Решение № 15452 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2019 г.

Решение № 15452 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 1148/25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10028/2018 г. по описа на Административен съд-С.-град. К. жалбоподател обжалва съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът П. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение № 1148/25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10028/2018 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на П. К. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при драстично нарушение на правото на защита на служителя, липса на фактическо и правно основание за издаването й и в противоречие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по спора е установена правилно от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на практика не се оспорва от страните по спора с изключение на фразата "с интервал от пет минути" по отношение времето между издаване на заповедта за възстановяване на длъжността и прекратяване на служебното правоотношение на П. К.. Настоящият съдебен състав намира, че използваният израз, който е поставен в скоби, представлява образно изразно средство за констатираната и неоспорвана непосредствена последователност при издаването на двата акта от органа по назначаване, а не същинско фактическо установяване, за което липсват преки доказателства, поради което и не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. АССГ в съответствие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че със Заповед № 768/28.08.18 г. на председателя на КПКОНПИ П. К. е възстановен на длъжност "главен инспектор" в Териториален Отдел Б. на Териториална Дирекция-С. при КПКОНПИ, с място на изпълнение в Териториален отдел-С. при Териториална Дирекция-С. при КПКОНПИ, считано от 28.08.18 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена Заповед № ДС-239/06.07.2016 г. за прекратяване на служебното му правоотношение за същата длъжност. Според длъжностната характеристика за тази длъжност, утвърдена през 2018 г., за заемането на длъжността се изисква ниво на достъп до класифицирана информация "секретно". Същото изискване се съдържа и в подписана от П. К. през 2104 г. длъжностна характеристика и той е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация, което е прекратено по време на съдебното производство по оспорване на заповедта от 2016 г. за прекратяване служебното му правоотношение. Длъжността е включена в списъка на длъжностите, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. След възстановяването на П. К. на работа поради отмяна като незаконосъобразна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, органът по назначаване не му е връчил новата длъжностна характеристика, не е предприел никакви действия по започване на процедура по издаване на ново разрешение за достъп до класифицирана информация на служителя, а е издал оспорената пред АССГ заповед поради наличие на обективна невъзможност за служителя да изпълнява служебните задължения при липса на валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ, че в случая не са налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Органът по назначаването не е предприел никакви действия да инициира производство по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Длъжността, на която П. К. е възстановен е включена в списъка на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация. Изискването за притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на достъп "секретно" се съдържа и в утвърдената на длъжностна характеристика, която обаче не е връчена на държавния служител при възстановяването му на длъжността, заемана преди незаконното му уволнение. Държавният служител не разполага с възможност сам да поиска и получи разрешение за достъп до класифицирана информация. По аргумент от чл. 48, ал. 2 от ЗЗКИ необходимото проучване се извършва по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата. Проучване се извършва за лица, заемащи или кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с достъп до класифицирана информация с тяхно съгласие, но тези лица сами не е възможно да инициират процедурата за получаване на разрешение. По изложените съображения не е възможно да бъде игнорирано бездействието на органа по назначаването, в резултат на което П. К. е възстановен длъжност в изпълнение на съдебно решение без да отговаря на специфично изискване за нейното заемане, но не са предприети действия за преодоляване на това несъответствие. Решаващият съд е приел за установено, че в предходен период П. К. е разполагал с разрешение за достъп до класифицирана информация, което е прекратено, за да съобрази същественото значение на непредприемането на действия по ЗЗКИ от страна на компетентния орган. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В случая П. К. не отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността (притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация), но тези изисквания не са нормативно определени, а са въведени едностранно от органа по назначаването, който единствен разполага с възможност да предприеме необходимите действия, от които зависи служителят да започне да отговаря и на тях. Следователно прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона. В този смисъл е и становището на Върховната административна прокуратура и установената съдебна практика по сходни казуси. Правните доводи в касационната жалба относно фактическите затруднения в организацията на работа на администрацията не обуславят законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Издаването на оспорената пред АССГ заповед има за резултат игнориране на влязло в сила съдебно решение и в никакъв случай не е възможно да бъде споделено становището, че изпълнението на съдебното решение предполага незабавно възстановяване на същата длъжност с последващо уволнение поради невъзможност да бъде изпълнявана. Подобно разбиране противоречи на целта на закона (чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и чл. 1, ал. 2 от ЗККИ). Аналогиите със срочните трудови правоотношения не могат да бъдат споделени при липса на сходство на обсъжданите хипотези. Върховният административен съд извърши и служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не констатира нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция П. К. е направил разноски в размер на 600 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, при липса на възражение за прекомерност, следва да му бъдат възстановени от бюджета на КПКОНПИ. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение