Решение № 16104 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2009 г.

Решение № 16104 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Геновева Илиева Йорданова от гр. София, чрез процесуалния й представител, против Решение № 9/4.03.2009 г. постановено по а. д. № 5901/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Йорданова против Заповед № 2008004471/12.06.2008 г. на началника на Отдел "Български документи за самоличност" (ОБДС) при Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция", при Национална служба "Полиция", с която на касаторката, на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изменено на ЗБЛД), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната, паспорти и други, заместващи ги документи да не се издават" за срок от 12.06.2008 г. до 12.06.2010 г. Недоволна от решението, Йорданова го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени заповедта. Алтернативно се иска да се намали срока на наложената ПАМ от две на една години. Ответната страна - началникът на ОБДС, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка, направена от ВАС по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи, че решението е валидно и допустимо. Доводът за нарушение на материалния закон не се обосновава от касаторката. В писмените бележки се твърди, че такова съществува във връзка с нарушение на чл. 61, ал. 1 от АПК - обжалваната заповед не е била съобщена на касаторката в 3-дневен срок от издаването `и. Доводът е неоснователен. Той касае допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, а не нарушение на материалния закон, което при това не е съществено. Освен това се отнася до дейност на административния орган, поради което не съставлява касационно основание за отмяна на съдебното решение, предмет на жалбата пред настоящата инстанция. На последно място той вече е бил изложен пред АССГ, където е получил обоснован и правилен отговор, който ВАС изцяло споделя. В касационната жалба са декларирани и други касационни основания за отмяна на решението на АССГ: съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първото от тях е свързано с просрочие на въпросния 3-дневен срок за съобщаване на акта. Доводът беше разгледан по-горе. Твърдяната необоснованост не е мотивирана, поради което ВАС не може да разгледа този довод по същество. При преценката на събраните от АССГ доказателства и направените фактически изводи, както и съответствието между тях, ВАС не установи наличието на такова основание за отмяна на решението. Доводите, свързани с действията на "бюрократичната българска държавна машина" не касаят правилността на обжалваното решение и не са от компетентността на настоящия съд, поради което той не може и не счита за възможно да ги коментира. Доводът за "изключителната тежест" на наложената ПАМ също не касае основанията за отмяна на съдебното решение. От теорията е известно, че ПАМ не са наказания, а превантивни мерки, лишаващи едно лице от възможността да извърши повторно административно нарушение. Тази теоретична постановка за правната същност на ПАМ не дава възможност за разсъждения по въпроса за тяхната "изключителна тежест". Вън от изложеното, видно от текста на чл. 76, т. 5 (отм.) от ЗБЛД, срокът за налагане на ПАМ е фиксиран на 2 години, без да е предвидена възможност той да бъде намаляван или увеличаван от административния орган или съда. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение