Решение № 15795 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13537/2009 г.

Решение № 15795 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13537/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иво Лазаров Кунчев, от гр. Мизия срещу Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2009 г., в сила от 1.03.2009 г. (Наредбата) изцяло и в частта и досежно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 7 (предишна т. 6 - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) б. "г" и "к" като несъобразени и противоречащи на чл. 32 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Ответникът по жалбата, министърът на земеделието и храните оспорва същата като неоснователна. Счита, че е действал в рамките на делегираната му от закона компетентност и разпоредбите на издадената наредба не противоречат на норми от ЗПЗП и ЗСПЗЗ. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че не става ясно в какво според жалбоподателя се състои противоречието на подзаконовия нормативен акт със ЗСПЗЗ и по-конкретно с целите на чл. 37в от същия закон. Отбелязва, че Наредбата е издадена съгласно делегиращата норма на чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП,по силата на която министърът е оправомощен да определя условията и реда за кандидатстване за директни плащания по общата стопанска политика на Европейския съюз и няма основание да се счита, че с нея се регламентират условия и ред за ползване на земеделски земи, в противоречие с уредения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, шесто отделение на втора колегия в настоящия съдебен състав прие за установено следното: По допустимостта на жалбата. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт в неговата цялост или отделни негови части. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е подчинен на нормите на наредбата, независимо дали е (както е всъщност) или не земеделски стопанин. Тъй като нормативният административен акт установява условията и реда за подпомагане, би могъл да засегне всеки, който би искал да ползва помощта. (Вж. определение № 8031/15.06.2010 г. по адм. дело № 3896/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбата е допустима. По основателността на жалбата. Оспорената Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) е издадена от министъра на земеделието и храните на основание законовата делегация на чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, съгласно който министърът определя с наредби, условията и реда за подаване на заявления и образците на заявленията и изискванията към тях за отделните схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Обнародвана е в Държавен вестник бр. 22 от 24.03.2009 г. и е в сила от 1.03.2009 г. Видно от приетата по делото административна преписка е, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила по издаването и. Изпълнен е и разписания в чл. 75 и следващите от АПК и чл. 7, ал. 2 от ЗНА административнопроизводствен ред. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Тези отношения нямат характеристиката на основни и поддаващи се на трайна уредба (чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА), което е отчетено от министъра на земеделието и храните. Оспорената наредба детайлизира уредените със закон обществени отношения, като не нарушава границите на предоставената на издателя законова делегация и не е налице противоречи със законовите норми, чието прилагане е призвана да обезпечи. По изложените съображения оспорването на подзаконовия нормативен акт в неговата цялост е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Досежно развитите съображения за незаконосъобразност на съдържанието на оспорените разпоредби на чл. 3, ал. 1, т. 7 (предишна т. 6 - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) б. "г" и "к" Върховният административен съд, шесто отделение счита подадената от Иво Лазаров Кунчев жалба също за неоснователна. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата урежда необходимите реквизити на заявлението за подпомагане като процедурен елемент от реда, по който земеделските стопани могат да кандидатстват за получаване на помощи по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика. Изготвяйки жалбата си на 24.08.2009 г. и подавайки я на 31.08.2009 г. жалбоподателят не е съобразил настъпилата промяна в номерацията на атакуваните от него разпоредби. С изменения в Наредбата, обнародвани в Държавен вестник бр. 37/2009 г. в сила от 19.05.2009 г. предишната т. 6 на чл. 3, ал. 1 е станала т. 7. Развитите съображения в обстоятелствената част на жалбата, както и конкретно посочените части от предходната разпоредба на т. 6, а именно букви "г" и "к" дефинират достатъчно точно предмета на оспорване. Съдържанието на чл. 3, ал. 1, т. 7, б. "г" от Наредбата е следното: "Заявлението за подпомагане съдържа декларации от кандидата при подаване на заявлението за регистрация, с които той заявява, че се задължава да осигури до 15 май (31 юли в предходните редакции) на текущата година и представи при поискване документи, доказващи правното основание за ползване от него на всички земеделски парцели, с които кандидатства за подпомагане, към датата на заявяване на тези парцели". С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 7, б. "к" от Наредбата е предвидено заявлението за подпомагане да съдържа "описание на всички земеделски площи, които лицето ползва през текущата стопанска година". Наредбата е издадена съгласно делегиращата норма на чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, по силата на която министърът на земеделието и храните е оправомощен да определя условията и реда за кандидатстване за директни плащания по общата стопанска политика на Европейския съюз. Оспорените разпоредби от Наредбата са част от необходимия регламент, по силата на които действителните ползватели на земеделски имоти, в качеството си на производители са правоимащи и могат да кандидатстват за съответното подпомагане, при което се отчитат земеделските площи, които ползват през текущата стопанска година. За нуждите на законосъобразното протичане на процеса по подпомагане лицата са задължени да осигурят през същата стопанска година документите, доказващи тяхното право на ползване. Няма основание да се счита, че с Наредба се регламентират условия и ред за ползване на земеделски земи, различни и в противоречие с уредените в чл. 32 от ЗПЗП и чл. 37в от ЗСПЗЗ хипотези. Съществуването на оспорените изисквания е систематично обосновано предвид характера на регулираните отношения. Останалите съображения развити в жалбата се характеризират с висока степен на неопределеност, която не може да релевира годно основание за незаконосъобразност на нормативния административен акт. Отсъствието на правна конкретика е пречка за детайлната им преценка. При служебната проверка за съответствие на атакуваните разпоредби с материалноправните разпоредби и целта на закона решаващият състав не констатира противоречие с нормативни актове от по-висок ранг. По изложените съображения атакуваният нормативен административен акт е законосъобразен в цялост и досежно оспорените части и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по жалбата разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС възлизат на сумата от 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 193 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение