Решение № 9569 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2013 г.

Решение № 9569 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 4034 от 22.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11250/2011 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отменена негова заповед № К-6967 от 5.07.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Николай Тодоров Кокалов, в качеството му на началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - Самоков, при Областна дирекция (ОД) на МВР - София, категория "В", считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че липсва системност при извършване на дисциплинарните нарушения. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Николай Тодоров Кокалов, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от ВАС, пето отделение, фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е започнало със заповед № К-2027 от 1.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наредено извършването на проверка по постъпилите предварителни данни от дирекция "Човешки ресурси" - МВР, относно сигнал от Величко Ангелов от гр. Самоков, че Николай Тодоров Кокалов е създал затруднения на гражданите при издаване на нов документ за самоличност. В обобщена справка с рег. № 9000 от 17.05.2011 г. и в становище с рег № 9231 от 19.05.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Николай Тодоров Кокалов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите си дисциплинарно-разследващият орган е посочил, че по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР са налице системни нарушения на служебната дисциплина, тъй като Николай Тодоров Кокалов е бил наказван с "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година със заповед с рег № К-4113 от 14.04.2010 г. и с "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца със заповед № 483 от 17.02.2011 г., а по отношение на подадения сигнал комисията е установила, че Николай Тодоров Кокалов е нарушил чл. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като е създал неоправдани затруднения за гражданите. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № К-6967 от 5.07.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. От представените по делото доказателства съдът е приел, че съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение е била отменена заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "писмено предупреждение", от което е извел изводът, че не е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР, поради което е отменил процесната заповед. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В процесната заповед е записано, че за периода от 1.09.2010 г. до 7.02.2011 г. Николай Тодоров Кокалов не е осъществил контрол над подчинените си за срочното решаване на постъпили съобщения, съдържащи данни за престъпление от общ характер; допуснал е без негова санкция 8 преписки да бъдат приключени и предадени за съхранение, както и че на 1.02.2011 г. не е уплътнил работното си време, което се явява "системни нарушения" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ППЗМВР и за което е предвидено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР. Предвид дисциплинарното поведение на служителя и на основание чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР на Николай Тодоров Кокалов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Принципно положение е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При наличието на горната разпоредба, съдът е задължен при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт да съобрази всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на спора. Срещу заповед № 483 от 17.02.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца за това, че Николай Тодоров Кокалов не е уплътнил работното си време на 1.02.2011 г., е било образувано адм дело. № 692/2011 г. по описа на Административен съд София-област. С решение № 939 от 9.12.2011 г. съдът е отменил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ОД на МВР - София, по която е образувано адм. дело № 1765/2012 г. по описа на ВАС, пето отделение. С решение № 16195 от 18.12.2012 г. ВАС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, т. е. заповедта е била отменена, считано от датата на постановяване на решението на ВАС, което е окончателно съгласно чл. 223 от АПК. Правилно ВАС, пето отделение е спряло производството по адм. дело № 11250/2011 г. до постановяване на решението по горепосоченото дело, тъй като заповедта за наложеното наказание "писмено предупреждение" за неуплътняване на работното време е елемент от съставомерността на вменените за "системни нарушения", извършени от Николай Тодоров Кокалов и в случая това са били нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. В случая правилно е прието, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, тъй като липсват данни за "системно нарушение", а след като не е налице системност разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР е неприложима. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил обстоятелствата, че към момента на извършване на деянието служителят се е намирал в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година, наложено със заповед рег. № К-4113 от 14.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, поради което на основание чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Именно въз основа на тези факти, административният орган е приложил разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. Първият текст визира извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а вторият определя като тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с оставането на служба в МВР, извършването на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за посочените в заповедта нарушения се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание", поради което не е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. Затова настоящата инстанция споделя заключението на решаващия съд, че освен липсата на достатъчна индивидуализация на вменените нарушения във фактическата част на заповедта, административният орган не е обсъдил обясненията на наказания, както и не е взел предвид цялостното му поведение по време на службата. Предвид изложеното, заповедта правилно е отменена като незаконосъобразно издадена на посоченото в нея правно основание - чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на Николай Тодоров Кокалов за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Министерството на вътрешните работи следва да заплати на Николай Тодоров Кокалов сумата от 500.00 (петстотин) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, петчленен състав, втора колегия