Решение № 30 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2011 г.

Решение № 30 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител Димитър Попов срещу решение № 156 от 14.07.2011 г., постановено по адм. дело № 184/2011 г. от Административен съд - Ямбол. С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Марков Георгиев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд приема касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С атакуваното решение е отменен като незаконосъобразен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21420 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сумата от 8759.5 лв. във връзка с подаденото от Георги Марков Георгиев общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 28/080609/25363. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на процесния АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона. Разплащателната агенция не била изпълнила задълженията си при констатиране на нередности от последващите кръстосани проверки да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства. По този начин Агенцията била нарушила разпоредбите на чл. 24, § 2, чл. 28 и чл. 30, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. На второ място съдът е приел, че административният орган е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила като не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28 , чл. 34 , чл. 35 и чл. 36 от АПК. Приел е също, че тъй като изплащането на оторизираните суми е станало на основание влязъл в сила административен акт, административният орган е трябвало да възобнови производството по издаването му и след евентуалната му отмяна да издаде процесния АУПДВ. На последно място, първоинстанционният съд е направил извода, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на предвидения ред и определения за това срок, съгласно разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Решението е правилно. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната схема за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. Следователно процесният АУПДВ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. Правилно първоинстанционният съд е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила, поради това, че административният орган е лишил заявителя от възможността да участва в административното производство. Разплащателната агенция има задължение да обсъди всички относими доказателства, както и възраженията на засегнатото лице. Като не го е уведомила за започналото производство по издаването на процесния акт, тя го е лишила от правото му на участие в него, от възможността му да прави възражения и да представя нови доказателства. По този начин е допуснала съществено нарушение административнопроизводствените правила, предвидени както в националното, така и в европейското законодателство. Правилно съдът е приел също, че няма установено и доказано неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган и въз основа на което да е осъществено плащане на парични средства за подпомагане. Съгласно § 4 на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. задължението за възстановяване на недължимо плащане не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Поради това не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на Георги Марков Георгиев, както и основание за възстановяване на получените от него средства. Плащането е извършено въз основа на индивидуален административен акт, а именно писмо от министъра на земеделието и храните, с което на база извършени теренни проверки от МЗХ, е разпоредено изплащането на определени парични суми за подпомагане. Не на последно място следва да се отбележи, че в акта липсват мотиви за издаването му. Административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В преписката се съдържа разпечатка от ИСАК, която обаче съдържа само констатации, които нямат характер на мотиви. Никъде в акта не е посочено какъв е размерът на площите, попадащи в недопустимия за подпомагане слой и по какви причини попадат в този слой. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУПДВ е самостоятелно основание за отмяната му. Неоснователно се явява и оплакването в касационната жалба, че като не е допуснал съдебно-техническа експертиза с цел изясняване наличието на недопустими за подпомагане площи, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила. Правилно административният съд е приел, че предвид установеното наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта и противоречието му с материалноправните разпоредби и целта на закона, резултатът от съдебно-техническата експертиза не би могъл да промени установената по делото фактическа обстановка и базираните на нея правни изводи. С евентуалното назначаване на експертиза не биха могли да бъдат преодолени недостатъците на процедурата. По изложените съображения правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,