Решение № 2499 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2008 г.

Решение № 2499 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирен Любомирова Карагьозова, чрез пълномощника й адв. Елена Петрова, срещу решението от 18 април 2008 г., постановено по адм. д. № 213/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-23-140/11 октомври 2007 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Столична РДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Диляна Тодорова Николова, намира касационната жалба за неоснователна. Другият ответник - ДНСК - София, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Ирен Любомирова Карагьозова е оспорила заповед № ДК-23-140/11 октомври 2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: "надстройка на таванско помещение", находящ се в УПИ ХI-275, кв. 115 по плана на София, м. "лозенец". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. След като по повод подадената касационна жалба служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено спрямо ДНСК - София. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Оспореният административен акт е издаден от Столична РДНСК. Участието на ДНСК - София, според съда, е обусловено от обстоятелството, че издалия административния акт орган не е юридическо лице, поради което - съгласно чл. 215, ал. 4, изр. второ от ЗУТ, следва да се призове и юридическото лице, от чието име се издава акта. Този извод на първоинстанционния съд е неправилен. Действително, според Устройствения правилник на ДНСК, регионалните дирекции за национален строителен контрол не са юридически лица. На тези дирекции обаче са предоставени от юридическото лице - ДНСК - София, специални правомощия да издават административни актове по устройството на територията. Поради това като ответници по делата, заведени срещу така постановените актове следва да участват регионалните дирекции, а не ДНСК - София. С оглед горното решението спрямо ДНСК - София ще следва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено. В останалата му, допустима част, решението е правилно. От данните по делото е установено, че жалбоподателката Карагьозова е извършила надстройка над съществуващо таванско помещение, което се ползва за жилищни нужди. Така извършеното преустройство представлява стоеж пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация от съответния орган. В случая преустроеното таванско помещение се ползва без да е въведено в експлоатация по установения в закона ред. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че издадената заповед е в съответствие с материалноправните разпоредби, е правилен. Неоснователни са възраженията на касаторката относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не представлява нарушение на административнопроизводствените правила връчването на издадения административен акт на пълномощник на адресата на акта, както законосъобразно е приел и административния съд. Доказателства за упълномощаването на Александър Николов Хекимов от Ирен Карагьозова се съдържат по делото. Съдът е приел и обсъдил всички относими доказателства, като правилно е отказал събирането на други такива. С оглед горното оспореното решение в допустимата си част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,