Решение № 1109 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2008 г.

Решение № 1109 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител по представено по делото пълномощно, срещу решение без номер от 3.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1166 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, III-ж състав, с което е бил отменен ДРА № 471 от 4.2.2005 г. на ТДД"Големи данъкоплатци", потвърден с решение № 2003 от 28.7.2005 г. на директора на РДД-София (сега директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) за определените допълнително данъчни задължения за 2003 г. поради увеличение на финансовия резултат за същата година на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО. Твърди се неправилност на решението поради допускане на нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни съображения като основния довод е възприетото от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска отмяна на решението и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представя и писмени доказателства. Ответникът - "Топлофикация Русе"ЕАД, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 11130 от 13.11.2007 г. по адм. д. №№ 10350 по описа за 2006 г. ВАС е отменил частично решение на СГС, АО, III-з състав и е върнал в описаната по-горе част делото за ново разглеждане поради неприлагане на писмени доказателства, послужили за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, приета при първото разглеждане на делото. При повторното разглеждане съда е приложил необходимите доказателства и позовавайки се на ССЕ по процесния счетоводен въпрос е отменил РА в атакуваната му част относно допълнително определените преки данъчни задължения за 2003 г. поради увеличение на финансовия резултат със суми, представляващи признати от данъчно-задълженото лице разходи за амортизация на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО. Решението е правилно. В основната си част, където се възразява срещу постановения съдебно акт, касационната жалба представлява оспорване на заключението на вещото лице, което процесуално действие следва да бъде направено пред инстанцията по същество. Решението е подробно мотивирано, не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. Правилно е определен и спорния въпрос - начина на отчитане на дълготрайните материални активи (ДМА) и съответно отчитане на преоценката на ДМА. За изясняване на този въпрос, който е специфичен и изисква специални знания, съвсем в съответствие с процесуалните разпоредби, съда е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, чието изключително подробно заключение от 14.3.2006 г. година е било прието в съдебното заседание на 21.3.2006 г. като от страна на представителя на касатора не е имало нито въпроси, нито възражения. Така се установява, че до края на 2002 г. дружеството е преоценявало своите ДМА и отчитало, преоценена отчетна стойност по смисъла на т. I. 4 от НСС 4. След влизане в сила на НСС 16, дружеството е продължило да отчита и представя ДМА по същия начин - за процесната 2003 г. - по преоценена стойност - до края на 2002 г., формирана по реда на чл. 33 от Закона за счетоводството (отм.) на база статистически коефициенти - след 1.1.2003 г. на база оценка от лицензиран оценител при спазване на счетоводни изисквания. Амортизируемата стойност е стойността на амортизируемия актив, който подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност като тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност. Като отчетната стойност може да бъде както историческата цена на придобиване при счетоводно завеждане на актива, така и преоценената му стойност, когато е извършена оценка при първоначалното му счетоводно завеждане. Така амортизируемата стойност е определена от дружеството при спазване на изискванията на чл. 22 и § 64 от ПЗР на ЗКПО и тъй като в закона няма точна дефиниция, то правилно е взета тази от НСС 4. като следва да се има предвид и липсата на данни за прилагане на Международни счетоводни стандарти, за да се приложи изключението на § 64 ал. 2 от ПЗР на ЗКПО. Приложените от касатора пояснителни бележки на счетоводната политика на дружеството за 2005, 2006 и 2007 г. не следва да бъдат разглеждани като относими към процесния период на 2003 г.. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение