Решение № 12123 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2011 г.

Решение № 12123 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. директора на ТД на НАП - Варна, чрез гл. юрисконсулт Румен Илиев, против решение № 752/29.03.2011 г. по адм. дело № 374/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради необоснованост. Ответникът - Бисер Великов Георгиев, не се явява и не се представлява. От същия е постъпило писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10-6523/14.10.2010 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, като незаконосъобразна, поради липса на мотиви относно определения максимално допустим срок за налагане на мярката. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, по отношение на Бисер Великов Георгиев, от гр. Варна, е наложена ПАМ- "Запечатване на обект-обущарско ателие, находящ се в гр. Варна, ул. "Г. Бенковски" № 79, за срок от един месец", заради извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС, за което е издаден АУАН от 10.06.2010 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че страните не спорят по извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС, свързано с неизпълнение от страна на оспорващия на задължението да монтира, въведе в експлоатация и използва в търговския си обект ЕКАФП за отчитане на приходите от търговската си дейност, на 07.06.2010 г. Въпреки това е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи на които се основава налагането на ПАМ. Като не е направил това, решаващият съд е бил лишен от преценката доколко органа е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. На основание изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение