Решение № 2470 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2018 г.

Решение № 2470 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Е. Дякова, от [населено място], чрез нейния пълномощник за отмяна на влязлото в сила решение № 490/12.03.2018 г. по адм. д. № 490/2018 г. на Административен съд Варна. Ответникът по молбата за отмяна-кметът на община Варна в писмено становище чрез своя пълномощник намира молбата за неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна-В. Радев и П. Христов в писмен отговор намират молбата за отмяна за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Със заповед № 0276/22.01.2018 г. кметът на Община Варна, 1. е отчуждил част от ПИ с идентификатор 10135.52.584 с площ от 325 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584. 1 със застроена площ от 51 кв. м., едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584. 2 със застроена площ от 50 кв. м.; двуетажна сграда с идентификатор 10135.52.584. 3 със застроена площ от 65 кв. м.; 2. Размерът на равностойното парично обезщетение, определено съгласно чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, възлиза на 258 741 лв.; 3. Въз основа на нотариални актове за собственост, Решение № 179, т. ІІІ, рег. № 3463/29.03.1983 г., по гр. дело № 3986/1982 г. и Разрешение за строеж № 254/08.12.1998 г., е посочено че следва да се изплати сумата на правоимащите лица: В. Радев. – 45 042. 25 лв., П. Христов – 45 042. 25 лв. и на молителката Е. Дякова – 168 656. 50 лв. Заповедта е обжалвана пред първоинстанционния съд от В. Радев и П. Христов. С решението, чиято отмяна се иска, жалбата е уважена, като заповедта е изменена в частта досежно присъденото обезщетение както следва: в частта за отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор 10135.52.584 и едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584. 1 със застроена площ от 51 кв. м., едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584. 2 със застроена площ от 50 кв. м., за сумата от 90 084. 50 лв., като увеличава обезщетението на 163 202 лв. /сто шестдесет и три и двеста и два/, при квотно разделение: за В. Радев 81 601 лв. /осемдесет и една хиляди шестотин и един/ и за П. Христов -81 601 лв. /осемдесет и една хиляди шестотин и един/. В молбата за отмяна се твърди, че молителката Е. Дякова е следвало да бъде конституирана като заинтересована по делото страна, доколкото изменението на заповедта следва да се извърши и по отношение на нея. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Изложеното означава, че отмяната по чл. 246, ал. 1 от АПК може да иска онова трето лице, за което въпреки неучастието си в делото, са налице следните кумулативно дадени предпоставки: решението да има сила спрямо него, т. е правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, да важат и за него; то да е неблагоприятно за него; и да е имало качеството на заинтересовано лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо молителката. Обезщетението е определено съобразно квотите на съсобственост върху отчуждената част от недвижимия имот и реалната собственост върху изградените постройки. В заповедта ясно са посочени сумите за обезщетение за всеки един от съсобствениците на терена, които са отделни и реални собственици на постройки, като обезщетението не е определено общо, а за три адресата с посочена конкретна сума. Право на обжалване на заповедта за определяне на равностойно парично обезщетение има всеки един от посочените адресати, като всеки един разполага със самостоятелно право на жалба. Упражняването на това право зависи само и единствено от волята на всеки един от адресатите, като подадена от един или два адресата жалба срещу заповед със съдържание като оспорената не прави третият адресат заинтересовано в процеса лице. Всяко едно лице на собствено основание може да обжалва административния акт. В конкретния казус самостоятелна жалба е подадена само от двама от адресатите, а молителката не е упражнила това свое право. Правните последици на съдебното решение за изменение на заповедта за размера на обезщетението за отчуждаване по жалба на двама от тримата адресати не се разпростират върху правната сфера на третия адресат- в случая молителката. Поради това тя няма обезпечено право на участие в процеса, образуван по самостоятелна жалба на други, недоволни от определеното обезщетение лица. След като правните последици на съдебното решение не рефлектират върху нейната правна сфера и то неблагоприятно, то не са налице предпоставките на чл. 246 АПК за отмяна на процесното решение. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на община Варна следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. и на В. Радев и П. Христов направените разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,