Решение № 11166 от 6.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение 568 от 29.04.2022г. по адм. д. 2706/2021г. на Административен съд- Бургас /АС-Бургас/, с което е отменена негова заповед 8121К-11028/18.10.2021г. С посочената заповед на основание чл.226, ал.1, т.5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с протокол рег.8121р-18068/18.10.2021г. е прекратено служебното правоотношение на С. Кичиков директор в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 ЗМВР по щат Ръководство на министерство на вътрешните работи, при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът С. Кичиков, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Бургас е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но е процесуално и материално незаконосъобразен, издаден в противоречие със законовите цели. Съдът е счел, че към датата на издаване на оспорената заповед в щатното разписание на звеното по чл.33 ЗМВР са включени и незаети длъжности, но на жалбоподателя не са предложени наличните свободни в длъжности в звеното за подпомагане, които длъжности отговарят на законовите критерии за подходяща длъжност. Приел е, че с предлагане на множество други длъжности, обективирани от справката от 18.10.2021г. в различни структури на МВР по същество се предлага понижение на държавния служител. Според съда предложените на служителя други длъжности, макар и формално да са ръководни, са с няколко степени по-ниски от заеманата от жалбоподателя, което ясно онагледява факта, че не могат да се приемат за подходящи. АС-Бургас е посочил, че само четири дни след издаване на заповедта за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя се разкрива нова длъжност в звеното като това обстоятелство, както и наличието на други свободни длъжности в звеното, реално опровергават осъществяването на съкращаване, което да е основание за прекратяване на правоотношението, а дори конкретната длъжност да е била съкратена е имало обективна възможност да се предложи друга свободна позиция на жалбоподателя, което не е сторено. АС-Бургас е приел, че в срока на изтичане на едномесечното предизвестие до жалбоподателя, в щата на звеното е била налице вакантна длъжност Директор-главен комисар като на нея е имало временно назначен служител- обстоятелство опровергаващо съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, а оспорената заповед противоречи на принципа на чл.13 АПК Решението е правилно. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява наличието на вакантни щатни бройки в процесното Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 ЗМВР в интервала 19.07.2021г. до датата на издаване на оспорената заповед-18.10.2021г. в хипотеза на периодично съкращаване от АО на част от тези бройки, разкриването на нови и временното преназначаване на служители на вакантните такива. Съществуването на вакантни щатни бройки в звеното (т.е. в звеното по см. на чл.37, ал.4 ЗМВР, в щата на което е заеманата от Кичиков длъжност), в което е работил жалбоподателя преди и след 18.10.2021г., част от които като система от функции, задължения и изисквания не се различават от съкратената заемана от Кичиков длъжност, обосновават липсата на законовата предпоставка на чл.226, ал.5, предл. последно ЗМВР за допустимост на прекратяване служебното правоотношение на Кичиков по см. на чл.226, ал.1, т.5 ЗМВР, а именно: да няма друга длъжност подходяща за служителя. В случая на служителя са предложени други длъжности по см. на чл.226, ал.5, предл. първо ЗВМР, но всички предложени длъжности са извън щата на Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР, въпреки наличието на вакантни висши ръководни длъжности, в структурата(звеното) в което е работил, които са подходящи за него по см. на чл.226, ал.5, предл. последно ЗМВР като съответни на заеманата от него длъжност. При тези факти правилен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Противно на тезата на касатора, по аргумент на чл.7, ал.2 вр. ал.1 от Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи /Наредбата/, вакантна длъжност по см. на чл.7, ал.3, т.2 от Наредбата(такава длъжност, на която временно не са преназначени служители), касае само щатове на структури на МВР извън структурата(звеното), в което служителят е заемал длъжността, защото ал.3 от Наредбата изисква тези вакантни длъжности да са от разпределените по щатовете на структурите на МВР, т.е. на другите структури съгласно ал.2, т.е. извън структурата(звеното), в което служителят е заемал длъжността. Изцяло се споделя заключението на съда за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Правомощията на органа са упражнени по неразумен начин, като акта по чл.226, ал.1, т.5 засяга права и закони интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден. В този смисъл касационната инстанция на осн. чл221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Бургас е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност- включително заповед за утвърден щат на ръководство на МВР, заповеди за включване на щатни бройки от резерва на МВР в щата Ръководство на МВР, заповеди за съкращаване на щатни длъжности за държавни служители с висше образование от щата Ръководство на МВР, справка за вакантните към 25.10.2021г. бройки в Ръководство на МВР, справки за вакантните бройки в ГД Национална полиция, ГД Гранична полиция, ГД Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, за териториалните структури на МВР-СДВР и областни дирекции, протокол рег. 8121р-18068 от 18.10.2021г. за предлагане на вакантна длъжност на държавен служител в МВР и приложената към него справка за вакантни ръководни длъжности по ЗМВР, писмо рег.8121р/4609 от 09.03.2022г. на зам. директор в дирекция Човешки ресурси в МВР, и показанията на свидетеля А. Ганчев. Не е съществено процесуално нарушение отхвърлянето от съда на искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, предвид поставените за отговор от вещото лице правни въпроси. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, с оглед което този акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касация не се присъждат разноски, защото по делото няма доказателства за сторени такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение