзен Лизинг България ЕООД да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Посоченото обосновало извода на решаващия съд за материална незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТД Митница Варна в оспорената част, което е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението, според съда, не е съобразено и с целта на закона, тъй като в резултат на отказа от страна на директора да коригира данните за Декларатор/Вносител , допълнително установените задължения за митни сборове и ДДС не могат да бъдат внесени в държавния бюджет от лицето, което действително ги дължи, което според съда също се явява основание за отмяна на основание чл. 146, т. 5 от АПК. По изложените аргументи и доколкото естеството на спора не позволява решаването му по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административният съд е отменил решение на директора на ТД Митница Варна и е върнал делото като административна преписка на органа за ново произнасяне в отменената част при съблюдаване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. Няма спор по делото, че между Райфайзен Лизинг България ЕООД, Allround vegetable processing - Холандия и Агро - Бел 2001 ЕООД е сключен договор за покупко-продажба (л. 59 л. 64) и тристранно споразумение, намиращо се на л. 67 л. 69 и имащо силата на анекс към договора за покупко продажба), според което нидерландското дружество е продавач на ново оборудване - поточна линия за преработка (сортиране) на картофи/лук, купувач на оборудването е Райфайзен Лизинг България ЕООД, който е и лизингодател на третото дружество - Агро-Бел 2001 ЕООД - лизингополучател съгласно Договор за финансов лизинг на оборудване с остатъчна стойност 014364-RF-056 от 08.09.2020 г. Не се спори също така между страните по делото, че в митническата декларация за внос на стоки от Индия, като вносител/декларатор е посочен Агро - Бел 2001 ЕООД, който е вписан и като получател в поименен коносамент МEDUMG153999 от 19.10.2020 г. (л. 82 л. 84), придружаващ процесното оборудване. Съгласно т. 5.1. от договора за покупко продажба, лизингополучателят - Агро - Бел 2001 ЕООД се е задължил да получи от продавача ( Allround vegetable processing Холандия) оборудването от името на купувача Райфайзен Лизинг България ЕООД и от свое име, като съгласно т. 5.2. Агро - Бел 2001 ЕООД отговаря и за транспорта на оборудването от мястото на доставка до завода си. Именно затова в придружаващия процесната стока поименен коносамент МEDUMG153999 от 19.10.2020 г. като получател е вписан Агро-Бел 2001 ЕООД, и затова коносаментът не се нуждае от прехвърляне чрез цесия по правилата на чл. 119, ал. 1 от Кодекса за търговско корабоплаване. Посоченият транспортен документ по никакъв начин не влияе на отношенията между страните, които са подробно уговорени в договора за покупко продажба и неправилно административния орган се позовава на него като доказателство за липса на предпоставки за извършване на корекция на данните в митническата декларация. Правилно също така, съдът е установил, че в тристранния договор от 09.09.2020 г. не е уговорено задължение на Агро - Бел 2001 ЕООД за заплащане на вносните мита, поради което неправилно административния орган е мотивирал отказа си с такава клауза. При тези факти, спорен по делото е въпроса - могат ли митническите органи да уважат искане за поправка на митническа декларация, направено от Райфайзен Лизинг България ЕООД, като собственик на внесената стока и от Агро - Бел 2001 ЕООД, като декларатор в МД, само относно промяна на данните Е.Д. 3/15 Вносител и Е.Д. 3/18 Декларатор по МД MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020 г., поради твърдяна грешка относно личността на декларатора/вносителя. Съгласно член 173, § 1, изречение първо от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. , а съгласно § 2 Не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са: а) информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките; б) установили, че данните в митническата декларация са неверни; в) разрешили вдигането на стоките. Правилно първоинстанционният съд, в тази връзка е приел, че в разглеждания случай искането за корекция е подадено след като е разрешено вдигането на стоката по смисъла на чл. 173, ал. 2, б. в , но доколкото това основание се преодолява в следващата ал. 3, според която по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на МД, поправката на МД може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим, то не са налице лимитативно предвидените в чл. 173, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., отрицателни предпоставки за допускането на исканата корекция. Настоящата инстанция счита, че по така поставения правен въпрос, правилно първоинстанционния съд е съобразил съдебната практика на СЕС, който по идентичен казус е постановил, че такава корекция е допустима - Решение на СЕС от 16.07.2020 г. Pfeifer & Langen GmbH & Co.KG по C- 97/19. Съгласно т.34 от посоченото решение, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейния текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част, т.е. както административните органи в производствата пред тях, така и съдът следва да се съобразяват с духа на закона, което в контекста на разглеждания казус означава митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение на нещата без да се допуска злоупотреба с права и като се гарантира, че поисканата поправка не може да застраши останалите цели на митническото законодателство, една от които е целта за борба с измамите. В настоящия случай, липсват твърдения за злоупотреба с права, а при съобразяване на действителното положение относно правата и задълженията по сключените договори за продажба и лизинг, следва извод, че няма законови пречки митническите органи да уважат искане за поправка на митническа декларация, направено от Райфайзен Лизинг България ЕООД, като собственик на внесената стока и от Агро - Бел 2001 ЕООД, като декларатор в МД, само относно промяна на данните Е.Д. 3/15 Вносител и Е.Д. 3/18 Декларатор по МД MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020 г., още повече, че в т.2 от оспореното решение, митническия орган е коригирал МД MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020 г., както следва: купувач да се чете Райфайзен Лизинг България ЕООД. В този смисъл, положително становище относно възможността за поправяне на митническа декларация след вдигане на стоката е дадено и в заключение на Генералния адвокат от 26.01.2023г. по дело С-640/21 на СЕС, образувано по преюдициално запитване относно тълкуването на членове 173 и 174 от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилно, на следващо място, административният съд е приел и че нито една от разпоредбите на Регламент 952/2013 на ЕС, на МКС или други разпоредби, свързани с митническото законодателство на Съюза, не забранява изрично данни от МД, каквато е информацията, свързана с личността на декларатора, да могат да бъдат променяни, ако това съответства на действителните факти, поради което да се счита обратното противоречи на приложимата правна регламентация, както на съюзното, така и на вътрешното право. Действително, съдът погрешно е приел, че в конкретния случай, предвид липсата на пълномощие, е налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 - чл. 62 от ЗЗД, но този му извод не води до промяна в крайния резултат по делото. Съдът правилно е приел, че искането за извършване на корекция досежно данните за Декларатор/Вносител" е подадено от името на двете дружества - Агро-Бел 2001" ЕООД и Райфайзен Лизинг България" ЕООД, което безспорно налага извод, че и двете дружества желаят данните в MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г. да бъдат съобразени с действителните факти, както и да бъде отстранена извършената грешка. Още повече, че корекцията не крие никакъв риск, тъй като всички задължения по вноса са внесени. Наличието на горецитираната грешка относно самоличността на декларатора/вносителя и възможността същата да бъде отстранена, чрез поправка на данните за декларатор и вносител в МД, е довела до правилния извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорената част т. 1 от Решение на Директора на ТД Митница Варна, представляващо основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. След като е стигнал до правни изводи, че оспореният митническия акт е издаден в противоречие с материалния закон, отменил е същия и е върнал делото като административна преписка на директора на ТД Митница Варна за ново произнасяне в отменената част при съблюдаване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, като при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация - Агро-Бел 2001 ЕООД искане за присъждане на разноски, Агенция Митници , в състава на която влиза административният орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на Агро-Бел 2001 ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 1000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г., намиращ се на л. 36 (гръб) от настоящото дело, което не е прекомерно предвид осъществената адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,