Решение № 14323 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2014 г.

Решение № 14323 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ел Ти България" ООД гр. София, подадена чрез адв. Росен Александров като процесуален представител на управителя Огнян Долашев, против Решение № 3007/21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 688/2013. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 7508-0026680/14.06.2012 г., издадена от и. д. заместник директор на ТД на НАП - гр. Пловдив. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отменена Заповедта за налагане на ПАМ. Излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Ответникът - зам. директор на ТД на НАП Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 7508-0026680/14.06.2012 г., издадена от и. д. заместник директор на ТД на НАП - гр. Пловдив., с която на "Ел Ти България" ООД" гр. София, на основание чл. 118, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. с нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - хотелски комплекс "Стената" - рецепция, находящ се в КК "Пампорово, местност Студенец, за срок от един месец и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че на 07.02.2012 г. за извършено плащане на 05.02.2012 г. в размер на 180 лв. чрез посттерминално устройство, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, като нарушението е за пръв път и е установено с АУАН от 11.02.2012 г. Направените от съда фактически и правни изводи във връзка с установената фактическа обстановка, не е предмет на касационни оплаквания. Касаторът намира за необосновани само изводите на съда досежно наличието на мотиви в обжалваната заповед относно срока, за който се налага принудителната административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС /ред. за 2012 г./ ПАМ се налага за срок до един месец. За да отхвърли жалбата, съдът е счел, че заповедта съдържа мотиви, както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно срока на ПАМ, който в случая е в максимално допустимия размер. В тази връзка визираните от съда основания на заповедта са тези относно "местоположението на обекта, в който е допуснато нарушението и стойността на продажбата, неотчетена с фискална касова бележка, както и с оглед значимостта на допуснатото нарушение на обществените отношения, обект на защитата по Наредба Н-18 на МФ, и за преустановяване на административни нарушения от подобен вид". Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали обжалваната заповед съдържа мотиви за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е спазен принципа за съразмерност и дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. В процесния случай съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на максималния размер на ПАМ за срок от един месец. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /местоположение на обекта, стойност на продажбата, значимост на нарушението, превенция на нарушения от този вид/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, макар и общо формулирани, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Основанията са лимитивно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. В негова тежест е било да сочи доводи и доказателства за опровергаване на сочените от приходния орган основания, в която връзка не са сочени доказателства, не са правени доказателствени искания. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,