Решение № 10 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2141/2012 г.

Решение № 10 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2141/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Д. С. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 29 от 01 юни 2012 г. на Сливенския окръжен съд, постановена по нохд № 137/2012 г. по описа на този съд. Осъденият претендира нейната отмяна единствено поради провеждане на наказателното производство и постановяване на присъдата в негово отсъствие, което го е лишило от възможността да упражни надлежно правата си в процеса, гарантиращи реализиране на защитата му в пълния й обем. В производството пред ВКС осъденият С. участва лично и с назначения му за служебен защитник адвокат И. М. от С. адвокатска колегия, който поддържа искането за възобновяване на делото. Осъденият, в лична защита, заявява довод за незнание за воденото срещу него наказателно производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и възобновяване на производството по делото поради провеждането му изцяло в отсъствие на осъдения С. Частният обвинител и граждански ищец И. Н. Д. не участва в производството пред ВКС, нередовно призована поради ненамирането й на посочения от нея в хода на процеса адрес (чл. 353, ал. 3 от НПК). Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Д. Д. С. за това, че на 01.01.2011 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2303 лева от владението на И. Н. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Осъден е да заплати на И. Д. сумата 2251 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, заедно със законните последици. Гражданската претенция е отхвърлена до пълния й размер от 2303 лева като неоснователна и недоказана. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения С. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й - на 17.06.2012 г. ВКС намира искането на осъдения С. за възобновяване на делото за процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения за влязлата в законна сила присъда от този на задържането му на 20.08.2012 г. на територията на Кралство Испания, в изпълнение на Постановление на Върховната касационна прокуратура, издадено въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на Окръжна прокуратура - гр. Сливен. Искането е подадено чрез Администрацията на Затвора - [населено място] и е постъпило във ВКС на 26.10.2012 г. Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения С. е проведено изцяло в негово отсъствие и в двете фази на процеса. Досъдебното производство е започнало като такова срещу неизвестен извършител. След установяване на данни за авторство на осъдения С. по отношение на инкриминираното деяние е постановено неговото задържане с оглед осигуряване на явяването му пред съда. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 2076 от 07.06.2011 г. Привличането на осъдения в качеството на обвиняем, действията по разследването и предявяването на разследването, са извършени в отсъствие на осъдения С., при участие на назначения за негов служебен защитник адвокат К. от АК - [населено място]. Обвинителният акт срещу С. е внесен в съда на 15.03.2012 г. и на 19.03. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 20.04.2012 г. и е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт и призоваване на С. и неговия защитник, както и на пострадалата Д., с указания за процесуалните й права. Като основание за неприсъственото за осъдения провеждане на съдебното разглеждане на делото, са послужили данните от направените от съда справки за постоянния и настоящия адреси на С., за пътуванията му извън страната, за резултатите от общодържавното му издирване. В резултат, съдът е приел за установено, че осъденият С. не е намерен на посочените по делото адреси, напуснал е страната на 07.04.2011 г. и местонахождението му не е известно, както и че няма съобщен резултат от издирването му. Делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. "а" от НПК в отсъствие на подсъдимия С. и при участие на защитника му адв. К.. След проведено съдебно следствие и изискани допълнителни данни (справка на л. 59 от съдебното дело), в съдебно заседание на 01.06.2012 г. съдът е приключил разглеждането на делото и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 г.), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, но само ако тази процедура е изпълнена. В случая, процедурата не е изпълнена. Визираните в закона предпоставки за отхвърляне на искането за възобновяване на делото не са налице. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения С., без да му е предявявано обвинението и при отсъствие на данни за последващо укриване. Поради това, искането за възобновяване на делото се явява основателно - атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното разследване по делото (чл. 425, ал. 2 от НПК). Посочената хипотеза поначало изисква произнасяне по мярката за неотклонение на осъдения С., с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК. От съдържанието на приложените по делото ЕЗА и справка на ВКП е несъмнено, че осъденият е задържан в изпълнение на наказанието, наложено му с подлежащата на отмяна присъда. Първоинстанционният съд е взел по отношение на С. мярка за неотклонение "Задържане под стража" и ВКС не намира основания за нейното изменяване, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето й, задържаният разполага с възможност да сезира съда с такова искане. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение